Или до колко добре министърът на правосъдието трябва да познава същността на института на българското гражданство?

от Александър Добринов

Проф. д-р Янаки Стоилов е без никакви съмнения един от най-уважаваните юристи в България. В момента, той е служебен министър на правосъдието.

стар български международен паспорт
Старият български международен (червен) паспорт

Янаки Стоилов, в качеството си на правосъден министър, е изразявал активна позиция по различни аспекти свързани с института на българското гражданство. Наскоро, във връзка с разразилите се дебати относно канадското гражданство на Кирил Петков, Конституционният Съд на Република България (КС) допусна за разглеждане по същество искането на 55 депутата от 46-ото НС за установяване на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 г. на президента на РБ в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков. За целта, КС изиска допълнителни писмени доказателства от президента, министъра на правосъдието, министъра на външните работи и Кирил Петков.

Вчера 12.10.2021, със свое Определение, КС прие като доказателства по делото ред документи, между които и „писмо с вх. № 383/14.09.2021 г. от министъра на правосъдието„.

Писмото1 на Министъра на Правосъдието

1 със свое определение от 09.09.2021г., КС е изискал от министъра на правосъдието да представи документ, удостоверяващ наличието или липсата на българско гражданство на лицето Кирил Петков Петков към момента на издаване на указа на президента за назначаване на служебно правителство – 10 май 2021 г.

Далеч сме от мисълта да твърдим, че писмото на министър Янаки Стоилов до КС е невярно или необосновано! Същевременно обаче смятаме, че едно, по съществото си становище (за наличие на българско гражданство), изхождащо от министъра на правосъдието, с адресат КС, трябва да бъде перфектно издържано от правна гледна точка. Най-малкото, защото Министерство на Правосъдието и Конституционен Съд са два бастиона на правото във всяка една държава.

За съжаление обаче смятаме, че написаното от проф. Стоилов можеше да бъде аргументирано по малко по-различен начин.

Кой е български гражданин?

Okay

За отговора на този въпрос, Янаки Стоилов получава нашите адмирации.

Национална база „Население“

Най-напред, правосъдният министър е направил проверка в национална база „Население“. Там се установява, че в графа „Гражданство“, за Кирил Петков е вписано българско и канадско гражданство. Поради факта, че тази информация не е достатъчна за доказателство дали Кирил Петков има българско гражданство, проф. Стоилов, напълно логично, прави и допълнителен анализ и проверка по Закона за българското гражданство.

Законът за българското гражданство от 1968г.

Г-н Кирил Петков е български гражданин по произход, на основание чл.6, буква „а“ от Закона за българското гражданство от 1968 г. (отменен), действал към момента на раждането му, поради факта, че и двамата му родители са български граждани.

МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО, проф. д-р Янаки Стоилов (писмо вх. № 383/14.09.2021 г.)

И наистина, по действащия тогава закон е било необходимо и двамата родители да са български граждани за да може лицето (безусловно) да се квалифицира като „български гражданин по произход“. Съществували са и други хипотези, като например наличието на един родител български гражданин и втори родител чужденец. В този случай, ако детето е родено в България, то отново е български гражданин по произход. Тези допълнителни хипотези обаче не са обект на този анализ.

Конституцията днес

Като любопитна подробност следва да отбележим, че съгласно действащата към настоящия момент Конституция, български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин (чл.25, ал.1). Относно това, кой е гражданин по произход (по сегашното законодателство), нещата са далеч по-противоречиви (интересен анализ на английски). Това обаче е ирелевантно към дискутирания казус, така че нека да преминем към съществената част.

Как се „загубва“ българско гражданство?

загубване на българско гражданство
not OK

Тук вече смятаме, че Янаки Стоилов е следвало да формулира малко по-различно писмото си до КС.

За да престане един български гражданин да бъде такъв, той трябва да загуби българското си гражданство, по един от предвидените в законодателството начини.

А българското гражданство може да бъде загубено чрез:

  1. освобождаване от гражданство;
  2. отмяна на натурализацията;
  3. лишаване от гражданство.

Следва да отбележим, че това са трите хипотези, както и по отменения закон за българското гражданство от 1968г., така и по действащия сега закон. Изключително важно е, за казуса на Кирил Петков, да се проследят всички възможни варианти за загубване на гражданство. Този анализ следва да се направи както по закона действал при неговото раждане, всичките му редакции, както и всички редакции на понастоящем действащият ЗБГ от 1999г.

Какво е анализирал Янаки Стоилов?

Нека да видим какво пише в писмото на правосъдното министерство:

Допълнително, беше извършена проверка в автоматизираната информационна система на дирекция „Българско гражданство“ и регистрите по чл. 38 от Закона за българското гражданство, при която се установи, че няма данни за г-н Кирил Петков Петков, роден на …., в гр. ……, Република България да е подавал молба за освобождаване от българско гражданство и да е освободен от българското си гражданство.

МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО, проф. д-р Янаки Стоилов (писмо вх. № 383/14.09.2021 г.)

Звучи убедително, но нека най-напред видим какво гласи чл.38 от ЗБГ:

В Министерството на правосъдието се водят:

1. дневник за молбите и предложенията за придобиване на българско гражданство, за отмяна на натурализация, за възстановяване, за освобождаване и за лишаване от българско гражданство;

2. регистър на лицата, придобили българско гражданство по натурализация;

3. регистър на лицата, загубили българско гражданство;

4. регистър на лицата с възстановено българско гражданство.

чл. 38 от действащия към момента Закон за българското гражданство

Видно от писмото на Янаки Стоилов, той е установил, че няма данни Кирил Петков да е:

  • подавал молба за освобождаване от българско гражданство и:
  • да е освободен от българското си гражданство.

Това означава, че проверката е била направена по чл.38, т.1 от ЗБГ, като не са намерени данни Кирил Петков да е подавал молба за освобождаване от българско гражданство. Освен това, г-н Стоилов е установил, че Кирил Петков не е освободен от българското си гражданство. Последното според нас представлява частична проверка по чл.38, т.3 от ЗБГ, която обхваща само обстоятелството дали Кирил Петков е бил освободен от гражданство, а не дали го е загубил.

С други думи, става ясно, че Кирил Петков не е подавал молба за освобождаване от българското си гражданство и не е бил освободен от него. Нищо повече и нищо по-малко. Но достатъчно ли е това?

Проблемът, или какво не става ясно дали проф. Янаки Стоилов е проверил

пъзъл

Нека припомним. Българско гражданство може да бъде загубено чрез освобождаване от гражданство, отмяна на натурализацията и лишаване от гражданство. Тъй като Кирил Петков е българин по рождение, той никога не е бил натурализиран. Следователно, той няма как да загуби гражданството си чрез отмяна на натурализацията (освен ако хипотетично не е загубил гражданството си, след това е бил натурализиран, след което може вече натурализацията му да бъде отменена). Проверката на Янаки Стоилов също така е установила, че Кирил Петков не е бил освободен от българското си гражданство. Всъщност, Янаки Стоилов е проверил, че липсват данни Кирил Петков да е подавал молба за освобождаване от гражданство. Това обаче е ирелевантно, тъй като единствено значение има резултатът, т.е. дали е освободен от гражданство, а не дали е искал такова освобождаване.

Но възможно ли е г-н Петков да е бил лишен от българско гражданство? Защото в писмото си до КС, Янаки Стоилов не споменава изрично дали е извършил такава проверка.

загубване на гражданство

Възможно ли е (макар и теоретично) Кирил Петков да е бил лишен от българско гражданство?

Разпоредбите на сегашната Конституция изключват такава възможност:

Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство.

чл. 25, ал. 3 от КРБ

Следователно, тъй като Кирил Петков е български гражданин по рождение, той няма как да бъде лишен от българското си гражданство. Тази правна защита на НЕнатурализираните български граждани е предвидена и в действащият сега ЗБГ. В сегашния закон единствената хипотеза за лишаване от гражданство е за:

Лице, което е придобило българско гражданство по натурализация, може да бъде лишено от него, ако е осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление против републиката, при условие че се намира в чужбина и не остава без гражданство.

чл. 24 от ЗБГ

С други думи, Кирил Петков, поради това, че е роден като българин няма как да е бил лишен от българско гражданство. Обаче има един проблем. Сегашната ни Конституция е приета през 1991г. А до 1991г. е действала старата Конституция от 1971г. И там подобни защитни клаузи за лишаване от гражданство – липсват. И ако предположим, че Кирил Петков е роден преди 1991г., ще трябва да продължим да изследваме казуса.

Лишаване от гражданство до 1991г.

Както вече писахме по-горе, старата Конституция не предвижда защита за гражданите по рождение от лишаване от гражданство. Съгласно чл.34 от нея, „Българско гражданство се придобива и загубва по реда, установен от закона.“. Нека видим какви са били разпоредбите на стария Закон за българското гражданство от 1968г.

ЗБГ от 1968г.

Законът, в редакцията си от 1989г. постановява, че:

От българско гражданство може да бъде лишено лице, извършило тежко престъпление против Народната република, с което увреди сигурността или интересите на страната. Лишаването от българско гражданство може да се постанови само по отношение на лице, което се намира в чужбина.

чл. 20 от ЗБГ (изм. ДВ, бр.38 от 1989г.)

Тъй като личните данни, в това число датата на раждане на Кирил Петков, са заличени в публикуваните от КС материали, ние няма как с достатъчна достоверност да знаем на каква възраст е бил той по време на действието на ЗБГ от 1968г. и редакцията му от 1989г. Но дори да приемем, че Кирил Петков е бил непълнолетен или малолетен по време на действието на старите разпоредби, смятаме, че чисто теоретично гражданството му би могло да бъде отнето по силата на чл.20 от ЗБГ от 1968г.

престъпление и наказание

Престъпление и наказание (не съвсем по Достоевски)

За разлика от нормата на сега действащият ЗБГ, условие за лишаване от българско гражданство по старият ЗБГ е лицето да е извършило тежко престъпление. По новия ЗБГ, условието е лицето да е осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление. Едно малолетно лице е по условие наказателно НЕотговорно (частично това важи и за непълнолетните, но няма да разглеждаме тази междинна хипотеза). Т.е. по новия ЗБГ, малолетно лице няма как да бъде осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление и съответно да бъде лишено от гражданство. Но по стария ЗБГ, такава хипотеза е възможна, т.е. малолетното лице е достатъчно са̀мо да извърши тежко престъпление, като не е необходимо да бъде осъдено за това си деяние.

Разбира се, горните разсъждения биха могли да бъдат оспорени, а и те си остават чисто теоретични. Но нека все пак не забравяме, че със Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, нашата държава официално обявява, че:

Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

чл.3, ал.1 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен

Това донякъде ни дава основания да смятаме, че по онова време, би било възможно да бъде лишено от гражданство едно непълнолетно или малолетно лице, по силата на действащия тогава ЗБГ.

Епилог

Всичко в този анализ е изключително формално и хипотетично. Ние нямаме никакво съмнение, че заключението на Янаки Стоилов, че Кирил Петков е български гражданин е почти със сигурност вярно. Но ако министърът на правосъдието беше формулирал писмото си до КС по малко по-различен начин, като например (задрасканото е формулировката на министерството, а червеният текст е нашето „предложение“):

Допълнително, беше извършена проверка в автоматизираната информационна система на дирекция „Българско гражданство“ и регистрите по чл. 38 от Закона за българското гражданство, при която се установи, че няма данни за г-н Кирил Петков Петков, роден на …., в гр. ……, Република България да е подавал молба за освобождаване от българско гражданство и да е освободен от да е загубил българското си гражданство.

то тогава, всички разсъждения щяха да са безсмислени. Защото сега, заключението на правосъдния министър, че:

Предвид изложеното, г-н Кирил Петков Петков, роден на…. в гр. ………. Република България е български гражданин от момента на раждането си до настоящия момент.

МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО, проф. д-р Янаки Стоилов (писмо вх. № 383/14.09.2021 г.)

е макар и (най-вероятно) вярно, но според нас, не напълно аргументирано.

А освен това, КС е изискал от Янаки Стоилов документ удостоверяващ наличието или липсата на българско гражданство на лицето Кирил Петков Петков към 10 май 2021г. За нас не е ясно защо Янаки Стоилов не отговаря ясно и конкретно на поставения въпрос. Вместо това той декларира, че Кирил Петков е бил български гражданин от момента на раждането си до настоящия момент. Обаче това, какъв е бил Кирил Петков в момента на раждането си, или дори в настоящия момент, не представлява интерес за КС.

Въпреки „критиката“, изразена в този материал, ние смятаме, че проф. д-р Янаки Стоилов е един истински професионалист. Ние му пожелаваме още много години на българската политическа сцена!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.