Двойно гражданство в Испания и отказ от българско гражданство
Днес ще публикуваме един доста необичаен материал, свързан не с българското гражданство, а с гражданството на Кралство Испания. В статията ще отговорим на въпроса на наша клиентка, с която общуването ни беше изключително приятно. А това ни кара да искаме да и помагаме. Въпросът и касае нейна „позната“, българка, която преди 15 години е получила испанско гражданство. За удобство, условно ще наречем нейната позната – Елена. При получаването на испанското гражданство, Елена е подписала декларация пред испанските власти, че „се отказва от българското си гражданство“. Възможно е декларацията да е гласяла, че „ще се откаже от българското си гражданство“. Към момента Елена не се е отказала от българското си гражданство и се притеснява дали испанското и гражданство няма да бъде отнето от испанските власти.
Информацията в тази статия е предоставена с обща информационна цел и не представлява правен съвет; авторът не носи отговорност за действията на читателя въз основа на съдържанието и!
Придобиване на испанско гражданство по натурализация
Придобиването на испанско гражданство (не по рождение/произход) става съгласно разпоредбите на испанския граждански кодекс (Codigo Civil). По-конкретно в чл. 21, т. 2 от кодекса е записано, че:
Испанското гражданство се придобива чрез пребиваване в Испания, при условията, посочени в следващия член, и чрез предоставяне от министъра на правосъдието, който може да го откаже по обосновани причини, свързани с обществения ред или националния интерес.
La nacionalidad española se adquiere por residencia en España, en las condiciones que señala el artículo siguiente y mediante la concesión otorgada por el Ministro de Justicia, que podrá denegarla por motivos razonados de orden público o interés nacional.
чл. 21, т. 2 от испанския граждански кодекс
В следващите членове са записани условията, при които може да се придобие испанско гражданство, но те не са от значение, тъй като Елена вече го е придобила, преди 15 години.
Важното в случая е изискването на чл. 23, буква „б“, а именно:
Общи изисквания за валидността на придобиването на испанско гражданство по избор, по рождение или по местожителство:
а) Да е навършил 14 години и да е в състояние да даде декларация за себе си или да обещае вярност към краля и подчинение на Конституцията и законите.
б) Същото лице да декларира, че се отказва от предишното си гражданство.
Изключение от това изискване правят лицата, посочени в член 24, т 1.
в) Придобиването да бъде вписано в испанския регистър на гражданството.
Изключение от това изискване правят лицата, посочени в член 24, т, 1. От това изискване са освободени лицата, родени в страните, посочени в т. 1 на член 24.
в) Придобиването да бъде вписано в испанския регистър на гражданското състояние16.
Son requisitos comunes para la validez de la adquisición de la nacionalidad española por opción, carta de naturaleza o residencia:
чл. 21, буква „б“ от испанския граждански кодекс
a) Que el mayor de catorce años y capaz para prestar una declaración por sí jure o prometa fidelidad al Rey y obediencia a la Constitución y a las leyes.
b) Que la misma persona declare que renuncia a su anterior nacionalidad. Quedan a salvo de este requisito los naturales de países mencionados en el apartado 1 del artículo 24.
c) Que la adquisición se inscriba en el Registro Civil español16.
Изключението от необходимостта да декларират отказ от предишното си гражданство е за лицата по чл. 24, т. 1. А това са гражданите на страни от Латинска Америка, Андора, Филипините, Екваториална Гвинея и Португалия, така че това е неприложимо за Елена.
Декларация за отказ от българско гражданство – задължителна за български граждани, желаещи да придобият испанско гражданство
От цитираните законови норми става ясно, че за придобиването на испанско гражданство, Елена е подписала декларация пред испанските власти, че се отказва от българското си гражданство. Какви са обаче правните последици от тази декларация? Най-кратко и ясно казано – никакви! Нека все пак видим защо тази декларация няма никаква правна стойност. Ще видим и дали все пак испанските власти не биха могли да лишат Елена от испанското и гражданство, поради това, че тя не се е освободила от българското си гражданство.
Правни последици според българското законодателство
Отказът от българско гражданство се извършва по специална процедура, като последна дума има Президентът на Р. България, който издава указ за освобождаване от гражданство. Можете да прочетете повече и в статията ни – Отказ от българско гражданство. Подписаната от Елена декларация в Испания няма нищо общо със законовата процедура за освобождаване от българско гражданство и не поражда абсолютно никакви правни последствия в България.
Процедурата по освобождаване от българско гражданство не беше съвсем ясна и на г-н Кирил Петков, който твърдеше, че с подписването на декларация пред български нотариус за отказ от канадското си гражданство, той престава да бъде гражданин на Канада. Това обаче съвсем не е така, като произнасяне по казуса последва и от Конституционния съд. Можете да прочетете повече в материала ни – Янаки Стоилов и българското гражданство.
