Български граждани ли са родените в България?

Двете най-разпространени заблуди относно българското гражданство са, че родените в България чужденци, както и тези, които сключат брак с българин/българка стават автоматично български граждани. И двете твърдения са неверни. Нито родените в България чужденци стават български граждани, нито тези, които се оженят за българи/българки.

В този материал обаче ще анализираме някои изключително важни моменти, относими към родените в България деца от чужденци. Какви права имат те и при какви обстоятелства стават български граждани?

Александър Добринов
автор: Александър Добринов
майка и дете

Странностите на българското законодателство

Тази статия е за една прекрасна българска майка и съпруга, която все още няма… българско гражданство.

Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам.
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обвия.Мамо - Калина Малина

Историята

Преди около 25 години в България се ражда момиче от родители – граждани на Русия. Детето не получава руско гражданство с раждането си, завършва училище в България, живее като българче, а когато в тийнейджърска възраст опитва да получи български лични документи, се оказва, че няма българско гражданство. След четиригодишна сага успява да се сдобие с руски паспорт, но се чувства българка, само българка. Сега вече млада жена, майка и съпруга, никога не е напускала България, но все още няма българско гражданство, макар, че не е получила никакво друго гражданство при раждането си.

Придобиване на българско гражданство по месторождение

Институтът на българското гражданство по месторождение е регламентиран в чл. 25, ал. 1 от Конституцията и в чл. 10 от Закона за българското гражданство (ЗБГ). Формулировките са почти идентични, а именно:

Съгласно Конституцията

Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход.

чл. 25, ал. 1, пр. 1 от Конституцията

Съгласно ЗБГ

Български гражданин по месторождение е всяко лице, родено на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход.

чл. 10 от ЗБГ

Видно от разпоредбите, единствената разлика е, че ЗБГ дефинира родените в България (не придобиващи друго гражданство по произход), като граждани по месторождение. Важното обаче е друго. А именно, че за да се счита, че роденото в България дете е български гражданин по месторождение, то детето не следва да придобива друго гражданство по произход. А това кои чужденци, родени в България, придобиват небългарско гражданство по произход, съвсем не е ясно. Въпреки това, практиката в България е принципна. А именно, че децата, родени в България от двама родители – чужденци, не са български граждани. Обаче правилно ли е това?

фамилно дърво

Кой придобива чуждо (не българско) гражданство по произход

Всяко дете, родено в България се счита за български гражданин. При условие обаче, че детето не придобива друго гражданство по произход. Поради тази причина е изключително важно да се знае кои деца придобиват чуждо гражданство по произход и кои не. Защото тези, които не стават чужди граждани, и то задължително по произход, те стават автоматично български граждани.

Малко граматика

Най-напред е важно да анализираме термина „придобива“. Съгласно онлайн речника на българския език на Института за българския език „Професор Любомир Андрейчин“ към БАН, най-релевантното определение на „придобивам“ е:

ПРИДОБЍВАМ – Започвам да се ползвам от нещо, ставам притежател на нещо (власт, право, привилегия и под.), което ми се дава; получавам, сдобивам се.

Важно е да се отбележи, че законодателството не използва термини като „ще придобие“ или „има право да придобие“. Законодателят е използвал „придобива“ в сегашно време.

Извод

Тоест за да НЕ получи българско гражданство, детето на чужденци, родено в България, следва незабавно да придобие чуждо гражданство с раждането си. При това именно по произход. Съответно детето трябва да „започне да се ползва“ от правото си на чуждото гражданство незабавно, а именно веднага след раждането си. В противен случай, детето няма да „придобива чуждо гражданство по произход“ и съответно трябва да се счита за български гражданин. Практиката в България обаче е друга, според нас неправилна.

Да продължим с граматиката. Има ли разлика между понятията „е гражданин“ и „придобива гражданство„? Съгласно българското законодателство:

Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин.

чл. 8 от ЗБГ

И въпреки че разпоредбата се намира в Раздел I – „Придобиване на българско гражданство по произход“, то самият законов текст постановява, че лицето Е български гражданин, а не че ПРИДОБИВА гражданство. Ние считаме, че за да придобие гражданство (или всъщност каквото и да е), лицето трябва в един момент да не го е притежавало, а в един последващ момент да го придобие. В случая гражданството по произход не е било налично само преди раждането на детето (ante partum). Ние считаме, че например едно дете на български родители, никога не придобива българско гражданство. То е български гражданин с раждането си. Детето никога (post partum) не е било не-български гражданин и затова няма как да придобие българско гражданство.

От горния граматически анализ може да се направи извод, че ако приемем, че законодателствата на другите държави са аналогични на българското, то гражданство по произход никога не може да се придобие. А това означава, че всяко дете родено в България, както от българи, така и от чужденци, би трябвало да е и български гражданин по рождение. Това би означавало, че условието да „не придобива друго гражданство по произход“ е неприложимо. Практиката обаче е друга. А и проблемите с тълкуването на закона продължават.

законите за гражданство по света

Институтът на гражданството в законодателството на другите държави

Най-големият проблем в разглеждания законов текст е, че при раждане на дете в България от родители – чужденци, за да се определи дали детето е български гражданин по месторождение, трябва да се изследва дали детето „придобива“ чуждо гражданство по произход. А е ли това въобще възможно. Можем ли да познаваме в съвършенство стотици законодателни бази относно това кой е „гражданин по произход“. Особено в хипотези на смесени бракове. В някои държави е възможно въобще да не съществува понятие „гражданство по произход“. В други гражданството може да се „придобива“ под условие. Именно затова ние смятаме, че българският закон трябва да се прилага формално, а именно за да не получи детето българско гражданство по месторождение, то трябва с раждането си да има чуждо гражданство. Тоест то да е де факто гражданин на чужда държава, а не ние да презумираме, че то има право да бъде такъв.

Извод

За да можем да откажем на дете, родено в България от чужденци, да получи българско гражданство, трябва да имаме доказателство, че с раждането си детето е получило de-facto чуждо гражданство. При това гражданството трябва да е именно „по произход“. Ние считаме, че не е възможно да се изследват всички хипотези на националните законодателства на стотици държави, което прави приложимостта на нормата достатъчно проблематична. С други думи, противно на установената практика, всяко дете на чужденци, родено в България, най-вероятно е български гражданин по месторождение.

Българското законодателство през годините и сегашната съдебна практика

Поради, според нас, неяснотите в сегашното законодателство, интерес представлява как е бил дефиниран този институт в предишните Конституции и закони за гражданството. Така например, в Закона за българското гражданство от 1948г. (отменен през 1968г.):

Български гражданин по месторождение е всяко лице, което е родено или е намерено в пределите на страната и родителите на което не са известни или са с неизвестно гражданство, или са без гражданство.

В сравнение със сегашното определение, текстът на стария закон е значително по-ясен. Това е така, защото е изключително лесно да се определи със сигурност дали родителите на роденото в България дете са известни или не. Както и това дали са с неизвестно гражданство или със сигурност нямат такова.

Ако се върнем още по-рано в годините, то Законът за българското поданство от 1940г. (отменен през 1948г.) постановява, че:

Български поданик по месторождение е всяко лице:

1) родено в Царството от неизвестни родители или от родители без поданство;

2) родено в Царството от чужденци, ако е имало непрекъснато местожителството си в България и ако до една година след навършване на пълнолетието си, не се е позовало на чуждо поданство.

Този текст отново е по-ясен от сегашния. Интересна е хипотезата в т. 2. Тогавашния закон е предвиждал, че гражданство по месторождение се признава и на пълнолетни лица, а не само в момента на раждането, както е сега.

Конституционен съд на България

Съдебна практика

Съдебна практика по дискутирания казус практически липсва. Понастоящем децата, родени в България от чужденци, по принцип не получават българско гражданство. При това дали и как се изследват всички обстоятелства и националните законодателства на родителите е „неясно“.

Единствено интересно е решение № 12 от 1996.г на Конституционния съд (КС). В него съдът прави извод (решава), че:

Българско гражданство по рождение (по произход или по месторождение) се придобива по право в момента на раждането и не се предшества от каквото и да е друго гражданство.

С това решение, макар и постановено по съвсем различен казус, нещата за нас се объркват още повече. Най-напред КС счита, че „гражданство по рождение се придобива„. Но съдът също така и приравнява, чрез поставяне в скоби, гражданството по месторождение и по произход. А съгласно действащия в момента ЗБГ, българското гражданство по произход се придобива посредством натурализация и дори подлежи на доказване. А това със сигурност не се случва в момента на раждането.

Все пак като имаме предвид и другите неясноти в законодателството относно българско гражданство, не следва да търсим много логика. Съветваме ви да прочетете статиите ни относно това кой е български граждани и кой е българин, както и как се доказва български произход. И най-накрая може да прочетете за противоречивия превод на чл. 25 от българската Конституция относно българското гражданство (на английски) и нашето становище до Народното Събрание и Конституционния съд.

Епилог

Какво ще се случи отсега нататък с момичето – поводът за тази статия? Далеч сме от мисълта, че българските власти ще помогнат и ще проявят разбиране. Най-вероятно ще трябва да минем през получаване на постоянно пребиваване. В края на краищата целта – получаване на българско гражданство трябва и ще бъде постигната. Но няма да е лесно. И през цялото време ще имаме усещането, че българското законодателство не се прилага правилно, в ущърб на нас – хората.

Ако имате въпроси, можете да се свържете с нас.

3 коментара

  1. Здравейте,

    Много се радвам, че виждам тази статия точно сега. Имам приятели, които са от Ангола, и за съжаление, не са проверили закона преди да родят тук и са очаквали, че ще е като в Португалия, където децата, родени там, стават граждани на страната, независимо от произхода и гражданството на родителите. Нали е Европейски съюз…

    Резултатът е, че сега имат дете, което няма нито българско, нито анголско гражданство. Издаден е някакъв акт за раждане от България, на който в полето за националност седи празно и не е написано нищо. Подали са искане към Ангола да бъде издаден акт за раждане и съответно гражданство и паспорт на детето.

    Чисто хипотетично, ако това дете не бъде признато от анголската държава или по някаква причина получат отказ от придобиването на гражданство, което едва ли ще стане, но все пак да питам, биха ли имали правното основание да получи детето българско гражданство?

    Ако има някаква опция за това, бихте ли ме насочили към специалист, който има опит в темата и би им помогнал за придобиването на българско гражданство за детето?

    Благодаря предварително.

    1. Author

      Здравейте,
      Всичките ни специалисти са подготвени по темата и могат да ви съдействат. Ако желаете обаче да се свържете с автора на статията г-н Добринов, може да потърсите и него, макар че той обикновено е много зает.
      Поздрави,
      Posolstvo.eu


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *