В настоящата статия ще разгледаме най-често срещаните основания за отказ за продължително пребиваване, а именно хипотезите на чл. 26, ал.4, т.3 и т.4 от ЗЧРБ. Съгласно цитираните разпоредби се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване, в случай, че съпрузите не са се познавали преди сключването на брака или когато се дадат противоречиви сведения за съпруга на кандидатстващия.
Какви могат да бъдат обстоятелствата според чл. 26, ал.4, т.3 и т.4 от ЗЧРБ?
Хипотезата на чл. 26, ал.4, т.3 от ЗЧРБ има за цел да проследи едни предхождащи сключването на брака отношения, които да водят до заключението, че лицата са се познавали, общували са между тях има изградена връзка. Практиката в тази насока е едностранна, като се изисква познанството да е бъде реално и на живо, а не опосредено чрез съвременни методи за запознанства и комуникация, в лицето на социални мрежи, платформи и приложения. За да се докаже, че съществуването на брака е реално, не би следвало то да се уповава само на документа, а на породеното у лицата, изначално искане за събиране на семейството.
Разпоредбата на чл. 26, ал.4, т.4 от ЗЧРБ неизчерпателно изброява „име, адрес, националност, професия“ като потенциално противоречиви сведения, както и обстоятелства, свързани със запознанството на сключилите брак или всякаква друга релевантна информация. По съдържание, разпоредбата представлява един минимум от условия, липсата на които би опровергала презумпцията за съвместен живот на семейството. Липсата на информация у един от съпрузите, касаеща живота и средата на другия съпруг, както и непознаването на семейните отношения, биха могли да попаднат в обхвата на т.4.
Отказът
Съществено за отказа, който по характера си представлява индивидуален административен акт, е наличието на мотиви. Императивната норма на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК гласи, че административният акт трябва да съдържа правни и фактически основания за издаването си, тоест да бъде мотивиран. Мотивите, от своя страна, позволяват на адресата да разбере волята на административния орган, както и да защити интересите и правата си. Наличието на мотиви е ключово при проверката за законосъобразност, извършвана от съда, а липсата им е самостоятелно основание за отмяна.
Получих отказ, ами сега?
Твърде често се случва да се постанови отказ за получаване на продължително пребиваване от компетентния орган, независимо дали са засегнати разпоредбите на чл. 26, ал.4, т.3 и т.4 от ЗЧРБ, или не. Изясненият по-горе правен характер на отказа, представляващ индивидуален административен акт, означава, че въпросният подлежи на обжалване по реда на АПК, в двуинстанционно производство. Срокът за обжалване е 14-дневен, започващ с връчването на акта, което често е недостатъчно за предприемане на действия и запознаване с правния механизъм на производството. За да си гарантирате намирането на изход от създалата се ситуация и да получите адекватно и коректно съпровождане в процедурата по кандидатстване, можете да се обърнете към нас. Нашият екип е специализиран както в защитата на права и интереси по административен, така и по съдебен ред.