Становище на „Ситизеншип енд Инвестмънтс“ ООД до Народното Събрание

Нашето становище относно законопроекта за въвеждане на задължително пребиваване от 6 месеца и 1 ден за притежателите на разрешение за постоянно пребиваване

---

Пълния текст на становището ни можете да прочетете на сайта на Народното събрание, както и по-долу:

---

ДО:
КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

OT:
СИТИЗЕНШИП ЕНД ИНВЕСТМЪНТС ООД
бул. „Джеймс Баучер“ №103, офис 9, 1407 София
електронна поща: [email protected]
И
Александър Павлов Добринов

СТАНОВИЩЕ

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 52-602-01-29, внесен от Министерския съвет на 28.07.2026 г. – § 17, т. 2 (нова т. 24 на чл. 40, ал. 1 ЗЧРБ)

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА,

Във връзка със ЗИД на ЗЧРБ (сигнатура 52-602-01-29), изразяваме отрицателно становище по предложението за създаване на т. 24 в чл. 40, ал. 1 от ЗЧРБ, съдържащо се в § 17, т. 2 от законопроекта, и предлагаме същото да не бъде подкрепено при последващото разглеждане на законопроекта.

Считаме, че предложеното изискване чужденците с разрешено право на постоянно пребиваване да пребивават физически в България най-малко 6 месеца и 1 ден годишно поражда четири съществени правни проблема, а именно:

• Липса на обоснована връзка между заявената законодателна цел (мотивите на вносителя) и предложената мярка;
• Възможно несъответствие с принципите на правото на Европейския съюз;
• Възможно противоречие с Конституцията на Република България;
• Предложението създава риск от значителни неблагоприятни последици за засегнатите лица, инвестиционната среда и демографските интереси на страната.

Липса на обоснована връзка между заявените цели в мотивите на ЗИД и предложената мярка

В мотивите към законопроекта като цел е посочено осъществяването на „по-стриктен контрол върху пребиваването на чужденците с разрешено право на постоянно пребиваване в България“.

Контрапродуктивност на предложената мярка

Предложеното изискване за физическо пребиваване в страната най-малко 6 месеца и 1 ден годишно по никакъв начин не доказва, че административният контрол ще стане по-ефективен или стриктен. Продължителността на физическото пребиваване не е равнозначно на ефективност на контрола. Напротив, подобно изискване може само да доведе до допълнителна административна натовареност, без да има каквито и да било индикации, че то ще подобри контролната дейност. Вносителят не е обосновал по никакъв конкретен начин защо предложената мярка ще допринесе за постигането на заявената цел.

Всъщност ние се питаме по какъв начин точно вносителят предполага, че ще се осъществява „по-стриктен контрол върху пребиваването на чужденци с разрешено право на постоянно пребиваване в Република България“, ако те се намират физически повече от 6 месеца и 1 ден в страната. Предполага ли се, че чужденците ще бъдат посещавани регулярно за проверки и контрол от органите на МВР и други административни служби? Вносителят би трябвало да посочи какви точно мерки за контрол ще бъдат прилагани ако чужденците се намират по-дълго в страната.

При липсата на такава обосновка предложената мярка изглежда несъразмерна и дори контра-продуктивна спрямо заявената цел. Вместо да допринесе за постигането на заявената от вносителя цел, предложеното изискване за по-продължително физическо пребиваване на чужденците в България най-вероятно ще доведе до точно обратния резултат – излишно натоварване за администрацията вместо реален ефективен контрол.

Несъответствие с правото на Европейския съюз

С решението си от 29 април 2025 г. по дело C 181/23, Комисия срещу Малта, Съдът на Европейския съюз постановява, че държава членка не може да установи схема за натурализация, която по същество превръща придобиването на нейното гражданство, а оттам и на гражданство на Съюза, в търговска сделка срещу предварително определени плащания или инвестиции.

Несъразмерност

В настоящия случай предложеното изискване за реално пребиваване от минимум 6 месеца и 1 ден поставя въпроса за съразмерността на допълнителната тежест, която държавата възлага върху чужденците като условие за запазване на постоянното им пребиваване. Този въпрос е особено съществен, тъй като съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) наличието на разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване за срок от поне пет години е едно от условията за натурализация по общия ред, а чл. 13 предвижда облекчени условия за определени категории лица, включително лица, които са в законен брак с български гражданин.

Принудителна данъчна резидентност

Предложеното изискване за физическо присъствие в България повече от 6 месеца и 1 ден годишно с огромна вероятност ще доведе до придобиване на статут на местно физическо лице за данъчни цели съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ „местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина“.

Така условието за запазване на постоянното пребиваване (който вид пребиваване е най-честият легален статут на чужденците преди да кандидатстват за българско гражданство) поставя чужденеца пред необходимостта да приеме статут на местно лице за данъчни цели в България и произтичащите от него задължения, за да запази статута си на постоянно пребиваващ, който статут впоследствие може да му послужи като основание за кандидатстване за българско гражданство.

Това не означава автоматично, че данъчната резидентност, придобита единствено с цел запазване на статута на постоянно пребиваващ, сама по себе си представлява същинско плащане за гражданство, нито че решението по делото срещу Малта пряко забранява подобно изискване. То обаче подчертава необходимостта от внимателна оценка на мерки, които могат да създадат значителна финансова тежест във връзка със запазването на статут, имащ значение за последващото придобиване на гражданство на държава членка.

