Украинските „бежанци“ няма да могат да кандидатстват за българско гражданство по ускорена процедура

Напоследък все по-често чуваме, най-често от българи, че украинските „бежанци“, получили временна закрила в България, ще могат да получат българско гражданство по ускорена процедура. Твърди се, че на основание на чл. 13а от Закона за българското гражданство (ЗБГ), украинците, дошли в България след началото на войната, ще могат да получат българско гражданство само след 3 години, а именно:

Лице, получило статут на бежанец или убежище преди не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за натурализация, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5.

чл. 13а от ЗБГ

На пръв поглед, наистина изглежда, че украинските „бежанци“ ще могат да получат българско гражданство по ускорена процедура, т.е. само след 3 години след идването им в България. Единствените условия, на които те на пръв поглед трябва да отговарят са само тези по чл. 12, ал. 1, т.1, 3, 4 и 5, а именно:

  • да са пълнолетни;
  • да не са осъждани за престъпление от общ характер в България;
  • срещу тях са няма образувано наказателно производство в България;
  • да имат доход или занятие за да могат да се издържат, и;
  • да владеят български език.

При по-подробен анализ на законодателството е видно обаче, че това съвсем не е така. Тоест, украинците, избягали от войната с Русия в България няма как да получат българско гражданство по силата на чл. 13а от ЗБГ.

Украинските „бежанци“ всъщност не са бежанци, а лица получили временна закрила

Защо украинските „бежанци“ не могат да се възползват от разпоредбата на чл. 13а от ЗБГ? Най-просто казано, защото те не са бежанци, в юридическия смисъл на това понятие. Тоест те нямат статут на бежанец или убежище. Съгласно Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), украинските „бежанци“ от войната получават временна закрила. Съгласно закона обаче:

Закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила.

чл. 1, ал. 2 от ЗУБ

До тук става ясно, че за да се възползва един чужденец от разпоредбите за ускорена натурализация по чл. 13а от ЗБГ, той трябва да е със статут или на бежанец или убежище. Очевидно е от разпоредбата на чл. 1, ал. 2 на ЗУБ, че временната закрила не е статут на убежище. Но е ли временната закрила равнозначна на статут на бежанец?

Временна закрила или бежанец?

За съжаление на много украинци, но може би за радост на много българи, временната закрила не е равнозначна на статут на бежанец. Статутът на бежанец се дефинира съгласно чл. 8 от ЗУБ, а именно:

Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

чл. 8, ал. 1 от ЗУБ

А статутът на временна закрила, какъвто статут получават украинските „бежанци“ от войната с Русия се определя съгласно чл. 1а от ЗУБ.

Очевидно е, че временната закрила не е нито статут на бежанец нито на убежище. Поради това, украинските граждани, получили временна закрила, няма да могат да получат българско гражданство по ускорена процедура по чл. 13а от ЗБГ.

Ако се вземат предвид „затрудненията“, които украинското правителство вече създава на украинските „бежанци“, като отказва да им предоставя административни услуги, е може би време украинските граждани да помислят за промяна на статута си в България от „временна закрила“ на продължителю или постоянно пребиваване. За съжаление това не винаги е лесна задача.

За въпроси или за съдействие, можете да се свържете с офисите ни или с оторизираните компании, предлагащи наши услуги.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *