Правен анализ на нормата на чл. 12, ал. 1, т. 6 от Закона за българското гражданство (ЗБГ)
Необходимо ли е чужденец – гражданин на страна извън ЕС, да се освободи от гражданството си преди да бъде натурализиран (да получи българско гражданство)? След прочита на ЗБГ, отговорът на този въпрос изглежда очевиден. Нека обаче да видим дали нормата на закона е реално приложима.
Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, ако към датата на подаване на молбата за натурализация: … е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство.1
чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗБГ
1 Следва да се има предвид, че изискването за освобождаване от досегашното си гражданство не се отнася до граждани на ЕС, съпрузи на български граждани, както и за граждани на държави, с които България има сключени договори за взаимност (чл. 12, ал. 2 от ЗБГ).
Противоречие между Закона и начина на прилагането му?
Идеята на законодателя е пределно ясна. Чужденецът, кандидат за българско гражданство, следва да не притежава друго гражданство към момента на подаване на молбата или най-късно към датата на придобиване на българското си гражданство.
Но е ли това възможно?
Съгласно цитираната норма на закона, дори лица без гражданство, могат да подадат молба за натурализация. Във всички случаи обаче, чужденецът, който бива натурализиран, следва да не притежава друго гражданство към момента на натурализацията. Т.е. всеки натурализиран българин следва да е бил апатрид (лице без гражданство) в един момент преди да стане български гражданин. Това изискване обаче поставя ред сериозни правни проблеми, като например как ще се идентифицира кандидатът за българско гражданство, след като той дори не притежава документ за самоличност от друга държава.
Опит за решение на проблемите в Наредбата за прилагане на ЗБГ
Нека видим и какво изисква Наредбата за прилагане на глава пета от ЗБГ от лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство:
Документ от съответните чуждестранни органи за това, че молителят се е освободил от досегашното му гражданство; ако няма такъв документ, той следва да се представи в тригодишен срок след получаване на съобщението, че Съветът по гражданство към Министерството на правосъдието е одобрил молителя за даване на българско гражданство;
чл. 4, ал. 1, т. 12 от Наредбата за прилагане на глава пета от ЗБГ
Иначе казано, Наредбата вече не изисква кандидатът за гражданство да се освободи от досегашното си гражданство най-късно до придобиването на българското си гражданство. Наредбата, вместо това, вменява задължение на кандидата да се освободи от гражданството си в 3-годишен срок от момента на одобрението му от Съвета по гражданство. А това вече е съвсем, съвсем различно изискване, а и санкция за неизпълнението му – липсва!
Обратно към разпоредбите на ЗБГ
Да видим обаче какво се случва след като кандидатът бъде одобрен от Съвета по гражданство.
Най-напред Министърът на правосъдието, въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ за придобиване на българско гражданство. Това предложение се прави в срок от 12 месеца (чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗБГ). След това, придобиването на българско гражданство по натурализация се извършва с указ на Президента на Република България. Указът влиза в сила от деня на издаването му (чл. 36 от ЗБГ). Срок за указа на Президента – няма.
Извод – липсва механизъм за контрол на натурализираните българи
Средно-статистическото време за издаване на указа на Президента е около една година (песимистично погледнато). Максимално разрешеният срок за предложението на Министъра до Президента е 12 месеца. Това прави общо 24 месеца, а Наредбата дава 36 месечен срок на кандидата да се освободи от досегашното си гражданство.
Това означава, че кандидатът за българско гражданство по натурализация може да не се освободи от досегашното си гражданство и да бъде натурализиран съвсем законно!
Отмяна на натурализацията в случай на НЕосвобождаване от досегашното си гражданство?
Но дали е възможно да бъде отменена натурализацията на българския гражданин, в случай че той не се е освободил от предишното си гражданство в 3-годишен срок? Отговорът е „НЕ“. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗБГ, натурализация, въз основа на която е придобито българско гражданство, може да бъде отменена, ако лицето:
- си е послужило с данни или факти, станали основание за придобиване на българско гражданство, за които е установено по съдебен ред, че са неверни, и/или
- е укрило данни или факти, които, ако са били известни, биха били основание за отказ за придобиване на българско гражданство, и/или;
- не е уведомило за настъпила промяна по чл. 32а.
Очевидно е, че никоя от горните хипотези не съответства на бездействието на натурализирания да се освободи от досегашното си гражданство.
2 коментара