Освобождаване от предишно гражданство ПРЕДИ получаване на българско гражданство

Проблемът с изискването кандидатът за българско гражданство по обикновена натурализация да се освободи от досегашното си гражданство придобива нови измерения. Все повече клиенти ни търсят за съдействие след като вече са били одобрени от Съвета по гражданство, но са получили писмо с неясни „забележки“. Най-общо казано, в писмото от властите се указва, че кандидатът за българско гражданство следва да се откаже от сегашното си гражданство в 3-годишен срок. Всъщност, само по себе си, писмото няма никаква правна стойност. Лошото обаче е, че властите очевидно спират процедурата и след получаването на такова писмо – нищо повече не се случва и кандидатът не получава българско гражданство.

Alexander Dobrinov - speaker
автор: Александър Добринов

Правен анализ на абсурда на чл. 14 от Закона за българското гражданство (ЗБГ)

M.C. Escher
M.C. Escher, Relativity. Lithograph. Private Collection, USA. All M.C. Escher Works @ 2018 The M.C. Escher Company. All rights reserved www.mcescher.com.
Има нещо гениално в Закона за българското гражданство. В него има толкова противоречия, че напомня на творба на M.C.Escher, с цялата си абсурдност…Александър Добринов

Днес ще се спрем на разпоредбата на чл. 14 от ЗБГ, която определя условията, при които лица без гражданство (апатриди), могат да бъдат натурализирани. Проблемът с точи член от закона е в това, че за лица без гражданство се предвижда по-кратък срок за натурализация, отколкото за лица, които притежават друго гражданство. Тоест, срокът за обикновена натурализация за апатриди е 3 години, докато за не-апатриди, срокът е 5 години, считано от момента на получаване на разрешение за постоянно пребиваване.

Нека да видим какво гласи въпросната законова разпоредба:

Лице без гражданство може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 и преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за натурализация има разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България.

чл. 14 от ЗБГ

Но в какво се състои абсурда на чл.14? В това, че съгласно чл. 12, ал. 1, т. 6, всеки кандидат за българско гражданство по обикновена натурализация също трябва да се е освободил от досегашното си гражданство:

Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, ако към датата на подаване на молбата за натурализация е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство.

чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗБГ

Само че за освободилите се от досегашното си гражданство по чл. 12 от ЗБГ, изискването за срока за постоянно или дългосрочно пребиваване е 5 години (чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗБГ), докато за лицата без гражданство по чл. 14 от ЗБГ, срокът е 3 години. Но освободилите се от досегашното си гражданство със сигурност отговарят на определението лица без гражданство. Защо тогава те трябва да чакат 5 години, а не 3?

Само апатриди ли могат да получат българско гражданство по обикновена натурализация?

Съгласно текста на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗБГ става ясно, че само лица без друго гражданство могат да получат българско гражданство по обикновена, стандартна натурализация. Защо това не е съвсем така сме обяснили в статията ни освобождаване от чуждо гражданство с цел получаване на българско гражданство. Но хипотезите, които сме разгледали в статията ни се обосновават на прилагането на наредбата за прилагане на ЗБГ, а не на самия закон. А нека не забравяме, че наредбата все пак е подзаконов нормативен акт. А в закона, условието за стандартна натурализация е пределно ясно дефинирано:

Кандидатът трябва да е освободен от досегашното си гражданство към момента на подаване на молбата за натурализация или най-късно към момента на придобиване на българско гражданство.

С други думи, за получаване на българско гражданство по чл. 12 от ЗБГ, кандидатът трябва да не притежава друго такова. Но ако кандидатът не притежава друго гражданство, то той може да кандидатства и по чл. 14 от ЗБГ като лице без гражданство. По този начин изискването за престой (постоянно пребиваване) ще бъде не 5, а 3 години. Тогава приложим ли е чл. 12 изобщо? А чл. 14?

Институтът за българското гражданство е изключително сложен и за съжаление – противоречив. В последно време, получаването на българско гражданство стана не само трудно, но за много кандидати – почти невъзможно. Борбата с администрацията и бюрокрацията е тежка и изисква немалко усилия. Ако Ви е необходимо съдействие, можете да се свържете с нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *