Българин и български произход – що е то?

Днес ще разгледаме един интересен казус, който показва сериозни дефицити в законовите разпоредби и по-конкретно относно дефиницията на понятието „българин“ и „лице от български произход“. Ще направим анализ на законодателството от 1940г. насам и на някои важни решения и определения на Върховния административен съд.
Казусът на нашия клиент
Към нас се обърна жена, която за целите на този материал ще наречем условно Ана Огнянова, желаеща да получи разрешение за постоянно пребиваване в България.
Тъй като считаме, че тя е от български произход, решихме да се кандидатства по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ):
Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход
чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ
Следва да отбележим, че съгласно с § 1, т. 6 от ДР на ЗЧРБ, „Лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин„. Абсолютно аналогична е и дефиницията, дадена в § 2, т. 1 от ДР на Закона за Българското гражданство (ЗБГ). Или с други думи:

„Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, на които поне единият възходящ е българин.“
чл. 25, ал. 1, т. 1 и § 1, т. 6 от ДР на ЗЧРБ
Липса на правна дефиниция на понятието „българин“
Проблемът обаче е, че в ЗЧРБ и в ЗБГ, липсва легално определение на това кой е българин! За много от читателите ни, отговорът на този въпрос може да изглежда елементарен, а самият въпрос дори глупав. На практика обаче, липсата на легално определение на понятието „българин“, води до правен вакуум, и много неясноти относно един от най-важните институти на българското право – този за българското гражданство!
Историята на нашия клиент
Раждане
Ана Огнянова е родена в гр. София (България) през 1946г. Това е видно от българския и акт за раждане, издаден от длъжностно лице при Столична народна община и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акта за раждане. Обективирано в документите е, че родителите на детето са:
- майка – В.А., жителка на София, българска поданица, по народност рускиня, и;
- баща – А.О., жител на София, български поданик, по народност поляк.
Към момента на раждането на детето е действал Закона за българското поданство от 1940г.
Закон за българското поданство от 1940г.
(виж закона или отвори в нов прозорец)Съгласно чл. 6 от Закона „Българското поданство се придобива по произход, по натурализация и по женитба“. Условията за придобиване на българско поданство по произход са уредени в Глава първа, т. I от Закона – „Придобиване на българско поданство по произход“. Поданството по произход се придобива или по рождение (чл. 7) или по месторождение (чл. 8).
Съгласно чл. 7, т. 1, български поданик по рождение (съответно и по произход) е всяко лице чиито баща или, ако бащата е без поданство или с неизвестно поданство, чиято майка е български поданик, независимо от месторождението му.

„В момента на раждането на детето, и двамата му родители са български поданици, видно от акта за раждане. Това обуславя и факта, че Ана Огнянова е български поданик по произход към момента на раждането си.“
чл. 7, т. 1 от действащия към момента на раждането и Закон за българското поданство от 1940г.
От български поданик към български гражданин
Съгласно чл. 28 от Закона за българското гражданство от 1948г., с влизането му в сила „считат се български граждани всички лица, които притежават българско поданство съгласно разпоредбите на досегашните закони във връзка с българското поданство“.

„Считано от 29.03.1948г. (3 дни след обнародването на Закона в ДВ) Ана Огнянова се счита за български гражданин по произход.“
чл. 24 от действащата към момента Конституция на НРБ от 6.12.1947г.
Изселване от България и загубване на българското си гражданство
През 1956г., Ана Огнянова (малолетна към момента) се изселва от България, заедно с родителите си. Съгласно действащия тогава Закон за българското гражданство от 1948г., тя изгубва българското си гражданство в съответствие с чл. 6, ал. 2 от Закона – „Български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната, изгубва българското си гражданство със самото изселване“. Загубването на гражданството се обективира със Заповед на министъра на вътрешните работи на НРБ.

Лице от български произход ли е Ана Огнянова?
Може ли тя да получи право за постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, като лице от български произход? А българско гражданство на същото основание?
– това са въпросите, на които ще се опитаме да отговорим!
Исторически анализ на законите за българското гражданство (поданство)
Нека най-напред направим исторически анализ на понятията „българин“ и „български произход“ според различните закони за българското гражданство (поданство) от 1940г. насам.
Ще се опитаме да изясним, дали под понятието „българин“, законодателят е имал предвид лице от българска националност, български гражданин или и двете. Отговорът на този въпрос, както ще видите, се оказва изключително труден.
Законът за българското поданство 1940-1948г.

