Отнемане на разрешение за постоянно пребиваване
Нееднократно сме анализирали законовата рамка, регламентираща това кога се отнема правото на пребиваване на чужденец, който е отсъствал продължително от страната (или ЕС). Можете да прочетете статиите ни Отнемане на пребиваване при 6-годишно отсъствие и Отнемане на статут при отсъствие на чужденец. В тази статия ще обясним какво се е променило в законодателство през последните години, особено в светлината на членството на България в Шенген и отминалата ковид епидемия.
Актуалното законодателство – чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България
Нека видим в какъв случай на дългосрочно отсъствие от България/ЕС, на чужденецът се отнема разрешението му за постоянно пребиваване.
Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато: се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25г; срокът на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца;
чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ
Отсъствие от ЕС и „извънредно положение“
С други думи, сегашното законодателство предвижда императивно (задължително) отнемане на разрешението за дългосрочно или постоянно пребиваване, в следните случаи:
- Отсъствие от територията на ЕС за повече от 12 последователни месеца;
- Периодът, в който е било обявено извънредно положение (както по времето на ковид епидемията), не се счита за отсъствие.
Отнемането на разрешението за пребиваване не се прилага за чужденците, които са получили постоянно пребиваване, като членове на семейството на български граждани, при определени условия.
Извънредно положение в България или другаде?
Някои изказват мнение, че дефиницията „извънредно положение“ по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, включва в себе си извънредно положение не само в България, но и в друга държава. Ние не споделяме това мнение. Тази норма беше въведена по време на епидемията от ковид и имаше за цел да не накърни правата на чужденците, които не можеха да се завърнат в страната, поради въведените ограничителни мерки. С други думи, законодателят е предвидил да не се считат за отсъствие дните, през които е било въведено извънредно положение в България.
Как да се защитите ако сте получили принудителна административна мярка (ПАМ) за отнемане на правото на постоянно пребиваване
Ако сте получили известие от МВР, че предстои да ви бъде издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 40, ал. 1, т. 6 – отнемане правото на пребиваване, трябва да реагирате незабавно. Ако вече сте получили самата заповед, бързите и професионални действия са още по-важни. Съветваме ви да се свържете незабавно с нас за професионално съдействие за да могат нашите адвокати да обжалват успешно административните актове.
Но все пак, на кои основни моменти трябва да се наблегне при обжалване на заповедта?
Непрофесионално съставени заповеди за налагане на ПАМ
Много често органите на МВР съставят заповедите за налагане на ПАМ в разрез със законодателството. А това може да е основание за отменянето им. Например, възможно е в заповедта да се твърди, че чужденецът е отсъствал от територията на България, а не на ЕС.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ
Въпреки че, както написахме по-горе, отнемането на разрешението за пребиваване е императивно (задължително) в хипотезата на отсъствие за повече от 12 последователни месеца от територията на ЕС, в ЗЧРБ има и определени „защитни“ норми. Такава е разпоредбата на чл. 44, ал. 2:
При налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето.
чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ
С други думи, преди да бъде отнето разрешението за постоянно пребиваване, властите трябва да извършат цялостен анализ на конкретното положение на чужденеца. А когато чужденецът притежава постоянно пребиваване е логично да се предположи, че той вече може да загубил своите „семейни, културни и социални връзки“ с държавата си на произход.
Директива 2003/109/ЕО
За щастие, в европейското законодателство също са предвидени защитни механизми в полза на чужденците, пребиваващи дългосрочно в страна членка. В Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25.11.2003г. е предвидено, че:
Чрез дерогация от параграф 1, буква в) поради особени причини или поради извънредни обстоятелства държавите-членки могат да предвидят отсъствия над дванадесет последователни месеца да не са причина за отнемане или загуба на статута.
чл. 9, § 2 от Директива 2003/109/ЕО
А съгласно ЗЧРБ:
„Извънредни обстоятелства“ са стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати.
§ 1, т. 7 от ЗЧРБ
Казано иначе, ако например украински гражданин е пребивавал в Украйна и не е можел да напусне страната поради извънредното положение там, то той би могъл да се позове на горното изключение.
Епилог
Отнемането на разрешението за постоянно пребиваване е изключително неприятно. Ако сте отсъствали от територията на ЕС за период по-дълъг от 12 последователни месеца, ви съветваме да се свържете с нас незабавно.