Българско гражданство за излъганите инвеститори, вложили милиони в България

Posolstvo.eu защитава правата на чуждестранни инвеститори, излъгани от българската политическа система

За начало ще започнем с едно изключително важно становище на Генералния адвокат на Съда на Европейския съюз Майкъл Колинс от 04.10.2024г. Становището е по повод жалбата на Европейската комисия срещу Малта относно схемата и за гражданство за инвестиции, наричана още „златни паспорти“.

Златните паспорти са законни – изключително важно становище на Генералния адвокат на Съда на Европейския съюз

От това следва, че според мен Комисията не е доказала, че за законосъобразното предоставяне на национално гражданство член 20 ДФЕС изисква наличието на „реална връзка“ или „предварителна реална връзка“ между държава членка и физическо лице, различна от тази, която може да се изисква от вътрешното право на държавата членка. Република Малта може и да има какво да отговори по отношение на втория и третия етап от делото на Комисията, но точното прилагане на триетапния подход на Комисията ме убеждава, че не е необходимо Съдът да се произнася по първия етап. При липса на доказателства за друго нарушение на правото на ЕС препоръчвам на Съда да отхвърли настоящата жалба.

Казано най-общо, Генералният адвокат на СЕС предлага на съда да отхвърли жалбата на ЕК, считайки, че Малта може да „продава“ гражданството си на чужденци. ЕК следва също така да заплати всички съдебни разноски.

След това становище на Генералния адвокат се очаква и решението на СЕС да бъде в същия дух. А именно, че Малта (а всъщност и всяка друга страна членка на ЕС) е в правото си да предлага гражданство за инвестиции. Интересно тогава дали българските политици, които анатемосваха българското гражданство за инвестиции като противоречащо на европейските ценности, ще почувстват евроатлантическото си его леко наранено…

Инвестиционното гражданство в България

Борбата с българската администрация е на пръв поглед обречена. Поведението на чиновниците е сякаш обусловено от някаква „тайна омерта“ да не се дава българско гражданство на никой! Законът за българското гражданство (ЗБГ) се интерпретира така, че ако е възможно никой да не получи българско гражданство.

Съдебни дела срещу (без)действията на държавата

Но ние не сме „паднали“ и се борим за нашите клиенти с всички законови средства. Делата, които адвокатите ни са завели скоро ще препълнят архивите на съдилищата. А това е така, защото държавата нехае.

В края на краищата, справедливостта ще възтържествува. В това нямаме никакво съмнение. Чужденците, които са изпълнили всички законови изисквания ще получат българско гражданство.

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.Никола Вапцаров

Българко гражданство по обикновена натурализация и за инвеститор по § 14. (1) от ПЗР към ЗИДЗБГ (обн. – ДВ, бр. 21 от 2021 Г.)

Иван (името е измислено) е инвестирал в България 1 000 000 лв. и е получил разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). През последните 5 и повече години, Иван е живял в България на основание издаденото му разрешение за постоянно пребиваване. След промяната през 2021г., а след това и отмяната на българското гражданство за инвестиции през 2022г., сега пред Иван има две възможности да получи българско гражданство:

1. по чл. 12, ал. 1 от ЗБГ (обща натурализация), или;
2. по § 14. (1) от Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на ЗБГ.

Разликата между двете норми на ЗБГ е че вторият вариант (§ 14. (1)) не изисква от Иван нито да владее български език (чл. 12, ал. 1, т. 5), нито да се откаже от сегашното си гражданство (чл. 12, ал. 1, т. 6).

Кандидатстване по обща натурализация – чл. 12 от ЗБГ

Нашият герой Иван избира да кандидатства за българско гражданство по обща натурализация, тъй като счита, че може да изпълни всички условия. За съжаление обаче той попада в капана на невъзможното изискване за предварителен отказ от друго гражданство. Нека видим какво съобщават на нашия адвокат от Дирекция „Българско гражданство“ по повод заявлението на Иван:

На <дата> за „Иван“ е образувана преписка № …….. на основание чл. 12, ал. 1 (обща натурализация) от Закона за българското гражданство /ЗБГ/. С протокол № ………… молбата му е одобрена от Съвета по гражданство при МП и му е предоставен тригодишен срок да се освободи от досегашното си гражданство. На <дата> му е изпратено писмо, с което лицето уведомява, че на заседанието си на <дата> Съветът по гражданството при Министерство на правосъдието е уважил молбата му за придобиване на българско гражданство и на основание чл. 12, ал. 1, т. 6 от Закона за българското гражданство, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 12 от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилаган на Глава пета от ЗБГ, следва в тригодишен срок да се освободи от досегашното си гражданство.

От кога Съветът по гражданството при МП уважава (че и одобрява) молби за гражданство?

Да започнем с първият правен бисер на Съвета по гражданството. В цитирания текст по-горе, Съветът по гражданството твърди, че той най-напред е одобрил, а след това дори и уважил молбата за придобиване на българско гражданство на Иван. Подобни правомощия обаче Съветът по гражданството НЯМА. Съветът по гражданството нито може да одобрява, нито да уважава молбите. Нека видим какви правомощия са предвидени за Съвета по гражданство, съгласно ЗБГ:

Съветът по гражданството дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“.

чл. 33, ал. 3 от ЗБГ

Значи съгласно българското законодателство, Съветът по гражданството дава мнение по молбите за гражданство. А от кога и на какво основание Съветът по гражданството вече одобрява и уважава тези молби, за нас е загадка.

И все пак дали пък Съветът по гражданството не е получил допълнителни правомощия по силата на наредба на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция?

Както обаче може да се очаква, не всичко е толкова просто. Защото в един подзаконов нормативен акт, а именно в Наредбата за прилагане на глава пета от ЗБГ, четем следното:

Лицата по чл. 12 и чл. 13, т. 3 и 4 от закона представят документ от съответните чуждестранни органи за това, че молителят се е освободил от досегашното му гражданство; ако няма такъв документ, той следва да се представи в тригодишен срок след получаване на съобщението, че Съветът по гражданство към Министерството на правосъдието е одобрил молителя за даване на българско гражданство;

чл. 4, ал. 1, т. 12 от Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. за прилагане на глава пета от закона за българското гражданство

Значи все пак Съветът по гражданството „одобрява молителя за даване на българско гражданство“? Ами не, този текст от Наредбата просто няма връзка със ЗБГ и съответно е правно ирелевантен. Дори използваната формулировка в наредбата „е одобрил молителя“ ни кара да се съмняваме в достатъчната правна експертиза на авторите на този конкретен текст. Според нас на одобрение подлежи само молбата за гражданство. Иначе по стара българска традиция могат да се одобряват зет или снаха след ракийка на софра. В процедурата за придобиване на българско гражданство обаче подобни формулировки са недопустими.

Приоритетно разглеждане на молбите за гражданство – моля?

Нека да разгледаме следващите бисери на Съвета по гражданството. Нека да видим какво пишат държавните чиновници след като ни напомнят, че кандидатът за придобиване на българско гражданство следва да се откаже от предишното си гражданство в тригодишен срок:

Преписките на лица, които са получили гаранция и са се отказали от досегашното си гражданство, се включват приоритетно за разглеждане от Съвета по гражданство.

За каква гаранция ни пишат от Съвета по гражданството? При това гаранция, която очевидно е обвързана с отказа от досегашно гражданство. За какво въобще говорят? Отказ от гражданство не става с гаранция! Нито каквато и да било гаранция е предвидена в релевантното законодателство. Наистина българският политически живот познава един специален случай на отказ от гражданство с нотариална декларация – „гаранция“ от Кирил Петков. Но Конституционният Съд се произнесе ясно, че така не става. Но както и да е, както се казва „гаранция-Франция“. Не в това е истинският проблем в горецитирания текст.

По-притеснително е на какво законово основание Съветът по гражданството ще разглежда някои преписки приоритетно? Защото това означава, че другите преписки ще бъдат разглеждани неприоритетно, така ли? Да напомним, че българският закон е ясен и задължава административните органи да действат в рамките на законовите си правомощия:

Административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона.

чл. 4, ал. 1 от АПК

А какво е законовото правомощие на Съвета по гражданство да разглежда определени заявления приоритетно? И съответно да постави другите заявления „на трупчета“?

Хубаво щеше да е ако с това можехме да приключим. Но не, бисерите продължават.

