В случай, че чужденец с разрешено пребиваване на територията на страната или друга държава-членка отсъства за период от повече от 12 последователни месеца, може да му бъде наложена принудителна административна мярка, с която правото му на пребиваване да му бъде отнето. В случай, че статутът бъде отнет, лицето, на което същият е бил предоставен ще се превърне в Мигрант с нередовен статут. Тази мярка НЕ може да се приложи в случаите на разрешено право на пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16.

Какво трябва да отчете решаващия орган преди налагане на мярката?

При налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чуждестранния гражданин на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по ЗУБ или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзка с държавата по произход на лицето. Целта на закона е да бъдат изяснени всички факти, които имат значение относно съществуването или несъществуването на „установяване“ за постоянно или „желание“ за постоянно установяване на територията на страната, т. е. създаване на трайни връзки със страната ни.

Какво се случва на практика?

Често при налагане на мярката, решаващия орган взема под внимание единствено отсъствието на чужденеца от страната или от територията на друга държава-членка.

Има ли причини при които отсъствието не води до налагане на разглежданата мярка?

В разпоредбата на чл. 9 § 2 от Директива 2003/109/ЕО са регламентирани хипотези, при които отсъствия над дванадесет последователни месеца не представляват причина за отнемане или загуба на статута. Посочено е в тази норма, че чрез дерогация от параграф 1, буква в) поради особени причини или поради извънредни обстоятелства държавите-членки могат да предвидят отсъствия над дванадесет последователни месеца да не са причина за отнемане или загуба на статута.

Последното изискване беше транспонирано и в българското законодателство, със Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обнародван в Държавен вестник от 24.03.2020 г. Следва да се има предвид легалното определение на „извънредно обстоятелство“ по смисъла на § 1, т. 7, предл. последно от ДР към ЗЧРБ – друго събитие, настъпило не по волята на човек, което той не е могъл да предвиди или предотврати. Дори преди въвеждането в националното законодателство на тези изключения обаче, на разпоредбата на чл. 9, § 2 от Директива 2003/109/ЕО на Съвета следва да се признае директен ефект и въпросната норма да бъде съобразявана от решаващите органи.

Вашите права при налагане на ПАМ на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ 

Принудителната административна мярка се налага със Заповед на решаващия орган. Същата представлява индивидуален административен акт и като такъв може да се обжалва пред горестоящ административен орган или пред съда. За повече информация – обърнете се към нас! Наш адвокат ще се свърже с Вас и ще отговори на въпросите Ви.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.