Липса на правна уредба на сурогатното майчинство в България
В статията на Адвокати.net се разглежда възможността български граждани да се възползват от сурогатно майчинство в Република Армения и възможните правни последици в България. Един от най-сложните въпроси, който заслужава отделен анализ, е свързан с гражданството на дете, родено от сурогатна майка в чужбина и предадено на българска майка.
Днес ще разгледаме хипотезата, при която дете, родено чрез сурогатна майка в чужбина, бъде регистрирано като български гражданин. А впоследствие възниква спор относно тази регистрация, съответно неговия произход съгласно българското право.
Придобиване на българско гражданство по произход
Съгласно Закона за българското гражданство (ЗБГ) дете придобива българско гражданство по произход, когато поне единият му родител е български гражданин:
Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин.
чл. 8 от ЗБГ
При стандартните случаи не възникват съществени затруднения – установяването на родителството и гражданството вървят заедно. При сурогатното майчинство обаче се появява особеност.
В държави, в които сурогатното майчинство е разрешено, като Република Армения, законът може да определи за родители лицата, които са използвали асистирани репродуктивни технологии и са сключили договор със сурогатната майка.
Българското право обаче следва различен подход.
Семейният кодекс и определянето на майчинството
Съгласно чл. 60, ал. 2 от Семейния кодекс (СК):
Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.
Тази разпоредба не предвижда специално изключение за случаите, когато детето е родено от сурогатна майка (в чужбина). Така възниква възможно правно противоречие:
- според правото на държавата, в която е извършено сурогатното майчинство, майка може да бъде биологичната майка (или предвиденият родител, който дори може да не е биологичен родител);
- според българския Семеен кодекс майка е жената, която е родила детето.
Това противоречие може да има последици не само за произхода на детето, но и за неговото гражданство.
Какво става, ако детето вече е български гражданин?
Най-интересният практически въпрос възниква, когато детето вече е регистрирано в България с акт за раждане от чужбина, в който като майка е записана – българска гражданка.
Пример
Българска гражданка използва услугите на сурогатна майка в Армения. След раждането детето получава акт за раждане, в който българската гражданка е посочена като майка. Въз основа на този документ детето е вписано в българските регистри като български гражданин.
След няколко години обаче става известно, че детето е родено чрез сурогатна майка и че жената, посочена като майка, не е жената, която го е родила. А съгласно българския СК тя не се счита за негова майка.
Може ли българското гражданство на детето да бъде отнето в горната хипотеза?
В българското законодателство липсва изрична процедура за подобни случаи. Законът за българското гражданство урежда подробно възможностите за загубване на българско гражданство. Такива са по-конкретно – освобождаване и лишаване от гражданство, както и отмяна на натурализацията. В статията ни Загубване на българско гражданство (на английски) сме описали подробно всички възможни варианти, при което едно лице може да загуби българското си гражданство. Но в описаната по-горе ситуация на дете, родено от сурогатна майка, ЗБГ не съдържа изрична правна уредба, която предвижда отнемане на гражданството на детето.
Нека разгледаме всички варианти:
Отмяна на натурализацията
Възможно е натурализацията да бъде отменена, когато тя е получена въз основа на неверни данни или факти, които са били скрити от органите. Тази хипотеза обаче се отнася до гражданство, придобито чрез натурализация. При дете, което е получило гражданство по произход, ситуацията е различна.
То не е подавало заявление за гражданство. Не е преминавало процедура за натурализация. Гражданството му е възникнало по силата на ЗБГ и Конституцията въз основа на установен български родител.
Лишаване от гражданство
За да бъде едно лице лишено от гражданство, то трябва да го е получило по натурализация. Тоест и тази опция е неприложима.
Освобождаване от гражданство
Това може да се случи само при желание от родителите и/или детето. Съответно този вариант също е неприложим.
Поради всичко това възниква сериозен правен въпрос дали изобщо е възможно впоследствие това гражданство да бъде заличено или отнето.
Следва да се отчете и обстоятелството, че евентуалната загуба на българско гражданство би могла да доведе до риск детето да остане без гражданство А това поставя въпроси и във връзка с международноправната защита срещу апатридността.
Проблемът не е само гражданството, а установяването на произхода
В подобна ситуация основният спор вероятно би бил не за самото гражданство, а за произхода на детето.
Ако се приеме, че вписаната като майка жена не е майка по смисъла на българското право, възникват въпроси относно:
- действието на чуждестранния акт за раждане;
- вписванията в българските регистри;
- установяването на произхода;
- правния статус на детето.
Едва след разрешаването на тези въпроси може да се постави въпросът какви са последиците за гражданството.
Защо е необходима законодателна яснота?
Случаите на международно сурогатно майчинство стават все по-чести. Различията между законодателствата на отделните държави обаче могат да доведат до сериозна правна несигурност.
От една страна, държавата трябва да защитава принципите на българското семейно право. От друга страна, не трябва да се допуска дете, което вече има установен граждански статус, да остане в несигурност поради конфликт между различни правни системи.
Може ли майка да припознае собственото си дете?
Възможно ли е жена да припознае дете? Дете, на чието тя е биологична майка, но не го е родила. Безумна идея или интересен правен казус?
А възможно ли е българската майка на детето да го припознае в България? Майка да припознае собственото си дете, родено в чужбина от друга жена? Защото тогава съгласно ЗБГ, българското гражданство на детето става неоспоримо:
Български гражданин по произход е и всяко лице, което е припознато от български гражданин или чийто произход от български гражданин е установен със съдебно решение.
чл. 9 от ЗБГ
Разбира се идеята изглежда абсурдна – майка да извърши припознаване. Но интересно е, че текстът на СК използва термина „родител“, а не „баща“:
Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
чл. 64, ал. 1 от СК
Ако идеята на законодателя беше само бащата да може да припознава детето си, тогава защо е използван терминът „родител“?
Възможно е законодателят да е използвал понятието „родител“, за да обхване и хипотези, които към момента на приемане на Семейния кодекс през 2009г. не са били предмет на обществено обсъждане. Ако е така, разпоредбата на чл. 64 от СК би могла да породи изцяло нови въпроси в контекста на международното сурогатно майчинство. Засега българската съдебна практика не дава ясен отговор.
За въпроси или съдействие можете да се свържете с офисите ни.
1 коментар