Съветът по гражданството вече е одобрил молбата, но сега ще разглежда преписката приоритетно?

Както писахме по-горе, Съветът по гражданството информира нашия адвокат, че вече е одобрил и уважил молбата на Иван за придобиване на българско гражданство. Обаче след като Иван се освободи от досегашното си гражданство, за което има тригодишен срок, Съветът по гражданството ще разгледа преписката му приоритетно. Нека да видим какви правомощия има Съветът по гражданството относно „преписките“ на кандидатите:

Министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация.

чл. 34 от ЗБГ

Министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указа по чл. 34 в срок до дванадесет месеца – по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация;

чл. 35 от ЗБГ

С други думи, каквото и да става с преписката на кандидата, Съветът по гражданството трябва да даде мнение и след това министърът на правосъдието да направи предложение. Срокът за цялата процедура е 12 месеца. Обаче от Съвета по гражданството ни уведомяват, че ще разгледат приоритетно преписката на Иван, който има срок от 3 години да се откаже от сегашното си гражданство. Интересно, ще чакат ли 3 години за да придвижат преписката „приоритетно“, която преписка трябва да е приключила с предложение за указ за гражданство до12 месеца? И въобще какво точно ще разглеждат по преписката за нас е енигма.

До тук бяха бисерите по отношение на процедурата по обща натурализация. Нека видим какво смята Съветът по гражданството относно правото на Иван да кандидатства по § 14. (1) от ПЗР към ЗИДЗБГ (останалата стара норма за инвестиции).

Позицията на Съвета по гражданството относно приложимостта на § 14. (1) от ПЗР към ЗИДЗБГ

Като допълнителна възможност, Иван решава да кандидатства за българско гражданство на основание § 14 (1) от преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за българското гражданство. Текстът на нормата гласи:

Лице, което до влизането в сила на този закон е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за чужденците в Република България в съответствие с действащите към момента на вложението разпоредби на закона, има право да подаде молба за придобиване на българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и при условие, че направеното от него вложение е било поддържано за период, не по-малък от 5 години.

Тъй като Иван е извършил необходимата инвестиция и я е поддържал повече от 5 години, ЗБГ му дава възможност да кандидатства за българско гражданство. Не така обаче счита Съветът по гражданството. Ето какво пишат те в становището си до нашия адвокат:

„Иван“ не може да кандидатства на основание § 14, ал. 1 от ПЗР към ЗИМЗБГ, тъй като със Закона за изменение и допълнение на ЗБГ, обн. ДВ, бр. 26 от 2022 г., бяха отменени възможностите за придобиване на българско гражданство по натурализация въз основа на извършена инвестиция. На основание § 7 от ПЗР на ЗБГ (обн., ДВ, бр. 26 от 01.04.2022 г.) неприключилите производства по отменените чл.12а и 14а се прекратяват, а § 14, ал. 1 от ПЗР към ЗИМЗБГ (обн., ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г.) не поражда самостоятелно действие.

Нека обаче напомним, че § 7 от ПЗР на ЗБГ от 2022г. прекратява само неприключените производствата по действащите към момента производства по отменените чл.12а и 14а от ЗБГ. Това в никакъв случай не означава, че се прекратяват и производствата по § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗБГ от 2021г., която норма въобще не засяга производствата по чл.12а и 14а от ЗБГ. За да се разбере по-ясно за какво става въпрос, § 14 (1) от ПЗР на ЗБГ от 2021г. гласи:

Лице, което до влизането в сила на този закон е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за чужденците в Република България в съответствие с действащите към момента на вложението разпоредби на закона, има право да подаде молба за придобиване на българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и при условие, че направеното от него вложение е било поддържано за период, не по-малък от 5 години.

§ 14 (1) от ПЗР на ЗБГ от 2021г.

На какво основание считат от Съвета по гражданството, че § 7 от ПЗР на ЗБГ от 2022г. отменя § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗБГ от 2021г. за нас остава поредната дълбока загадка!

Очевидно е, че придобиването на българско гражданство не е лесно. Но ние сме на разположение на клиента и смеем да кажем, че сме в състояние да съдействаме успешно и в най-трудните ситуации. Можете да се свържете с нас за повече информация.