Легализация на документи за да бъдат използвани в България

Какво да правим, когато дадена държава не издава апостил

Легализирането на официални документи от чужбина не винаги е лесно. В България, както и в повечето други страни, документите, произхождащи от друга държава, трябва да имат апостил. След апостила, документите трябва да бъдат допълнително преведени на български в България. И най-накрая, подписът на преводача трябва да бъде легализиран от българското Министерство на външните работи (МВнР). Но какво става, ако чуждестранните документи произхождат от държава, която не е подписала Хагската конвенция от 1961 г.? Тогава легализацията става наистина трудна. Проблемът става още по-сериозен, ако България няма посолство или консулство в тази държава.

Легализиране на публични документи от Мадагаскар за използване в България

За да илюстрираме проблема, ще вземем пример от реалния живот. Мадагаскар е държава, която все още не е подписала Хагската конвенция от 1961 г. и следователно не издава апостил. Български гражданин сключва брак в Мадагаскар и за да бъде регистриран бракът му в България, мадагаскарският акт за граждански брак трябва да бъде легализиран и преведен на български език. Освен това, за да може чуждестранният съпруг на българския гражданин да получи виза D, има куп документи, които трябва да бъдат подписани пред нотариус в Мадагаскар. Такива са декларацията от българския гражданин, че бракът не е сключен за да се заобиколи имиграционното законодателство, адвокатско пълномощно и др. След това всички тези документи трябва да бъдат легализирани и преведени. И така, как може да се осъществи всичко това?

Езикът е от значение

Ако горното ви звучи прекалено сложно, значи разбирате за какво става въпрос. И така, какво трябва да се направи? На първо място, ако документите са на мадагаскарски език се появява сериозен проблем. В България има само един заклет (официален) преводач от/на мадагаскарски език, роден през 1938 г., който вече се е пенсионирал. Така че преводът от мадагаскарски език е проблематичен, практически невъзможен. Теоретично е възможно документите първо да бъдат преведени на друг език, а след това да бъдат легализирани и преведени на български. Този подход обаче прави цялата процедура почти невъзможна за изпълнение. Така че, ако е възможно, опитайте се да получите официалния документ, в нашия случай удостоверението за брак, издаден не на малгашки (мадагаскарски), а на френски език например. В нашия случай удостоверението за брак беше издадено на френски език, така че проблемът с езика на практика бе решен.

Декларациите, необходими при кандидатстването за виза D, ще бъдат изготвени на български и френски език. По този начин се надяваме нотариусът в Мадагаскар да се съгласи да ги завери. Предполагаме, че с това няма да има проблем.

Легализация на брачното свидетелство и на декларациите за виза D

Това е основната задача и основният проблем. Съществуват два подхода, затова ще обясним всеки от тях по-подробно.

Легализация от българското посолство в Южна Африка

Както вече споменахме, България няма посолство или консулство в Мадагаскар. Българските граждани, пребиваващи в Мадагаскар, могат да ползват услугите на българското посолство в Претория, Южна Африка. Поради тази причина, за да бъдат легализирани мадагаскарските документи, е необходимо да се направи следното:

1. Документите (удостоверението за граждански брак, декларации, пълномощно и т.н.) трябва първо да бъдат легализирани от Министерството на външните работи на Мадагаскар;
2. Документите, легализирани от Министерството на външните работи, трябва да бъдат доставени (например изпратени по куриер) в българското посолство в Южна Африка и легализирани там.

След като документите бъдат заверени от българското посолство в Претория, те трябва да бъдат изпратени в България за допълнителен превод на български език и легализация на превода.

А може би в Москва вместо в Претория? (добавено на 27.02.2024г.)

Тук следва да упоменем и най-предпочитания начин за заверка от българските посолства и консулства (но не и за гражданите). Макар и принципно правилен, този начин е изключително сложен и предвижда огромен брой стъпки и физическо препращане на документи:

1. Заверка на документите от Министерството на външните работи в Мадагаскар;
2. Изпращане на документите от Мадагаскар до посолството на Мадагаскар в Москва, което е акредитирано за България;
3. Заверка на документите от посолството на Мадагаскар в Москва;
4. Изпращане на документите от посолството на Мадагаскар в Москва до българското посолство в Москва;
5. Заверка на документите от българското посолство в Москва;
6. Изпращане на документите от Москва до България (но как, след като доставките от и до Русия са на практика преустановени?);
7. Превод на български и заверка на подписа на преводача.

Трудно или лесно? Оставяме на читателя да прецени.

Легализация от френското посолство (не съвсем праволинеен подход)

Този вариант може да се окаже много по-лесен за изпълнение, но е донякъде противоречив. Тъй като в Мадагаскар няма българско посолство, българските граждани имат право на консулска защита от консулските представителства на всяка друга държава-членка на ЕС. Уловката тук е в термина „защита“. Под него обикновено се разбира само спешна защита, като например при загуба на паспорт, наказателно преследване и др. Легализирането на документи обикновено не попада в обхвата на понятието „защита“. Но, разбира се, нещата подлежат на тълкуване. Ако във френското посолство в Мадагаскар има доброжелателна френска служителка, тя (нека бъдем старомодни и все още използваме „тя“) може съвсем спокойно да завери мадагаскарското брачно свидетелство и другите документи. Френското посолство, ако желае да съдейства разбира се, най-вероятно ще изиска документите първо да бъдат легализирани от Министерството на външните работи на Мадагаскар, макар това да не е сигурно.

Сега, ако всичко е наред, документите с легализация от френското посолство могат да се използват в България. Този начин обаче е малко спорен. Ако някой прекалено предпазлив български чиновник реши, че легализацията чрез френското посолство не му харесва, документите могат евентуално да бъдат отхвърлени в някакъв момент.

Епилог

Като цяло процедурата по легализация е сложна. Ако приемащата държава не издава апостил и там няма българско посолство, нещата стават наистина трудни. С наше съдействие обаче няма нищо невъзможно. Можете да се свържете се с нас за всякаква допълнителна информация или съдействие.