Какво се случва с правото на пребиваване при уволнение?
Все повече и повече граждани на държави от извън ЕС намират препитание в България. Но какво се случва, ако българският работодател уволни чужденецът. Или ако чужденецът сам прекрати трудовия си договор?
За да отговорим на този въпрос, ще разгледаме следния казус:
Тайландка работи в България, като за целта притежава три-годишно разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа„. В един момент обаче, работодателят решава да прекрати трудовото взаимоотношение с нея. Какви са възможностите за гражданката на Тайланд да остане легално в България и какви са приложимите срокове?
Прекратяване на трудовото взаимоотношение – отнемане на правото на пребиваване
При прекратяването на трудовия договор, отпада основанието, на което е издадено Единното разрешение за пребиваване и работа. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. България (ЗЧРБ):
Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато са отпаднали основанията по чл. 24и (приложимият член за Единното разрешение за пребиваване и работа).
чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ
Срок за напускане на страната
Отнемането на правото на пребиваване е принудителна административна мярка (ПАМ), която се налага на чужденеца, съгласно чл. 39а, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Тази принудителна мярка се налага със заповед , в която на чужденеца се предоставя срок от 7 до 30 дни, в който той трябва да изпълни доброволно задължението си да напусне страната. Следва да се има предвид, че срокът започва да тече от датата на заповедта, а не от датата на прекратяването на трудовото взаимоотношение. А тази разлика във времето може да бъде значителна.
Възможност за удължаване на срока за напускане на България
В ЗЧРБ е предвидена и възможност за удължаване на срока за напускане на страната. Тази правна процедура е предвидена ако чужденецът желае да остане за повече от 30 дни в България, считано от издаването на заповедта за налагане на ПАМ.
За предоставяне на срок за доброволно напускане за повече от 30 дни чужденецът подава молба до съответния компетентен орган, издал заповедта по ал. 1, който се произнася и уведомява чужденеца в тридневен срок. В тези случаи се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, като: продължителност на престоя, здравословно състояние, потребности на уязвимите групи, наличие на посещаващи училище деца и други семейни и социални връзки. Срокът за доброволно напускане може да бъде продължен за не повече от една година.
чл. 39б, ал. 2 от ЗЧРБ
С други думи, чужденецът може да получи разрешение за доброволно напускане – до една година от датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Към това следва да се добави и времето между прекратяването на трудовия договор и датата на издаването на заповедта, както писахме по-горе.
Работодателят не може да определя на чужденеца кога и как да напусне страната
Следва също така да се има предвид, че българският работодател не може да определя на чужденеца кога и как да напусне страната. Както и дали въобще да я напусне. Тези условия са регламентирани в ЗЧРБ и са извън правомощията на работодателя.
Какви са правните опции за чужденеца да остане в България
Ако чужденец, който е прекратил трудовото си взаимоотношение с български работодател, желае да продължи престоя си в България, той има възможност да го направи. За целта, той трябва да има друго основание, на което да може да получи разрешение за пребиваване. Такива основания са например работа при друг работодател, следване в университет, сключване на брак с български гражданин и др. В нашия конкретен казус, ако гражданката на Тайланд си намери друга работа в България и получи разрешение за работа, тя може да получи и разрешение за пребиваване и да остане в страната.
Следва ли чужденецът да напусне България преди да се върне обратно на новото основание?
Това е може би най-спорният въпрос в дискутирания казус. В ЗЧРБ е предвидено, че за получаване разрешение за продължително пребиваване, чужденецът трябва да притежава виза Д. Но чужденецът вече е получил виза Д при първото си пристигане в България, на основание трудовото си взаимоотношение с бившия си работодател. Тогава следва ли да получи виза Д отново? Нашето мнение е, че не. Макар, че старата му виза Д е вече изтекла, той вече е преминал през съгласуване с ДАНС и МВР, което съгласуване е и основния смисъл за условието за притежаване на виза Д. За съжаление обаче имиграционните власти често не смятат така.
Получаване на виза Д от съседна държава, като алтернатива
Ако все пак се наложи да се получава нова виза Д, то чужденецът може, при наличието на хуманитарни или неотложни причини да кандидатства от съседна на България държава (например Сърбия, Турция, Румъния). За разглеждания случай, това би било изключително удобно за тайландската гражданка. Това е така, защото иначе тя трябва да подаде заявление за виза Д в българското посолство във Виетнам.
Понастоящем МВнР е въвело, според нас, незаконосъобразно изискване за предварително разрешение за такова кандидатстване. За съжаление, за момента все още е необходимо гражданите да се съобразяват с това условие. А то води до неоправдана дискриминация спрямо някои граждани.
За съдействие
За съдействие по подобни казуси можете да се свържете с нас.