Ново решение на ВАС – могат ли чужденците с временна закрила да получат СУМПС
Решение на ВАС внесе яснота по противоречивия въпрос дали чужденците с временна закрила по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) могат да придобият българско свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).
От началото на руското нашествие в Украйна през 2022 г. голям брой украински граждани влязоха в България и получиха статут на временна закрила, който е регламентиран в ЗУБ и Директива 2001/55/ЕО. Войната продължава вече трета година и не се знае кога ще приключи. Поради това и необходимостта на много украинци с временна закрила да се придвижват в ежедневието си, интересът към правото на управление на МПС в България нараства.
Въпросът за използването на украинско свидетелство за управление на територията на ЕС вече е уреден в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/1280 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2022 година. Според него свидетелствата за управление на МПС, издадени от Украйна, се признават на територията на Съюза, когато притежателите им се ползват с временна закрила до момента, в който тази временна закрила престане да се прилага.
Ако лицето не е притежавало издадено свидетелство за управление на МПС в Украйна, може ли да положи шофьорски изпит и да получи български документ за управление на моторно превозно средство? Това е сложен въпрос, защото съчетава уредбата за издаване на български лични документи, Закона за убежището и бежанците и правото на ЕС.
Издаване на СУМПС и правоспособност на водач
Водачът трябва да притежава СУМПС /чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП/, за да управлява МПС. То се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия /чл. 151 от ЗДвП и чл. 152 от ЗДвП/ и удостоверява правоспособността на водача да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 от ЗДвП – чл. 152 от ЗДвП.
Съгласно чл. 151 ЗДвП, за да придобие правоспособност за управление на МПС лицето трябва:
- да има определено ниво на образование,
- да е достигнало определена възраст,
- да е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория,
- да е преминало е обучение за водач на моторно превозно средство;
- да е преминало е обучение за оказване на първа долекарска помощ;
- да е положило успешно практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията на България.
Обучението, теоретичния и практическия изпит за водач на моторно превозно средство се регулират от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“(ИААА) към Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията – чл. 152 ЗДвП.
Право на СУМПС на чужденци
Съгласно чл. 4, ал. 2 на Закона за българските лични документи (ЗБЛД) чужденец, пребиваващ на територията на Република България, има право на свидетелство за управление на моторно превозно средство в случаите, определени със закон.
Чл. 36 Правилник за издаване на български лични документи (ПИБЛД) на чужденците с разрешено пребиваване в Република България и с придобита правоспособност съгласно ЗДвП се издава свидетелство за управление на МПС.
Шофьорски изпит
Наредба № 31/26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство
Съгласно чл. 2, ал. 1 от издадената на основание чл. 152 и чл. 153 от ЗДвП Наредба № 31/26.07.1999 г., правоспособността за управление на МПС се придобива след задължително обучение в присъствена форма, в съответствие с изискванията, при условията и по реда на тази наредба. На основание ал. 2, придобитите при задължителното обучение знания, умения и поведение се проверяват чрез изпит, проведен също при условията и по реда на наредбата.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от наредбата предвижда, че на лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за управление на МПС, с което се удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната категория. В същия смисъл разпоредбите на чл. 3, ал. 3, предл. първо и чл. 50, ал. 1 от ЗБЛД определят свидетелството за управление на МПС като индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управлението на МПС.
Наредба № 38 от 16 април 2004 г. и Инструкция № 3 от 17 октомври 2008 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Както следва от разпоредбите на чл. 36 от Наредба № 38 от 16 април 2004 г. и чл. 18 от Инструкция № 3 от 17 октомври 2008 г. длъжностното лице, определено за провеждане на теоретичния изпит, извършава проверка за това дали явилото се лице отговаря на самоличността на кандидата, включен в протокола за изпита, за което сверява записаните личните данни с тези на валидния личен документ. Докато не се допуска до изпит лицето, което е без валиден документ за самоличност.
В чл. 4, ал. 1 от Инструкцията е посочено, че чужденците се допускат до изпит, когато притежават документ за продължително или постоянно пребиваване на територията на Република България, издаден съгласно изискванията на Закона за българските лични документи.
По чл. 33 ПИБЛД – Свидетелство за управление на МПС се издава след придобиване на правоспособност по Закона за движението по пътищата. Свидетелство за управление на МПС се издава и подменя въз основа на заявление по образец, подадено лично в звената „Пътна полиция“ на ОДМВР по постоянния адрес на заявителя. При подаване на заявлението лицата удостоверяват самоличността си чрез представяне на документ за самоличност, документ за пътуване или друг заместващ документ като лична карта, временна карта за самоличност, паспорт или предходно издадено свидетелство за управление на МПС.
