Проблеми с българско гражданство на деца от смесени бракове
Натурализация или регистрация?
Днес ще разгледаме един сериозен проблем в българското законодателство. Ще разгледаме случая, когато едно дете има родители – български гражданин и чужденец. Детето не е придобило българско гражданство веднага след раждането, а иска да получи такова в последствие. Обаче съгласно българската Конституция би трябвало детето автоматично да става български гражданин със самото си раждане. Дали обаче това е така?
Дори ако детето е родено в чужбина, раждането не е регистрирано в България, а детето е получило гражданството на родителя – чужденец, то детето следва да получи автоматично и българско гражданство. Това би трябвало да се формализира с регистрацията на акта му за раждане в България. За съжаление обаче е възможно и да е необходима процедура по натурализация. А тази процедура, макар и надлежно регламентирана в Закона за българското гражданство (ЗБГ), според нас е незаконна.
Отново за българската Конституция и неяснотите относно института на българското гражданство
Както многократно сме писали, разпоредбите на българската Конституция не са съвсем надлежно отразени в ЗБГ. Съгласно Конституцията на Република България (КРБ):
Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.
чл. 25, ал 1 от КРБ
Видно от текста, всеки с поне един родител български гражданин би трябвало да е „автоматично“ български гражданин. За съжаление обаче това съвсем не е така. Съгласно ЗБГ, широк кръг от лица, които имат родител български гражданин, трябва да преминат през процес на натурализация. Днес ще разгледаме хипотезите, про които деца с един родител български гражданин могат да получат българско гражданство. Няма да разглеждаме случаите, при които детето е родено от родители – български гражданин и чужденец и е регистрирано като български гражданин при раждането.
Деца на български граждани
Независимо от горецитирания текст от КРБ (поне така както е написан), съгласно ЗБГ, не всеки с един родител български гражданин е български гражданин. Какво се случва ако дете е родено от двама чужденци, като единият от тях, след раждането на детето, придобива българско гражданство. Съгласно ЗБГ:
Децата до 14-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако родителите им или преживелият от тях приемат българско гражданство или ако само един от родителите им стори това, в случай че другият е български гражданин. При същите условия децата от 14- до 18-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако поискат това.
чл. 17 от ЗБГ
Деца с двама родители български граждани
С други думи, децата до 14 годишна възраст придобиват гражданство ако и двамата им родители придобият българско гражданство. Или ако поне единият стане български гражданин, в случай че другият родител е починал. Същото правило важи и за по-големите деца, тези от 14 до 18 годишна възраст, но те трябва изрично да пожелаят да бъдат да получат българско гражданство. Както виждаме, разпоредбата на чл. 17 от ЗБГ се отнася само до деца, чиито и двама родители (или единият, ако другият е починал) са придобили българско гражданство. Но какво се случва ако единият родител придобие българско гражданство, а другият е чужденец?
Деца с един родител български граждани
Ако детето обаче има само един родител, който е български гражданин, тогава се прилага друга разпоредба на ЗБГ, а именно:
Деца до 14-годишна възраст, на които само единият от родителите е български гражданин, в случай че нямат българско гражданство, могат да станат български граждани, без да са налице условията по чл. 12, ако двамата родители или преживелият от тях дадат писмено съгласие за това. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права. При същите условия могат да придобият българско гражданство и децата от 14 до 18 години, ако поискат това.
чл. 18, ал. 1 от ЗБГ
Отново колизия с Конституцията
Най-напред, нека да видим какъв е „порокът“ в тази правна норма. За разлика от чл. 17, в чл. 18 не става дума, че родителят е приел българско гражданство. В чл. 18 се казва, че „само единият от родителите е български гражданин„. Тоест тук не се подразбира придобиване на гражданство от родителя след раждането на детето. Или поне не би трябвало да е така, но в действителност всичко е напълно объркано. Защото формулировката на чл. 18, ал. 1 от ЗБГ е идентична с формулировка в чл. 25, ал. 1 от КРБ – „поне единият родител е български гражданин„.
И двете разпоредби предвиждат българско гражданство при един родител български граждани (поне един или само един не е от значение). Само че по силата на КРБ, детето е български гражданин императивно, докато ЗБГ предвижда процедура по натурализация. Жалко е, че един от най-важният институт в българското право, а именно този на българското гражданство, е формулиран толкова противоречиво.
Проблеми при родител чужденец
Сериозен проблем се създава при ситуация, когато детето има родител чужденец. В този случай, ако родителят-чужденец не даде съгласието си, то детето не може да придобие българско гражданство. Отново в противоречие с Конституцията. В този случай детето трябва да изчака до навършване на пълнолетие за да получи шанс да стане български гражданин. А това би трябвало да е негово конституционно право.
Ако имате допълнителни въпроси, можете да се свържете с нас за насрочване на консултация.