Правни последици според испанското законодателство
Нека да видим обаче какви могат да бъдат последиците от подписаната (и неизпълнена) от Елена декларация в Испания. А именно, неосъщественият от Елена отказ от българското и гражданство. Могат ли испанските власти, заради тази декларация, да лишат Елена от испанското и гражданство или да я санкционират по друг начин?
Нека да видим кога испанското гражданство може да бъде отнето. Разпоредбите се намират в чл. 25 от испанския граждански кодекс:
- Испанците, които не са по произход, губят испанското си гражданство:
a) Когато в продължение на три години използват изключително гражданството, от което са декларирали, че се отказват при придобиването на испанското гражданство.
b) Когато доброволно постъпят на военна служба или заемат политическа длъжност в чужда държава в нарушение на изрична забрана на испанското правителство.- Влязлото в сила съдебно решение, което установи, че заинтересованото лице е извършило измама, укриване или използвало невярна информация при придобиването на испанско гражданство, прави това придобиване нищожно, но без да засяга правата на трети лица, придобити добросъвестно. Искът за обявяване на нищожност трябва да бъде предявен от Прокуратурата (Ministerio Fiscal) служебно или по сигнал, в срок от петнадесет години.
чл. 25 от испанския граждански кодекс
- Los españoles que no lo sean de origen perderán la nacionalidad:
a) Cuando durante un período de tres años utilicen exclusivamente la nacionalidad a la que hubieran declarado renunciar al adquirir la nacionalidad española.
b) Cuando entren voluntariamente al servicio de las armas o ejerzan cargo político en un Estado extranjero contra la prohibición expresa del Gobierno.- La sentencia firme que declare que el interesado ha incurrido en falsedad, ocultación o fraude en la adquisición de la nacionalidad española produce la nulidad de tal adquisición, si bien no se derivarán de ella efectos perjudiciales para terceros de buena fe. La acción de nulidad deberá ejercitarse por el Ministerio Fiscal de oficio o en virtud de denuncia, dentro del plazo de quince años.
Използване изключително на гражданство
Нека да видим възможно ли е да се приеме, че Елена, след като е придобила испанско гражданство, е използвала в продължение на три години изключително българското си гражданство. Ако това е така, то това би било основание да и бъде отнето испанското гражданство.
Това, че Елена не се е отказала българското си гражданство, не е равнозначно да “използва изключително българското си гражданство”.
- Декларацията за отказ, която Испания изисква при натурализация, е формална – тя се прави пред испанските власти, за да се демонстрира лоялност към Испания;
- Испания не проверява дали чуждата държава (в случая България) действително е прекратила гражданството;
- Следователно, самото запазване на българското гражданство не е формално нарушение на закона.
Това обаче може да стане проблем ако Елена, след като е получила испанско гражданство действа така, все едно е само българка – т.е. “изключително използва” българското си гражданство (например живее постоянно в България, не използва испански документи, не гласува, не плаща данъци в Испания и т.н.). Доколкото ни е известно това не е било така. Следователно можем да заключим, че буква чл. 25, т. 1, буква „а“ не би трябвало да е приложима в случая на Елена.
Измама при получаване на испанското гражданство?
Нека да видим обаче възможно ли е срещу Елена да бъде предявен иска за измама (във връзка с чл. 25, т. 2 от испанския граждански кодекс). В края на краищата тя е декларирала, че се отказва от българското си гражданство, а все още е българка. Ако това е така, то испанското и гражданство може да бъде отнето в срок от 15 години след придобиването му, което може и да е все още възможно за Елена. Ние обаче считаме, че това е невъзможно.
Декларацията, която тя е подписала няма правно действие в България и в момента на подписването и Елена не е могла да извърши престъпление. С други думи тя не е излъгала в момента на подписване на декларацията, тъй като декларацията, която се подписва, съгласно испанското законодателство, просто не поражда никакви правни действия – не по вина на Елена. Следователно и гражданството и не може да бъде отнето, дори да не са минали още 15 години от натурализацията и. След изтичане на 15 години натурализацията и, дори теоретично няма как да бъде отменена.
Нашият извод
Ние считаме, че дори ако не са изминали 15 години от натурализацията на Елена, би било практически невъзможно тя да бъде лишена от испанското си гражданство. След изтичане на 15 години от натурализацията и, тази възможност престава да съществува, дори и хипотетично.
За финал искаме да поздравим нашата клиентка и нейната „позната“ с една хубава песен: