Имаме ли нужда от еволютивно тълкуване на конституционните понятия относно българското гражданство?
(Приета на 16.04.1879 г.)
Ако приложим към чл. 54 от Търновската конституция логиката на Конституционния съд от 1996г., според която статутът „българско гражданство по рождение“ се определя единствено от закона, действащ в момента на раждането, бихме стигнали до абсурден резултат: никой, роден преди 16.04.1879 г., нямаше да бъде български поданик. А това са и Вазов, Славейков, Стамболов…
Днес обаче няма да се връщаме назад във времето, а напротив – ще анализираме актуалността на решението на КС от 1996г. към реалностите на 2026г.
Решението на Конституционния съд от 23.07.1996г.
Три десетилетия след решението на Конституционния съд (КС) от 23.07.1996г. възниква въпросът дали даденото тогава тълкуване продължава да отговаря на днешната правна и обществена действителност. За последните 30 години в България се промениха изключително много обществените нагласи. Промени се и законодателството, както и реалностите, в които се прилагат конституционните норми. Да не забравяме също така и, че решението на КС е подписано с „особено мнение“ от трима съдии, чиито аргументи ще анализираме по-долу. А нека все пак не забравяме и, че това решение на КС бе считано от мнозина за „политически мотивирано“.
Всичко това поставя въпроса за необходимостта от ново, еволютивно тълкуване не само на понятието „български гражданин по рождение“, но и на свързаните с него понятия „български гражданин“, „българин“ и „лице от български произход“.
Хипотези, които не са били предмет на разглеждане от КС през 1996г.
Решението на КС от 1996г. не анализира и някои хипотези, които днес (а дори и тогава) са напълно реални. Например дете на чужденци, които (дори само единият) впоследствие придобиват българско гражданство. Или дете, родено от сурогатна майка в чужбина. Не налага ли тогава новата правна и обществена действителност и едно ново конституционно тълкуване на един от най-важните правни институти на всяка държава – гражданството?
Необходимост от еволютивно тълкуване на определени правни норми според ЕСПЧ
Европейската правна практика също приема възможността за еволютивно тълкуване. ЕСПЧ определя Европейската конвенция като „жив инструмент“, който трябва да се тълкува „в светлината на съвременните условия“. Това позволява на установените правни норми да бъдат прилагани към променящите се обществени реалности.
Решението на КС от 1996г. относно това кой е български гражданин по рождение
Какво означава изразът „български гражданин по рождение“? Този въпрос е разгледан от Конституционния съд през 1996 г. Поводът е изискването на Конституцията кандидатът за президент да бъде български гражданин по рождение. Делото е образувано по искане на 54 народни представители от 37-ото Народно събрание. Те искат задължително тълкуване на чл. 93, ал. 2 от Конституцията.
Конституционният съд се произнася с Решение № 12 от 23 юли 1996 г. по конституционно дело № 13/1996 г.
Решението е интересно и заради различните позиции в него. Освен становището на мнозинството, има три особени мнения и отделно становище на съдия Тодор Тодоров.
Какъв точно е бил въпросът пред Конституционния съд?
Основният въпрос е кога едно лице може да бъде определено като „български гражданин по рождение“.
Всъщност истинският въпрос, на който КС трябва да отговори е – действа ли конституционната разпоредба на чл. 25 само занапред или тя „преурежда“ заварените случаи, свързани с придобиване на българско гражданство по рождение“.
Проблемът възниква заради различията между законите за българското гражданство, действали през различни периоди. Затова възниква и въпросът кой закон трябва да се приложи. Очевидно особено значение има моментът на раждането. Именно тогава според Конституционния съд се определя дали гражданството е придобито по рождение.
Но днес, 30 години по-късно, въпросите са повече от отговорите. Защото съгласно това решение, български гражданин, който никога не е бил натурализиран, може да не се счита за български гражданин по рождение.
Георги Пирински
Тълкуването е важно и заради изискванията към кандидатите за президент. Чл. 93, ал. 2 от Конституцията предвижда, че президент може да бъде избран само български гражданин по рождение, който отговаря и на останалите конституционни условия. И тук идва и въпросът дали КС е работил под определен политически натиск, тъй като от решението е зависило това дали г-н Георги Пирински ще може да се кандидатира за президент или не.
Какво са смятали народните представители, поискали конституционното дело?
54-те народни представители приемат, че гражданството по рождение трябва да се преценява според закона, който е действал при раждането на конкретното лице. Според тях решаващ е единствено моментът на раждането и законът, който е действал към този момент. Ако тогава лицето не е придобило българско гражданство по рождение, последваща промяна в закона не би трябвало да му даде такъв статут със задна дата.
Какво е смятал президентът?
Президентът подкрепя искането на народните представители и почти дословно споделя тяхното мнение. Според президента дефиницията „български гражданин по рождение“ – по смисъла на чл. 93, ал. 2 от Конституцията – следва да бъде преценявана в зависимост от действащото българско законодателство към момента на неговото раждане.
Какво е смятал Министерският съвет?
Министерският съвет защитава коренно различна теза.
В становището си Министерският съвет поддържа тезата, че „разпоредбата на чл. 25, ал. 1 преуреди всички заварени случаи, свързани с придобиване на българско гражданство по рождение„. Вторият извод е, че „всяко лице, на което към момента на влизане в сила на Конституцията поне единият родител е български гражданин, е вече (ex lege) български гражданин по рождение, независимо от това къде и кога е роден„. Твърди се, че „Да не признаем преуреждащото действие на чл. 25, ал. 1 от Конституцията на Република България ще означава съществено да ограничим правото на значителен брой български граждани„.
В заключение, Министерският съвет твърди, че преценката дали лицето е български гражданин по рождение следва да се извърши по закона, който е в сила към момента на изборите за президент, а не по закона, който е в сила в момента на неговото раждане.
Какво смята министърът на правосъдието?
Министърът на правосъдието предлага чл. 93, ал. 2 да се разглежда заедно с чл. 25 от Конституцията. Според него именно чл. 25 урежда въпроса за българското гражданство.
В становището се поддържа, че според тълкуването на чл. 25, ал. 1 от Конституцията „всички действащи преди приемането на Конституцията от 1991 г. закони не са приложими“.
Какво решава Конституционният съд?
Конституционният съд приема, че българското гражданство по рождение се придобива към момента на раждането на лицето по законодателството, действащо към този момент:
Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Конституцията на Република България поставя условието президентът на републиката да е български гражданин и да е станал такъв по рождение.
Българско гражданство по рождение (по произход или по месторождение) се придобива по право в момента на раждането и не се предшества от каквото и да е друго гражданство.
Български гражданин по рождение по смисъла на чл. 93, ал. 2 от Конституцията може да бъде само лице, което в момента на раждането си по действащото към този момент българско законодателство придобива българско гражданство по произход или по месторождение.
КС – решение №12
София, 23 юли 1996 г.
(обн., ДВ, бр. 67 от 6 август 1996 г.)
Ключов за решението е моментът на раждането и законът, който е действал към този момент. Именно тогава трябва да се прецени дали лицето е придобило българско гражданство по рождение.
Особеното мнение на съдия Младен Данаилов
Съдия Младен Данаилов не споделя позицията на мнозинството. Според него чл. 93, ал. 2 от Конституцията не урежда придобиването на гражданство. Тази разпоредба определя условията, на които трябва да отговаря кандидатът за президент. Според Данаилов въпросът за гражданството трябва да се разглежда основно през чл. 25 от Конституцията. Той приема, че тази разпоредба има пряко действие и се отнася и до заварени случаи. По тази причина според него не може автоматично да се приеме, че законът, действал при раждането, е единственият възможен критерий.
Данаилов поставя под въпрос и възможността Конституционният съд въобще да решава кой закон трябва да се приложи към конкретно лице. Той счита, че този въпрос е от компетентността на общите съдилища.
Особеното мнение на съдия Пенчо Пенев
Съдия Пенчо Пенев също не споделя решението на мнозинството. В особеното си мнение той поставя акцент върху гражданството като конституционно право. Според него чл. 25 и чл. 93, ал. 2 трябва да се разглеждат като част от една обща конституционна уредба. Пенев не приема, че чл. 25, ал. 1 се отнася само до лицата, родени след приемането на Конституцията от 1991 г. Според него разпоредбата има значение и за лица, родени преди това.
Особено внимание той обръща на принципа на равенството. Според него различното третиране на граждани само заради периода, в който са родени, поставя въпрос за съответствието с чл. 6 от Конституцията.
Особеното мнение на съдия Александър Арабаджиев
Съдия Александър Арабаджиев също подписва решението с особено мнение. Той поставя въпроса дали правилно е формулирано искането за тълкуване. Според него въпросът кой закон трябва да бъде приложен към конкретна ситуация не може да бъде отделен от самото тълкуване на Конституцията. Арабаджиев приема, че чл. 93, ал. 2 трябва да се разглежда във връзка с чл. 25. Според него Конституцията представлява единен нормативен акт. Затова едно и също понятие не трябва да получава различно съдържание в отделни конституционни разпоредби.