Усложнения при лицата с временна закрила
Както видяхте по-горе, за да се явите на шофьорски изпит Вие трябва да удостоверите самоличността си пред Министерство на транспорта и съобщенията, но те приемат единствено български лични документи. В случай, че успеете да придобиете правоспособност на водач, то за да заявите издаване на СУМПС от МВР, също трябва да представите български личен документ.
На лицата с предоставен статут на временна закрила се издава регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила от ДАБ. В чл. 40 ал. 3 ЗУБ е предвидено, че регистрационната карта не удостоверява самоличността на чужденеца. От така изложеното става ясно, че регистрационната карта не е документ за самоличност.
„Съгласно чл. 4, ал. 1 от Инструкция № 3 от 17.10.2008 г. за организиране и
провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство, чужденци се допускат до изпит, когато
притежават документ за продължително или постоянно пребиваване на територията на
Република България, издаден съгласно изискванията на ЗБЛД. Разпоредбата е
императивна и не допуска отклонение от правилото.Регистрационната карта на чужденец с предоставена временна закрила не е
издадена нито по реда на ЗБЛД, нито по Закона за чужденците в Република България.
Тази регистрационна карта представлява съвсем друг тип документ, който е издаден по
друг ред, от друг орган и на друго основание, а именно – Закона за убежището на
бежанците.“Борислав Муеров
Изпълнителен директор на ИААА
До сега служителите на МВР и ИААА отказваха да допуснат чужденците с временна закрила до шофьорски изпит или да им издадат СУМПС. Отказът бе основан на липсата на право на СУМПС или по административна невъзможност да удостоверят личността на чужденеца поради липса на български личен документ.
Органите се аргументират, че чужденец с предоставено разрешение за пребиваване по смисъла на чл. 36 ПИБЛД означава да притежава разрешение за продължително или постоянно пребиваване издадено по реда на ЗЧРБ. Според това тълкуване на нормите, лицата със статут на временна закрила не са чужденци, които пребивават в България. Съответно те нямат право на СУМПС, но това разбиране е погрешно.
Решение № 10497/ 07.10.2024 г. по административно дело № 5948/2024 по описа на Върховният административен съд
След дълъг съдебен процес, в който ОДМВР – Видин повторно отказа да издаде СУМПС на украинска гражданка с временна закрила, след като първоначалният отказ бе отменен от Върховния административен съд, ВАС постанови свое окончателно решение, с което разреши спора по същество.
Временната закрила е вид разрешено пребиваване
Съдът приема, че не следва да се определя кръга от чужденци имащи право да получат българско СУМПС през призмата на ЗЧРБ. Временната закрила на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) представлява вид разрешено пребиваване.
Лицето с предоставена временна закрила е лице с „разрешено пребиваване“ по смисъла на чл. 1, § 2, б. „а“ на Регламент (ЕО) № 1030/2002 и на чл. 36 от ПИБЛД, даващ право на чужденците с разрешено пребиваване и с придобита правоспособност по ЗДвП да получат СУМПС. Разбира се това настъпва със съобразяване с условията на специалния ЗДвП, към който препраща чл. 4, ал. 2 от ЗБЛД и с условията на Наредба № I-157, издадена по силата на законовата делегация на чл. 159 от ЗДвП.
Лицето с временна закрила има право на СУМПС /чл. 4, ал. 2 ЗБЛД, във вр. с чл. 39, ал. 1, т. 2 ЗУБ и чл. 8 Директива 2001/55/ЕО/, но няма български документи за самоличност издаден по ЗБЛД, защото регистрационната карта не представлява документ за самоличност /чл. 40, ал. 3 ЗУБ/.
Противоречие със закона
Допуска се до изпит или се издава СУМПС единствено след представяне на български документ за самоличност. Това се изисква от лице, на което законодателят е предоставил правото на СУМПС, но не и на български личен документ.
Подобно въвеждане на допълнително изискване с подзаконови нормативни актове представлява допълване на закона. Същото е равно на противоречие с по-горестоящи императивни норми.
Когато правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи следва да приложат по-високия по степен акт – чл. 15, ал. 3 ЗНА. Още повече в чл. 33 ПИБЛД се изисква да се представи паспорт, но няма изискване да е паспорт издаден от българските власти. Следователно самоличността на лицата с временна закрила следва да се удостоверява чрез националния им паспорт.
Недопускането на същите извън изрично регламентираните хипотези е незаконосъобразно действие. То не намира опора в закона. Представлява нарушение на принципите на законност и съразмерност, които задължават административните органи да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, да упражняват тези правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната от закона цел.
Следва да се отбележи, че това решение на ВАС не обвързва администрацията извън конкретното производство, за което е било образувано. В бъдеще все още ще има усложнения когато лице с временна закрила се обърне към администрацията за получаване на българско СУМПС. Ако имате подобни трудности, можете да потърсите съдействие от нашия екип.