Временна закрила на чужденец в България – предимства или проклятие?
Институтът на временната закрила стана особено популярен след започналата война в Украйна. След февруари 2022г., хиляди украински граждани бяха прогонени от домовете си и потърсиха убежище в чужбина. Немалка част от тях избраха България за свой временен или постоянен дом. Болшинството от тях получиха и статут на временна закрила, съгласно разпоредбите на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Днес обаче, повече от година след започналата война в Украйна, много от украинските граждани желаят да се откажат доброволно от статута си на временна закрила. Но възможно ли е това изобщо? Какво следва да предприеме чужденецът за да се откаже от това си „право“? И не на последно място, защо толкова много украинци (и не само) желаят да се откажат от този си статут в България?
Защо да се откажем от статута на временна закрила?
Временната закрила, макар да предоставя немалко права на чужденците в България, има и своите черни страни. Така например, ползващите се с временна закрила не могат да получат синя карта на ЕС, дори да отговарят на всички законови изисквания. Високо квалифицирани специалисти от Украйна, работещи в България със статут на временна закрила, предпочитат значително по-устойчивия статут на работещ със синя карта, вместо статут на временна закрила, който може да бъде прекратен във всеки един момент.
Друг недостатък на статута на временна закрила е, че той не води до ускорена процедура за придобиване на българско гражданство.
Отказ от временна закрила в България – мисия невъзможна?
Законът за убежището и бежанците дефинира института на временната закрила:
Временна закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и които не могат по тези причини да се завърнат там.
чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ
В законодателството ни са предвидени и случаите, при които се предоставя и се прекратява временна закрила.
Предоставяне на временна закрила
Предоставянето на временна закрила е уредено в чл. 2, ал. 2 от ЗУБ. В закона е регламентирано, че временната закрила се предоставя от Министерски съвет, след взето решение на Съвета на ЕС:
Министерският съвет предоставя временна закрила по чл. 1а, ал. 3, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз. Срокът на временната закрила се определя с решението на Съвета на Европейския съюз.
чл. 2, ал. 2 от ЗУБ
Прекратяване, отнемане и отказ от временна закрила
Прекратяване на временна закрила
Прекратяването на временната закрила е регламентирано в чл. 82 от ЗУБ. Съгласно ал. 1, временната закрила се прекратява със:
- изтичането на срока, за който е постановена;
- решение на Съвета на Европейския съюз.
Отнемане на временна закрила
Съгласно чл. 82, ал. 2 на ЗУБ, временната закрила се отнема, когато за чужденеца има сериозни основания да се предполага, че:
- е извършил военно престъпление или престъпление против мира и човечеството;
- е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на България;
- извършва, подбужда, подпомага, участва в обучение или приготовление за извършване на действия, противоречащи на целите и принципите ООН, уредени в Преамбюла и в чл. 1 и 2 от Хартата на ООН, както и в резолюциите и, относно мерките за борба с международния тероризъм;
- има сериозни основания да се предполага, че представлява опасност за националната сигурност или за обществото.
Отказ от временна закрила
Към настоящия момент липсва процедура за отказ от предоставена временна закрила.
Законовите проблеми или защо не можем да се откажем от временна закрила?
Както видяхме по-горе, в действащата нормативна уредба в областта на временната закрила, липсват правни норми, които да регламентират отказ от временна закрила преди изтичане на срока, за който същата е постановена.
Същевременно, българските административни органи предоставят възможност чужденецът да върне регистрационната си карта на ДАБ при Министерски Съвет. В този случай, картата се съхранява до отпадане на основанието за издаването и, или с оглед връщането и на чужденеца при поискване. За съжаление, такова връщане не поражда абсолютно никакви правни последици и е на практика един чисто символичен акт.
Невъзможността за доброволен отказ от „права“, в тази конкретна ситуация, е само по себе си правен абсурд. Същевременно, формалните разпоредби на закона създават редица затруднения и само бъдещето ще покаже какви ще са решенията на съдилищата по релевантните казуси.
Ако имате въпроси, можете да се свържете с нас за съдействие.
6 коментара