Той не споделя и разбирането, че чл. 25, ал. 1 не може да има значение за лица, родени преди приемането на Конституцията.
Становището на съдия Тодор Тодоров
Съдия Тодор Тодоров подписва диспозитива на решението, но представя отделно становище. Той приема, че „български гражданин по рождение“ е юридическо понятие. То трябва да се различава от понятията, свързани с българския произход или националност. Според Тодоров чл. 93, ал. 2 ограничава кръга на българските граждани, които могат да бъдат избирани за президент. Той също приема, че моментът на раждането има решаващо значение за придобиването на гражданството.
В становището си Тодоров се позовава на принципа, че фактите се уреждат от правото, действащо към момента на тяхното настъпване.
Прозират ли и политически мотиви в становището на съдия Тодоров?
В становището си Тодор Тодоров пише:
Идеята да се обявят за български граждани по рождение с обратна сила стотиците хиляди граждани, изселили се от началото на века в съседни страни и по цял свят, по моето скромно мнение е рожба на правно и политическо недомислие.
Не бихме искали да коментираме горното, но все пак е ли в компетенциите на КС да разсъждава относно „политически недомислия“.
Какви са основните различия между съдиите в КС през 1996г. относно решението?
Основното различие между мнозинството и особените мнения е свързано с действието на чл. 25 от Конституцията и значението на закона, действал при раждането. Мнозинството поставя акцент върху момента на раждането. Според него тогава трябва да се установи дали лицето е придобило българско гражданство по рождение.
В особените мнения се поставя по-силен акцент върху чл. 25 от Конституцията и върху въпроса дали тази разпоредба преурежда статута на вече родени лица.
Има различия и относно ролята на Конституционния съд. Част от съдиите приемат, че въпросът кой закон се прилага не е въпрос на конституционно тълкуване, а на прилагане на правото към конкретен случай.
Може ли гражданството да предхожда раждането?
Днес ще разгледаме по-конкретно само една хипотеза, която 30 години след приемането на решението от КС може да промени изцяло приложената правна логика. А именно самият акт на раждане.
Интересно е, че още през 1996 г. съдия Александър Арабаджиев поставя под въпрос именно това разбиране. В особеното си мнение той предупреждава, че буквалното свеждане на гражданството „по рождение“ до биологичния акт на раждането може да превърне придобиването на гражданство в своеобразен „родилен белег“. Според него решаваща е правно-политическата връзка на лицето с държавата, а не самият биологичен момент на раждането.
Конституционният съд приема през 1996 г., че българското гражданство по рождение се придобива „в момента на раждането“ и „не се предшества от каквото и да е друго гражданство“. Тази формулировка обаче изглежда твърде категорична, ако се приема като универсален правен принцип.
Показателен е конкретен случай от Индия. През 2022 г. Висшият съд на Мадрас разглежда казуса на дете, което е било 7½-месечен плод, когато родителите му променят гражданството си. Съдът приема, че нероденото дете вече има статут на „child“ и че е придобило индийското гражданство на родителите си още преди раждането.
Това поставя интересен въпрос. Ако единият родител е български, а другият е индийски гражданин, и подобна правна конструкция се приложи към нероденото дете, то би могло да има индийско гражданство преди да се роди. След раждането то би имало и български родител. Ако приложим буквално логиката на КС от 1996 г., българското гражданство не би могло да бъде „по рождение“, защото вече би било предшествано от индийско гражданство. Именно тази хипотеза показва, че твърдението на КС не може без допълнителна аргументация да се приема като универсална характеристика на гражданството по рождение.
Нужно ли ни е ново решение на КС или дори промяна в Конституцията
Тридесет години по-късно въпросът вече не е само какво е решил Конституционният съд през 1996 г., а дали даденото тогава тълкуване може да остане непроменено пред лицето на нови правни и фактически реалности. Още съдия Александър Арабаджиев предупреждава, че свеждането на „гражданството по рождение“ до биологичния акт на раждането превръща гражданството в своеобразен „родилен белег“. А днешният свят поставя хипотези, които през 1996 г. практически не са били обсъждани. Затова истинският въпрос за 2026 г. не е дали трябва механично да отхвърлим Решение № 12/1996, а дали Конституцията не изисква едно по-съвременно и систематично разбиране на понятието „български гражданин по рождение“ – такова, което поставя в центъра не единствено момента на раждането, а трайната правно-политическа връзка между човека и българската държава.