Възможно противоречие с Конституцията на Република България

Предложението поражда сериозни въпроси от гледна точка на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, съгласно който Република България е правова държава. Този принцип изисква законодателните ограничения да имат ясна и легитимна цел, да бъдат обосновани и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане.

Промяна на данъчен статут без предварителна оценка

Когато условие за запазване на постоянно пребиваване почти със сигурност ще доведе до промяна в данъчния статут на лицето и до разширяване на обхвата на доходите, за които то носи данъчни задължения, законодателят следва да оцени тези последици и да обоснове необходимостта от мярката. Ако подобна тежест се въвежда без достатъчно обоснована връзка с целта за по-стриктен контрол, възниква въпрос за съответствието и с принципа на правовата държава и изискването за пропорционалност.

Следва да бъде отчетен и чл. 60, ал. 1 и 2 от Конституцията, който урежда задължението за плащане на данъци и такси съобразно доходите и имуществото и предвижда, че данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. Макар данъчната резидентност да възниква по силата на ЗДДФЛ, а не непосредствено от Закона за чужденците, законодателят следва да отчете предвидимите данъчни последици на предложеното ограничение. Необходимо е да се прецени дали мярката не води до съществена допълнителна тежест, без да е обоснована нейната необходимост и съразмерност.

Позоваването на тези конституционни разпоредби не означава, че данъчната резидентност, придобита единствено и само с цел чужденецът да запази статута си на постоянно пребиваващ, сама по себе си е противоконституционна. Въпросът за момента е дали законодателят може да наложи толкова рестриктивно условие за запазване на постоянното пребиваване, без да докаже неговата необходимост и пропорционалност и без да оцени предвидимите му последици.

Поради това считаме, че предложението поражда основателни съмнения относно съответствието си с конституционния принцип на правовата държава.

Прекомерна рестриктивност и неблагоприятни демографски и икономически последици

Предложеното изискване за физическо пребиваване в България най-малко 6 месеца и 1 ден годишно представлява изключително рестриктивно условие за запазване на разрешение за постоянно пребиваване. Доколкото ни е известно, подобно общо изискване с такъв обхват няма дори близък аналог в останалите държави – членки на Европейския съюз. За сравнение например, в чл. 9 от ДИРЕКТИВА 2003/109/ЕО НА СЪВЕТА от 25 ноември 2003 година, чужденецът губи статута си на дългосрочно пребиваващ при „отсъствие от територията на Общността за период от дванадесет последователни месеца“. Разликата между двете условия е фундаментална и несравнима по своя характер и правни последици: едното допуска отсъствие от Общността за период до 12 последователни месеца, докато другото предполага реално физическо присъствие в България поне 6 месеца и 1 ден годишно. Между двете изисквания няма място за смислено сравнение.

На практика, ако тази промяна бъде приета, това ще обезсмисли изцяло института на постоянното пребиваване в България, като чужденците ще предпочетат да получат по-ниския статут на пребиваване, а именно продължително пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ.

Загуба на инвестиции и сериозни затруднения за семейства на българи с чужденци

На практика мярката създава сериозен риск от загуба на разрешения за постоянно пребиваване от лица, които поддържат трайни семейни, професионални или икономически връзки с България, но по обективни причини не могат да пребивават физически в страната повече от половината година. Сред потенциално засегнатите могат да бъдат членове на семействата на български граждани, инвеститори и други лица, които имат принос към икономическия и обществения живот на страната.

Допълнително, рискът от загуба на постоянно пребиваване и свързаните с него последици може да обезкуражи тези лица да продължат процеса по установяване в България или впоследствие да кандидатстват за българско гражданство, включително по общия ред и при приложимите облекчени условия за съпрузи на български граждани. Това би могло да намали привлекателността на България като държава за дългосрочно установяване, инвестиции и създаване на семейни връзки.

Демографски проблеми

Подобен резултат следва да се разглежда и в контекста на неблагоприятните демографски тенденции в страната. В условията на отрицателен естествен прираст България следва внимателно да оценява последиците от мерки, които могат да възпрепятстват задържането на хора с трайни връзки със страната, включително семейства, квалифицирани лица и инвеститори. Не може да се приема, че ограничаването на възможността за запазване на постоянно пребиваване няма да окаже неблагоприятно въздействие върху бъдещите заявления за натурализация и върху дългосрочната привлекателност на страната.

Законодателна мярка с толкова съществени последици не следва да се приема без оценка на броя на потенциално засегнатите лица, риска от загуба на придобит правен статут, отражението върху процедурите по натурализация и възможните икономически и демографски ефекти. При липса на такава оценка не е доказано, че очакваните ползи от ограничението оправдават неговата тежест.

Заключение

С оглед на изложеното предлагаме предложеното изискване за физическо пребиваване в България най-малко 6 месеца и 1 ден годишно да отпадне изцяло.

Мярката не е убедително обоснована с оглед на заявената цел за по-стриктен административен контрол, може да доведе до съществени последици за данъчния статут на засегнатите лица, поставя въпроси от гледна точка на правото на Европейския съюз и конституционните принципи и създава риск от неблагоприятни последици за семействата, инвестициите, натурализацията и демографските интереси на България.

Призоваваме Народното събрание да не приема ограничение с толкова значими правни, финансови и обществени последици, след като неговата необходимост, пропорционалност и очакван ефект не е надлежно обоснован.

адв. Христо Василев:                                                        Александър Павлов Добринов: