Българско гражданство по произход или българско гражданство по народност?
Логично би било да се смята, че чужденец от българска народност би трябвало да може да придобие и българско гражданство. В края на краищата именно „народността“ прави индивида гражданин. Най-общо казано:
автор: Ал. Добринов
Народност
Очевидно е, че именно хората от една и съща народност би трябвало да са и граждани на една държава. Възможно е разбира се някой от една народност да е гражданин на друга държава или дори на няколко държави едновременно. При това той може и да не е гражданин на държавата, към която принадлежи по народност. Дори е възможно хората от една народност да нямат собствена държава, като например евреите до създаването на държавата Израел.
Нека да видим така ли е това в България? Как могат чужденци от българска народност да получат българско гражданство? И след като вече пишем за това, ще обясним къде е „уловката“ и защо българската Конституция, според нас, трябва да бъде осъвременена.
Българското гражданство според Конституцията
Българската Конституция повелява, че:
Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.
чл. 25, ал. 2 на Конституцията на Република България
Точно, кратко и ясно! На пръв поглед всичко изглежда правилно и логично. Само че не съвсем. Защото в Конституцията също така е записано, че:
Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
чл. 6, ал. 2 на Конституцията на Република България
Анализът на тези две разпоредби води до извода, че понятието български произход в никакъв случай не е равнозначно на българска народност или етническа принадлежност. Това е така, защото в противен случай, лицата от НЕбълагрска народност или етническа принадлежност няма да могат да придобият българско гражданство по облекчен ред.
Възможно е някой да тълкува чл. 6, ал. 2 от Конституцията в смисъл, че разпоредбата касае само българските граждани, въпреки че думата „български“ липсва. В този случай няма да е налице дискриминация по отношение на лицата от НЕбългарска народност относно придобиването на българско гражданство, защото те все още не са български граждани към този момент. Но ако чл. 6, ал. 2 се отнася наистина само за българските граждани, означава ли това, че Конституцията ни допуска дискриминация на чужденци по пол, раса, религия и т.н.? Разбира се, че не.
Произход
Още по-противоречив е анализа на понятието „произход“ съгласно чл.6, ал. 2 от Конституцията. Защото според нас българският произход (чл. 25, ал. 2) е част от по-общото понятие за произход (чл. 6, ал. 2). Но как тогава хем не се допускат привилегии основани на произход (чл. 6, ал. 2), хем лицата от български произход придобиват гражданство по облекчен ред (чл. 25, ал. 2). Облекченият ред не е ли привилегия?
Законът за българското гражданство
В законът за българското гражданство (ЗБГ) съществува дефиниция за „български произход“:
„Лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин.
§ 2, т. 1 от ДР на ЗБГ
Писали сме много статии относно противоречията в законодателната база за това кой е българин, български гражданин и лице от български произход. Изхождайки от нормите за недопустимост на дискриминация, още веднъж стигаме до извода, че българин не може да бъде понятие от етническо естество. В този смисъл е и определение № 14535 от 03.12.2014г. на Върховния Административен Съд:
… понятието „българин“ , с оглед конституционната уредба на основните начала в държавата, не може да се тълкува с оглед неговото етническо съдържание, а с оглед правното му съдържание – правната и политическата връзка между едно лице и държавата Република България, т.е. българското гражданство.
Определение № 14535 на ВАС
Липса на всякаква логика или не съвсем?
Определението на ВАС предизвика на времето бурни реакции. И наистина, мислейки логично, и ние смятаме, че произходът и народността са определящи за придобиването на българско гражданство по произход. Но за момента, Конституцията звучи различно. Независимо дали ни харесва или не. Време ли е по проблема да се произнесе Конституционният Съд? Или може би Конституцията ни има нужда от реформа?
А как всъщност се става български гражданин по произход?
Същевременно обаче, чужденци продължават да бъдат натурализирани като граждани по произход без да имат възходящ – български гражданин. Противоречието с Конституцията, съгласно определението на ВАС, сякаш не съществува. Кое е правилно и кое не? Ние не се наемаме да кажем.
1 коментар