Българин, български гражданин, лице от български произход. Кой какъв е? Доказване на български произход.

Кои са лицата от български произход и как се доказва български произход. На тези два въпроса ще се опитаме да отговорим в този материал.

Предизвикай Правото!

Само ден след публикуването на нашата статия Доказване на български произход след изселване и изгубване на българско гражданство, Васил Петров, съдия в Софийски районен съд, написа прекрасен материал по темата – Кой е българин и как се доказва български произход?. Ние споделяме голяма част от доводите на автора от редакцията на „Предизвикай правото!“, като същевременно имаме и някои различни виждания, които ще изложим по-долу.

Преди да продължите с този материал Ви препоръчваме да прочетете статията ни Българин, български гражданин или български произход.

Предимства за лицата от български произход

Видно от горното става ясно, че предимствата, които българският произход предоставя са многобройни. Но кой се счита, че е от български произход? И как се доказва това?

Иск по Закона за българите живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ)

Производство за придобиване на българско гражданство по произход

След изменението на ЗБГ от 12.03.2021г., беше отменено нормативното основание, на което Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) издаваше удостоверения за български произход. След промените, българският произход на кандидата за привилегирована натурализация се установява в рамките на производството по получаване на гражданство по глава пета от ЗБГ. Консултативният съвет и Съветът по гражданството дават съответно становище относно българския произход на кандидата (чл. 29, ал. 6 от ЗБГ) и мнение (чл. 33, ал. 3 от ЗБГ). Предпоследната стъпка от производството е предложението на министъра на правосъдието до Президента да издаде указ или не за придобиване на българско гражданство.

Възможности за съдебно-административен контрол?

Сериозен проблем в производството по привилегирована натурализация е (не)възможността за съдебен контрол.

Конституцията на Република България

Принципът на правовата държава е заложен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Допълнително, основният закон гарантира правата на гражданите и в разпоредбите относно съдебната власт:

Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

чл. 117 от Конституцията на Р. България

Евентуален отказ за издаване на указ за придобиване на българско гражданство би могъл да наруши законния интерес на кандидата да придобие такова. Това му право би съществувало само ако той отговаря на законовите условия, което обстоятелство следва да подлежи на съдебен контрол.

Европейската конвенция за гражданството

Правото на кандидата за придобиване на българско гражданство е обективирано и в Европейската конвенция за гражданството. Същата е ратифицирана от България със Закон (ДВ, бр. 102 от 20.12.2005, обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2006).

Всяка държава – страна по конвенцията, трябва да осигури условия, при които решенията за придобиване, запазване, загубване и възстановяване на гражданството или издаването на удостоверения за гражданство да подлежат на административно или съдебно обжалване в съответствие с нейното вътрешно законодателство.

чл. 12 от Европейската конвенция за гражданството

Искът по ЗБЖИРБ за доказване на български произход

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗБЖИРБ, българският произход се доказва с документ, издаден от български или чужд държавен орган или българската православна църква. Съгласно релевантната Наредба към ЗБГ:

Лицата по чл. 15 от ЗБГ представят официални документи, издадени от български или чуждестранни органи, с които молителят удостоверява, че има родствена връзка с поне едно лице – негов възходящ до трета степен включително, което е от български произход…

чл. 6, ал. 1, т. 1 (съкратена) от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на Глава пета от ЗБГ

С други думи, кандидатът за българско гражданство следва да докаже документално, че негов възходящ до трета степен е лице от български произход. В случай, че в производството по привилегирована натурализация, документът/документите за български произход се оспорят, то от това ще следва, че е налице допустим правен спор. Това е така, тъй като ще бъдат оспорени факти или документи, от които ищецът черпи права (определение № 95 от 22.2.2018 по ч.гр.д. № 510/2018 г., ВКС, IV г.о.). До същия извод е стигнал и Васил Петров в материала си на сайта „Предизвикай правото!“:

Както пише Васил Петров, ЗБЖИРБ и ЗБГ са приети от 38-то Народно събрание. И в двата закона се употребява идентичен термин – „лице от български произход“, което указва и на еднаквия смисъл, който законодателят е вложил в двата закона. Съответно, както според Васил Петров, така и според нас:

Допустим е искът по чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ за установяване на българския произход на едно лице, мотивиран с желанието за кандидатстване за българско гражданство по привилегирована натурализация.

Евентуални проблеми

Обхват на ЗБЖИРБ

Съгласно чл. 1 от ЗБЖИРБ, законът „урежда отношенията на българската държава с българите, живеещи извън Република България„. В хипотезата на кандидатстващ по привилегирована процедура чужденец, живеещ в България, ще бъде ли допустим искът по чл. 3, ал. 2 от ЗБЖИРБ?

Липса на конкретика в ЗБГ

Липса на императивно вменени задължения на министъра на правосъдието в ЗБГ

Съгласно чл. 29, ал. 4 от ЗБГ, когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства по представените с молбата документи, министърът на правосъдието може да възложи на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина да установи дали молителят има български произход. Какво се случва ако министърът на правосъдието не възложи установяването на български произход (разпоредбата не е императивна)?

И може би най-еретичният въпрос: дори при приключила положително привилегирована натурализация и издаден Указ на президента за придобиване на гражданство по произход, е ли „новият“ български гражданин (със сигурност) лице от български произход? И тук е може би моментът да се върнем на основния въпрос:

Кой всъщност е от български произход?

За дуалистичния характер на понятията „българин“ и „лице от български произход“ сме писали многократно (виж също Bulgarian citizen vs citizenship by origin), затова няма да привеждаме отново правни доводи в тази насока. Съгласно ЗБГ, „Лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин. С други думи, ако знаем кой е българин, ще знаем и кой е от български произход.

Кой е българин?

Дефиниция на термина „българин“ в българското законодателство – липсва. В практиката съществуват два подхода при тълкуването на това понятие. Някои смятат, че „българин“ следва да се тълкува в юридическият му смисъл, т.е. български гражданин. Други са на мнение, че българинът е лице от българска етнос с българско самосъзнание (казано най-общо). И двата подхода обаче страдат от сериозни пороци.

Съдия Васил Петров счита, че „понятието българин няма юридическо значение и не се свързва с носителство на българско гражданство у възходящия сродник или осиновител„. Той същевременно смята, че „не може безрезервно да се приеме, че понятието българин по см. на § 2 ДР ЗБГ има строго етнически смисъл„. Тогава къде е истината? Ние сме отчасти съгласни и с двете твърдения, но с доста уговорки.

Ако се докаже, че теорията ми на относителността е вярна, Германия ще ме счете за германец, а Франция ще ме обяви за гражданин на света. Ако теорията ми се окаже невярна, Франция ще каже, че съм германец, а Германия ще ме обяви за евреин.Алберт Айнщайн

Защо „българин“ не следва да се приравнява с „български гражданин“

Може ли българинът да не е български гражданин?

Васил Левски несъмнено е българин, но не и български гражданин¹.

¹ От момента на раждането на Апостола до кончината му, българската държава не е съществувала като самостоятелен правен субект. Поради това той не е можел да има българско гражданство.

Сам по себе си този факт дефинира, че българското гражданство не може да се приравни с понятието българин.

Българинът може и да няма българско гражданство, т.е. да не е български гражданин.

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Иван Вазов

При едно по-стеснително тълкуване би могло да се приеме, че само българският гражданин по произход по чл. 8 от ЗБГ винаги е и българин. Но това ще е тема за бъдещ материал.

Може ли българският гражданин да не е българин?

Отговорът на този въпрос е труден. От една страна, един натурализиран чужденец не е задължително да има българско самосъзнание. Натурализацията може да е на най-различни основания – след дългосрочно пребиваване в България, по заслуги и др. Тоест придобиването на българско гражданство може по никакъв начин да не е свързано с народностната принадлежност на чужденеца. Обаче след като „чужденецът“ вече е придобил българско гражданство, той все още ли е „чужденец“. И ако не е „чужденец“, не е ли „българин“?

