Българин, български гражданин или български произход?

Казусът накратко

автор: Александър Добринов

Майката на Антон е родена през 1946г. в България като българска гражданка. В момента на раждането и и двамата и родители са български граждани с небългарска националност. Все още малолетна, тя, заедно с родителите си имигрира от България и всички те се отказват от българското си гражданство. Години по-късно се ражда и Антон, който придобива само гражданство на друга държава. Какви са възможностите на Антон и майка му да придобият българско гражданство сега? Считат ли се те за българи и/или лица от български произход? Отговорите на тези въпроси са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Решението старозагорския на съда или що е то „български произход“

Разглежданото дело е образувано е по жалба на турски гражданин срещу Заповед на Държавна агенция за българите в чужбина, с която му е отказано издаването на удостоверение за български произход. Макар съдът да отхвърля жалбата, нека анализираме в детайли мотивите за това.

Български гражданин или българин (българска народност)

Жалбоподателят твърди, че е с български произход, защото баща му е бил български гражданин. Следва да се отбележи, че „българин“ по смисъла на чл. 2, т. 1 от ДР на ЗБГ е лице от българска народност. Очевидно е различието между понятието „български гражданин“ и понятието „българин“, последното – използвано за дефинирането на трето понятие „лице от български произход“.

из мотивите на съда

Най-напред следва да отбележим, че чл. 2, т. 1. от ДР на ЗБГ гласи, че „Лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин. Съдът неправилно цитира законовите разпоредби, като приравнява понятията българин и лице от българска народност. Това не е съвсем коректно. Веднага след това следва изводът, че български гражданин не е равнозначно на българин. Това твърдение вероятно е вярно, но в никакъв случай не се обуславя от конкретния извод на съда.

извод №1: български гражданин ≠ българин*

*Горното твърдение следва да се приема под условие, тъй като по никакъв начин не е обусловено от конкретните изводи на съда.

Български гражданин или лице от български произход

Твърдението на жалбоподателя, че лице от български произход е лице, което е български гражданин, води до правно неприемливо заключение, че всяко лице, което е български гражданин, е лице от български произход. Български гражданин може да е лице, което няма български произход, както и не всяко лице с български произход, има българско гражданство.

из мотивите на съда

Тук сме съгласни с изводите на съда. Български гражданин, който е натурализиран може да не е лице от български произход. Това следва от дефиницията на „български произход“ по чл. 2, т. 1. от ДР на ЗБГ – „Лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин. Макар все още да не сме определили какво точно е българин, вероятно е нито един от родителите на натурализирания български гражданин да няма нищо общо с България (най-общо казано). Поради това, най-вероятно родителят няма да изпълнява дефиницията „българин“ и съответно низходящият няма как да бъде лице от български произход.

Обратното също е вярно. Лице от български произход, което има родител – българин, може да няма българско гражданство. Следва да отбележим, че лице което има родител – български гражданин, се счита за български гражданин по силата на Конституцията:

Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин…

чл. 25, ал. 1 от Конституцията

извод №2: български гражданин ≠ лице от български произход

Тоталното объркване относно института на българското гражданство и произход

От тук нататък, съдът прави изводи, които ни озадачават:

Лица от български произход или българи са лицата, които имат съзнание за принадлежност към исторически обособилата се на територията на страната група с общ език, обща история, обичаи, именни и културни традиции.

из мотивите на съда

Най-напред, от формулировката не е ясно дали съдът слага равенство между понятията българин и лице от български произход. Но най-вече изводът на съда кои са българи и/или лица от български произход противоречи на разпоредбата на ЗБГ. Според закона, лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин. Законът не казва нищо за принадлежности, език, история и т.н. Такива определения са налични в закона за българите, живеещи извън България, но те са ирелевантни по отношение на придобиването на българско гражданство. Лицето от български произход има задължително родител – българин. А що е това българин, предстои да се опитаме да изясним.

извод №3: лице от български произход = лице, което има родител българин

И тук идваме до същността на проблема или какво е това „българин“, съгласно българското законодателство. Ако дадем отговор на този въпрос ще стане пределно ясно и кой е лице от български произход (низходящ на българин).

Становище на съдията Тодор Тодоров относно лице от български произход, българин и български гражданин

По-нататък старозагорският съд прави допълнителни изводи относно това какво е „български гражданин“ и „лице от български произход“, като се обосновава със становището на съдията Тодор Тодоров по конституционно дело № 13/ 1996 г. Обаче, дали 25 години след това становище, то все още е актуално?

Конституцията ясно разграничава две понятия – „лице от български произход“ (българин) – чл.25, ал.2 и „български гражданин“ – чл.25, ал.1.

из становище на съдията Тодор Тодоров

Тук съдия Тодоров приравнява понятията лице от български произход и българин. Но правилно ли е това? В съвременната редакция на ЗБГ от 1999г. (т.е. по-късно от становището на съдия Тодоров от 1996г.) е записано, че Лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин. Т.е. съвременната норма на закона недвусмислено постановява, че лице от български произход и българин би трябвало да са две различни понятия. Ако ли не, по аналогия с чл.25, ал.1 от Конституцията, нормата на ЗБГ трябваше да гласи, че Лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е от български произход. В случая обаче, законодателят е въвел нов термин – българин.

Българин – етническо, а не юридическо понятие

По-нататък, в становището на съдия Тодоров отново се слага равенство между българин и лице от български произход, което според нас е необосновано, особено при съвременния прочит на законодателството.

Българинът е лице, което по своя произход (от майката или бащата) е с българска кръв. Българинът не е задължително български гражданин . Той може да бъде молдовски, унгарски или германски гражданин, но това не го прави по-малко българин от българските граждани. Понятието „българин“ е етническо, а не юридическо. Единствената привилегия, която Конституцията създава за българите, е възможността да придобиват българско гражданство по облекчен ред, ако вече нямат такова – чл.25, ал.2 от Конституцията.

из становище на съдията Тодор Тодоров

Съдия Тодоров смята, че правата на българите са уредени в чл.25, ал.2 от Конституцията, която обаче урежда правата на лицата от български произход, а не на българите. С други думи той отново подчертава идентичността на тези два термина, които обаче имат съвсем различно значение в съвременното законодателство (ЗБГ). Фактът, че разпоредбите на ЗБГ не са обявени за противоконституционни вече повече от 20 години, предполага, че наистина българин не е еднозначно на лице от български произход.

От друга гледна точка, според съдия Тодоров, българинът следва да е с „българска кръв“. Ако приемем стандартната формулировка на правилото jus sanguinis, т.е. че детето придобива гражданството на родителя, чиято кръв носи, то тогава би следвало българин да е еднозначно на български гражданин. Това обаче, както видяхме по-горе, не кореспондира нито с нормите на българското законодателство, нито със становището на съдия Тодоров.

Български гражданин по рождение

Български гражданин по рождение по смисъла на чл.93, ал.2 от Конституцията може да бъде само лице, което в момента на раждането си по действащото към този момент българско законодателство придобива българско гражданство по произход или по месторождение.

Решение № 12 от 23 юли 1996 г. по к.д. № 13/96 г. за тълкуване на разпоредбата на чл.93, ал.2 от Конституцията на Република България

Съгласно решението на КС, майката на Антон е български гражданин по рождение, която е загубила българското си гражданство. Е ли тя лице от български произход? Е ли българка? Може ли български гражданин по рождение някога, теоретично, да престане да бъде българин (да загуби българското си гражданство разбира се може)? Това са все въпроси, по които тепърва ще се създава съдебната практика.