КОЙ Е ЛИЦЕ ОТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД?
С оглед най-новата практика на Върховния административен съд (ВАС), лице от български произход е това лице, на което поне единия родител е българин. С тази практика, за съжаление, се стигна до изключително стеснително тълкуване на термина „български произход„.
Фактическа обстановка
Казусът по които се е произнесъл ВАС е по повод отказ на председателя на Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) да издаде удостоверение за български произход,. Този отказ е бил обжалван като жалбоподателката застъпва становището, че е представила няколко документа, с които да докаже, че нейната баба е от български произход.
Правните изводи на ВАС
ВАС, отменя първоинстанционното решение и отхвърля жалбата срещу отказа, а един от мотивите за това, е че бабата на жалбоподателката е нейна възходяща роднина, но не и родител. Последното, според ВАС, било основание за отказ, а причините за това са следните:
Граматическо тълкуване
Съгласно Съдебно решение № 3444 от 05.03.2020 г., постановено по адм. дело № 9476/2018 г. на ВАС „в разпоредбата на § 2, т. 1 от ДР на Закона за българското гражданство е дадено определение за целите на ЗБГ на „Лице от български произход“, което е определено като лице, на което поне единият възходящ е българин. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция точният смисъл на цитираното законово определение е, че лице от български произход е това лице, на което поне единият родител е българин. Законодателят не случайно е употребил израза „поне единият възходящ“. Членуването на „единият“ и единственото число на „възходящ“ е направено от законодателя, за да се ограничи установяването на произхода на лицата до възходящите от първа степен, а именно до техните родители. В противен случай законодателят би употребил израза “ поне един от възходящите“.
Тълкуване в съответствие с други разпоредби
„Това тълкуване е в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Конституцията на Република България, който разпорежда, че „Български гражданин е всеки, на който поне единият родител е български гражданин… „, както и с чл. 8 от Закона за българското гражданство, според който „Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин.“ Посочените разпоредби ограничават придобиването на българско гражданство по рождение, до родителите на лицето. Нямо основание тази граница да се прехвърли при придобиване на българско гражданство по натурализация не при установяване на българския произход.“
Нашата позиция
Считаме, че тези мотиви на съда противоречат на духа на закона.
Категоричен аргумент е текстът на чл. 8 от Закона за българското гражданство, който обвързва произхода от родител български гражданин със автоматично придобиване на българско гражданство за детето, независимо от етническа принадлежност и народност. Считаме, че безпредметно би било установяването на произход, с нарочен документ – удостоверение за произход, ако лицето, молител има родител – българаски гражданин. Считаме, че възможността, предвидена от законодателя в чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗБГ лице, което не е български гражданин да може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 ако отговаря на изискването да е от български произход, е по съществото си различна.
Не на последно място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 14, ал. 3 от ПРАВИЛНИКА за дейността на Държавната агенция за българите в чужбина по издаване на удостоверения за български произход, Председателят на Агенцията се произнася със заповед за издаване на удостоверение за български произход, въз основа на представеното становище, когато поне един от възходящите на заявителя е българин.
Заключение
Когато решение на съда, дори такова на ВАС, явно и недвусмислено, противоречи на духа на закона, считаме, че същото не е задължително за съдилищата и за административните органи както и за всички граждани.
11 коментара