След като сме се захванали с лингвистиката на нормите, кой съгласно българското право е „чужденец“? Съгласно ЗЧРБ, чужденец означава чуждестранен гражданин. В чл. 1, ал. 1 от ЗЧРБ е записано, че „Този закон определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България„. Очевидно е, че ЗЧРБ не определя условията и реда за българските граждани с чуждо самосъзнание. А щом те не са чужденци по ЗЧРБ, какви са ако не българи? Всъщност възможно ли е съгласно българското законодателство да има лица, които не са нито чужденци, нито българи (ако не взимаме предвид апатридите)? Ако това не е възможно, значи, че лингвистичното тълкуване води до извода, че българските граждани винаги са и българи.

Натурализацията води ли до българско самосъзнание?

Още по-важен обаче е един друг довод. След като чужденец придобие българско гражданство, не придобива ли той с акта на натурализацията и редица други „качества“, които може да се приеме, че го „приобщават“ към българската общност или народност. Например, чужденецът, станал български гражданин става наказателно отговорно лице, независимо от това къде се намира (чл. 4, ал. 1 от Наказателния Кодекс). А това означава, че той задължително следва да се придържа към определени норми на поведение, които са присъщи на българското общество. Дори само този факт не би ли бил достатъчен за да се приеме, че българският гражданин е и българин? Защото той вече принадлежи към „сбор от хора със съзнание за общ произход, за еднакви нрави…“ (дефиниция за народност), които хора спазват определени нравствено-правни норми.

С оглед на горепосоченото ние считаме, че българският гражданин във всички случаи е и българин.

Защо „българин“ не следва да се приравнява с „лице от българска народност“

Народността свързва хора със съзнание за общ произход, сродни нрави, културни интереси и историческа памет. Общият език и религия също са от значение за понятието народност. Видно от тези съображения, народността на индивида би могла да се промени през жизнения цикъл на индивида. Ние обаче смятаме, че това е възможно само в изключителни случаи.

Народността е променима само в изключителни случаи

Според Васил Петров, „смяната на народността e често срещано явление по целия свят и във всички времена„. Ние не споделяме това виждане. Макар да има немалко примери от световната история за хора, променили народността си, тези случаи са изключително малобройни на фона на общата численост на населението през вековете. Ние смятаме, че народността е най-вече свързана с историческата памет и произход. Промяната на народността не може да бъде един самоволен акт, най-малкото защото този акт не може да се дефинира във времето. От кога точно, от кой момент, Шандор Петьофи е започнал да счита себе си за унгарец?

Народността, както писахме вече, се свързва основно с произхода на индивида (място на раждане на него и неговите предци). Примерите, които съществуват за известни личности, които (считат, че) са променили своята народност са почти винаги с промяна на народност на съседни и силно близки държави (например Унгария и Сърбия). Но би ли могъл един японец да се събуди утре със самосъзнанието, че е българин? Какво общо (обективно) би имал той с България и следва ли неговите деца да могат да получат българско гражданство, на основание, че баща им е счел в един момент, че вече е българин. В сферата на шегата разбира се, но колко ли хора биха могли да получат френско гражданство по произход, поради факта, че бащите им са се самоидентифицирали с Наполеон…

Свобода на мисълта и изразяване?

Правото на самоопределяне относно народност не би трябвало да е част от свободата на мисълта и изразяване. Фактът, че подобно право е било предвидено дори в проекта за Конституция на НРБ от 1947 г. и е отпаднало едва при третото четене, по-скоро потвърждава неадекватността на подобен принцип. Ако такъв все пак се приеме, какво правим с многомилионните граждани на Русия, които със сигурност биха определили своята етническа принадлежност към СССР – една несъществуваща към момента държава. Ако такъв принцип бъде приложен в българското право сега, ще дадем ли гражданство на многомилионните армии от граждани на Бангладеш. които ще се наредят на опашка за български паспорти по произход. Ще бъде ли това в интерес на българското общество? Не би ли това дори застрашило националната ни сигурност и дори оцеляването на народа ни като етнос?

Либералната теза, че народността може да се променя без ограничения, е според нас неоснователна. Да, наистина, в определени жизнени ситуации и състояние на духа, всеки индивид би трябвало да може да избере или промени своята нагласа за национална принадлежност. Това обаче не би следвало да е негово безрезервно и безусловно право, а да е правно регламентиран процес с ясни правила и правни последствия. В края на краищата, законът следва да е и формален, поне донякъде.