Промени в Закона за българското гражданство

Какво ще се промени в Закона за българското гражданство през 2023-24?

Днес ще анализираме в частност законопроекта, внесен от Костадин Костадинов и други народни представители, вх. номер 49-354-01-34 / 10.05.2023г.

---

Край на „бързите бракове“ с цел запазване на предишно гражданство

---

Неосъждан не само в България, но и в чужбина

С изменението се предлага кандидатът за българско гражданство да не е осъждан не само от български съд, както е сега (чл. 12, ал. 1, т. 3), а да не е осъждан и от „чужд национален съд в държавата му по произход или съд в друга държава, ако лицето пребивава трайно там„. Ние виждаме няколко проблема в това предложение.

---

Въвеждане на 18-месечен срок за освобождаване от досегашното гражданство на молителя

---

Въвежда се изискване за владеене на български език и натурализация по „облекчен“ ред

В сегашната редакция на ЗБГ е предвидено, че лица от български произход, осиновени и деца на български граждани придобиват гражданство без да е необходимо да владеят български език (чл. 15 от ЗБГ). Сега законодателят предлага редът за натурализация по този член от закона да се нарича „облекчен ред“, което и в момента се използва в практиката.

По-важното в предложеното изменение е, че за разлика от преди, сега се предлага и за натурализацията по облекчен ред да се изисква владеене на български език. Ние напълно подкрепяме това предложение. Ние смятаме, че владеенето на български език е един от основните атрибути на българското гражданство. Български гражданин, който не владее български език, никога няма да може да се интегрира напълно в обществото и съответно да бъде „изцяло българин“.

Знание на български език при натурализация по заслуги

Нещо повече, ние смятаме, че и „натурализираните за заслуги“ по чл. 16 от ЗБГ също би трябвало да владеят български език. Ако „Република България има интерес от натурализацията“ им, то държавата би трябвало да може да им осигури и бързи, качествени езикови курсове.

---

Какво ако родителят на молителя е бил принуден да се откаже от българското си гражданство?

Предложеният текст е формулиран изключително неясно и според нас въобще не се разбира какво е имал предвид вносителят на законопроекта:

Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство ако…:

единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин, с изключение на случаите, когато е бил задължен по силата на чужд закон да се откаже от българското гражданство с оглед придобиване на чуждо гражданство

предложената редакция на чл. 15 от ЗБГ

Така както е написан предложеният текст, смеем да твърдим, че малцина биха разбрали какво има предвид законодателят. Ние разбрахме, само след като прочетохме мотивите към законопроекта, а именно:

Също така следва да отпадне едно съществено ограничение, което съществува до момента за желаещите да кандидатстват за получаване на българско гражданство на основание своя български произход. При сегашната уредба следваше техният възходящ да е починал като български гражданин. Съществуват хипотези обаче, при които той може да е бил задължен да се откаже от българското си гражданство съгласно законодателството на друга държава, чието гражданство впоследствие е приел. Това не променя неговия български етнически произход и респективно би следвало неговите низходящи да имат възможността да получат българско гражданство на основание българския произход на техния възходящ.

от Мотивите към законопроекта

След внимателен прочит на мотивите става ясно желанието на вносителите. Ако обаче този смисъл трябва да се запише в закона, то предложеният текст трябва да се пренапише изцяло. Проблемът обаче е другаде.

Морал и българщина

Най-напред нас ни учудва, защо привилегия получават тези, които са се отказали от българското си гражданство за да придобият чуждо такова? Това са всъщност тези, които по същество са заменили българското си гражданство за чуждестранен паспорт. Българското гражданство обаче може да е било загубено и поради ред други, далеч по-„благородни“ причини. Вижте например статията ни (на английски) – спешно се нуждаем от закон, който да позволи бързата натурализация на български евреи.

Значи ли това, че наследниците на тези, които са се отрекли от българското си гражданство за да вземат друго, трябва да могат да получат гражданство по облекчен ред? А другите не? Според нас, ако трябва да се прави разлика, наследниците на отреклите се българи имат най-малко право да се нарекат българи. А наследниците на тези, загубили гражданството си по други причини, напротив, би трябвало по-лесно да бъдат натурализирани.

Конституцията на Р България

Според нас обаче, законът изначално не следва да прави разлика. Наследниците на всеки, който някога е бил български гражданин, би трябвало да е (поне) от български произход. Писали сме нееднократно по темата. Българският произход се определя към момента на раждането и няма как да бъде променен впоследствие. Затова и текстът на закона би трябвало да гласи:

Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство ако единият му родител е или е бил български гражданин.

Това обаче, както и сегашния текст, както и предложеното изменение, всичките са в колизия с българската Конституция. А тя гласи:

Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.

чл. 25, ал. 1 от Конституцията на РБ

Писали сме милион пъти за тази колизия на Конституцията и законодателството. Най-накратко – всеки, който има родител български гражданин е български гражданин съгласно Конституцията. Но съгласно ЗБГ той трябва да бъде натурализиран за да стане български гражданин. А това е правен абсурд!

---

Натурализацията по заслуги става по-обоснована

Предлага се нов текст в чл. 16, който конкретизира интереса на България от натурализацията на чужденеца. По принцип този текст не променя особено и досегашната разпоредба, освен че изисква „обосновка на конкретни факти или данни“ за интереса на България от натурализацията. Доколко тази нова разпоредба ще направи натурализацията по заслуги по-прозрачна, предстои да видим, ако допълнението бъде прието и на второ четене.

Както писахме вече по-горе, ние бихме искали да видим допълнително изискване към натурализираните по заслуги, а именно знанието на български език.

---

Освобождаване от българско гражданство само ако няма публични задължения

Законодателят предлага освобождаването от българско гражданство да е възможно, само ако лицето няма непогасени публични задължения. Ние не смятаме, че ако длъжник на хазната се освободи от българското си гражданство, това ще му помогне да избегне плащането на задълженията му. За сметка на това, доказването на липса на задължения ще отнеме време и ще удължи процедурата по освобождаване от българско гражданство.

---

Отмяна на натурализацията при фиктивен брак

Предлага се натурализацията да се отменя, когато са налице достатъчно данни, че бракът с български гражданин е бил сключен единствено с цел заобикаляне на законовите норми за придобиване на българско гражданство. Ние смятаме, че това е неправилно.

Фиктивността на брака е по принцип трудно доказуема. Тук не става въпрос за унищожим брак по чл. 46 от Семейния Кодекс. По принцип, фиктивен брак и по настоящем е основание за отказ на виза или разрешение за пребиваване на чужденец. Само че, тук се предлага една далеч по-сериозна санкция (отмяна на натурализацията) и то по отношение на български граждани. Това според нас е нецелесъобразно Това ще доведе и до изключителна правна несигурност на „новите“ българи по отношение на нещо толкова важно – българското им гражданство. В края на краищата, за да придобият гражданство, те са получили най-напред виза Д и разрешение за пребиваване, а тогава българските служби са имали възможност да преценят дали бракът им е бил фиктивен или не.

---

Отмяна на натурализацията при липса на трайни връзки с България

Това е може би най скандалното предложение. Законодателят предлага следният текст:

Натурализацията може да се отменя и в случаите, когато е установено, че лицето в продължение на пет години след придобиване на гражданството не е установило никакви трайни връзки с българската държава и се е възползвало от придобиването на българското гражданство единствено за заобикаляне на имиграционни режими и пребиваване в чужбина.

предложение за чл. 22, ал. 6

Този текст за нас е неясен, субективен и популистки. Кой ще дефинира „трайни връзки“? Българските граждани трябва да имат усещане за „правна сигурност“. Недопустимо е някой да бъде лишен от гражданство защото няма трайни връзки с България. Самият процес на придобиване на гражданство изисква някакъв вид „трайни връзки“, от различно естество, с България. Именно тези „трайни връзки“ са и основанието за придобиване на гражданство. Как е възможно след това, изведнъж, да се окаже, че такива трайни връзки не са установени?

Следващата хипотеза е дори по-стряскаща. Отмяна на натурализацията ако българският гражданин пребивава в чужбина? Къде отидоха европейските принципи за свободно движение на хора?

Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността.

Член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз

И как може българското гражданство и паспорт да се използват за „заобикаляне на имиграционни режими“? Правен абсурд в чиста форма. Абсолютно недопустимо. Ако този текст се приеме сме абсолютно убедени, че Конституционният Съд ще отмени тази норма. А институтът на българското гражданство ще понесе сериозен репутационен удар!

---

Без възстановяване на гражданство след отказ от него

Предлага се следния текст:

Лице, което доброволно се е отказало от българското си гражданство, губи правото си да иска повторно възстановяването му.

предложение за чл. 26

Ние сме абсолютно съгласни с целесъобразността на тази поправка. Български гражданин, който доброволно се е отказал от гражданството си, не би трябвало да може да го възстанови. Странно е обаче, че в същия законопроект (виж по-горе), се предлага да се възстановява гражданството по облекчена процедура на наследниците на отказалите се от гражданството си българи, които са го „заменили“ за чуждо такова.

---

Наличие на условия към момента на издаване на указа на Президента

Предлага се условията, на които кандидатът за гражданство е длъжен да отговаря към момента на кандидатстването, да са налични и към момента на издаване на указа на Президента:

Лице, което желае промяна на гражданството си (придобиване по натурализация / възстановяване / освобождаване), трябва да отговаря на условията както към момента на подаване на молбата за промяна на гражданството, така и към момента на издаване на указ на Президента на Република България.

предложение за нов параграф 3 в Допълнителните разпоредби

Това условие е неосъществимо. Не е възможно да се знае предварително в кой момент точно Президентът ще подпише указа. Как тогава в този момент кандидатът да осигури необходимите документи (например свидетелство за съдимост)? Вместо въвеждането на подобни изисквания, би било по-добре администрацията да се погрижи да се съблюдават законовите срокове в процеса на натурализацията. Тогава, разликата от момента на подаване на документите до издаване на указа на Президента ще е незначителна.

За въпроси и коментари относно планираните промени в ЗБГ

Нашето мнение относно предложените промени в ЗБГ е разбира се, субективно. Ако имате въпроси или забележки, моля да се свържете с нас.