България дължи повече на тези, които се изселиха и загубиха гражданството си

Стотици хиляди български граждани се изселиха от България в Турция през 20 век. Повече от 300 000 души напуснаха страната ни по време на така наречената „Голяма екскурзия“ през 1989г., когато българските власти смениха имената на българите от турски произход. Преди това, подобни „екскурзии“ имаше и през 70-те години, а и преди това.

Много от тези изселници сега живеят извън пределите на родината ни. Всъщност не – те живеят извън пределите на родината си, на своята си Родина. Защото тяхната родина е България. Те са се родили тук – в България. Родили са се като български граждани от родители и прародители – всички те – български граждани. И отношението на българската държава към тези хора би трябвало да е съответствено. За съжаление обаче има още много какво да се желае…

Много от тях не говорят вече български, имат турско самосъзнание и нямат никакви социални или културни връзки с България. Други пък напротив – поддържат контакт с роднини и приятели от България и посещават често страната ни (ако им дадат българска виза).

Но всички те, без изключение, са наши братя, произлезли от същата тази земя, от която и ние – българските граждани.

За съжаление много български чиновници не знаят за този завет, оставен ни от Апостола.

Проблеми с получаване на български визи и възстановяване на гражданство

Колкото и странно да прозвучи, но не само възстановяването на българското гражданство е проблематично за родените в България изселници в Турция.

Дори получаването на виза Д е изключително трудно. Героят на нашата статия, един изключително ерудиран и добър човек, роден като български гражданин, женен за българка, баща на български деца, е получил отказ за виза Д със следните мотиви:

По данни на наемодателя апликантът е устроен и живее в Турция. Към настоящия момент няма намерение да се установи трайно, продължително или постоянно в България. (б.а. – и това е всичко, други аргументи не се посочват!)

Моля? Роденият като български гражданин, съпругът на българка и баща на български деца нямал намерение да се установи в България? Какво ви става бе хора? Полудяхте ли? Вие въобще осъзнавате ли, четете ли какво пишете? Или четете само мислите на „апликанта“, та затова сте „прочели“, че нямал намерение? Срам нямате ли поне…

Чешмата

Животът в селата в този край, около Кърджали, никога не е бил лесен. Тютюнът дълги години е бил основният поминък на хората, а това е означавало едно – работа, работа и отново работа. Познавам добре хората от тези села и знам, че освен изключително трудолюбиви, те са и хора с големи сърца.

А тази чешма сякаш е символ на трагедиите, които са сполетявали хората тук през годините. Не познавам личната история и трагедията на малкото ангелче Умут, но сърцето ми е с неговите близки и с всички хора от този край, които са преживели болка и загуба.