Законът постановява, че се счита от български произход всеки, който е роден от баща и майка българи (чл. 4). Легална дефиниция на понятието българин (българи) в закона липсва!
Същевременно, в чл. 7 и 8 се изброяват случаите, при които едно лице придобива българско поданство по произход. По-конкретно, българско поданство по произход придобива лицето:
- чиито баща или, ако бащата е без поданство или с неизвестно поданство, чиято майка е български поданик, независимо от месторождението му;
- узаконено от български поданик;
- родено от незаконно съжителство, произходът на което от български поданик е доказано през време на малолетството му по надлежния ред, или при доказан произход и от двамата родители, чиито баща е български поданик;
- родено в Царството от неизвестни родители или от родители без поданство;
- родено в Царството от чужденци, ако е имало непрекъснато местожителството си в България и ако до една година след навършване на пълнолетието си, не се е позовало на чуждо поданство.
Интересен въпрос е дали законодателят е имал предвид, че лицето от български произход по чл. 4 е трябвало да бъде родено от българи (които са такива към момента на раждането на детето). Докато при хипотезите на чл. 7 и 8, е възможно лицето да е родено от не-българи, но в последствие да придобие поданство по произход, ако единият му родител стане български поданик.
Анализът на законовите текстове налага извода, че законодателят е правил разлика между българин, български поданик и лице от български произход. Изводът е, че понятието български поданик не е идентично на лице от български произход. Възможни са следните примерни хипотези:
Български поданик може да не е от български произход
Това е възможно например, ако лицето е придобило поданство не по произход, а по натурализация или женитба (чл. 9 ~ чл. 13).
Такава хипотеза е и директно предвидена в чл. 15 – „Български поданик от небългарски произход, който се изсели от Царството, губи българското поданство с факта на изселването“. Подобни хипотези за български поданик от небългарски произход има и в други текстове от закона.
Лице от български произход би могло да не е български поданик
Например ако е родено от българи, придобило е поданство по произход, но е загубило поданството си в последствие.
Bългарският поданик е винаги българин, докато българинът не винаги е български поданик
Това би трябвало да е така, защото за да е едно лице от български произход, то неговите баща и майка трябва да са българи (чл. 4). Същевременно за да придобие поданство по произход е достатъчно само единият му родител да е български поданик (чл. 7).
Доколкото липсва дефиниция на понятието „българи(н)“, то с увереност можем да кажем само, че български поданик по произход (което включва и лице от български произход) е всеки, придобил поданство по чл. 7 и чл. 8 от закона!
Законът за българското гражданство 1948-1968г.

В това издание на закона, понятията са най-ясно дефинирани до момента.
Понятията „българин“ и „лице от български произход“ отсъстват напълно. За сметка на това е вече пределно ясно кой е български гражданин по произход. Още в чл. 1 от закона е дефинирано, че:
„Български гражданин по произхождение е всяко лице, на което родителите са български граждани. Когато само единият от родителите е с българско гражданство, детето е български гражданин, ако е родено в страната, или макар и родено в чужбина – ако нито отечественият закон на родителя чужд гражданин, нито законът по мястото, където е родено, го считат за свой гражданин„.
С други думи, българският гражданин може да е гражданин по произход (по произхождение, съгласно чл. 1), по месторождение (чл. 2) или да бъде приет за български гражданин („натурализиран“ по чл. 3).
Законът за българското гражданство 1968-1999г.

Това е последното издание на закона за българското гражданство преди сега действащия такъв.
Тук законът е отново пределно ясен относно това кой е български гражданин по произход, а именно в чл. 6 е постановено, че:
„Български гражданин по произход е всяко лице, на което родителите или единият родител е български гражданин„.
Законодателят напълно излишно е предвидил хипотезата за двама родители български граждани, тъй като още в същото изречение е посочено, че български гражданин по произход е всяко лице, на което и единият родител е български гражданин.
Както и в предишното издание на закона, отсъстват понятията „българин“ и „лице от български произход“.
Български произход по сега действащото законодателство
За наше учудване, в последното издание на ЗБГ и ЗЧРБ законодателят се е върнал към неясните формулировки на понятията „българин“ и „лице от български произход“, които са съществували в закона от 1940г.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗЧРБ и абсолютно идентичната разпоредбата на § 2, т. 1 от ДР на ЗБГ:
„Лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин.
Ана Огнянова е родена от родители – български граждани (поданици) от небългарски произход (майка по народност рускиня и баща по народност поляк). До 3.12.2014г. съществуваше противоречива практика относно начина, по който следва да се тълкува понятието „българин“. Някои органи напълно погрешно приемаха, че понятието „българин“ не следва да се тълкува като „български гражданин“, а следва да се възприема в неговия етнически смисъл (т.е. националност / народност).
Определение на ВАС и съдебна практика относно „български произход“
За щастие казусът изглежда беше окончателно разрешен от Върховния административен съд с Определение № 14535 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12221/2014г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова. Върховният съд се аргументира по безспорен начин и стигна до извода, че:
Понятието „българин“ не може да се тълкува с оглед неговото етническо съдържание, а с оглед правното му съдържание – правната и политическата връзка между едно лице и държавата Република България, т. е. българското гражданство.
Основният аргумент на съда е, че в противен случай, ЗБГ би противоречил на Конституцията на Р България:
Ако понятието „българин“, употребено в § 2, т. 1 от ДР на ЗБГ се възприема като етническо, то народността или етническия произход на лицата, загубили българско гражданство и кандидатстващи за възстановяването му, ще послужи като основание за различно третиране. Така лицата от български етнически произход ще бъдат поставени от закона в по-благоприятно положение при възстановяването му от лицата с друг етнически произход, загубили българското си гражданство. Това е в пряко противоречие с принципа за равенство на всички граждани пред закона и е в противоречие със забраната за дискриминация – чл. 6 от КРБ.
След Определението на ВАС, константната практика на съдилищата в Р България е да приемат, че понятието „българин“ е равнозначно на „български гражданин“ (Решение № 11634 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3888/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова и др).
Последващи решения на ВАС – противоречията се задълбочават
Всичко щеше да е добре, ако приключваше до тук. Но Върховният административен съд внесе допълнителен „материал за размисъл“. В Решение № 3444 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9476/2018 г., IIIо., докладчик съдията Искра Александрова, съдът стигна до следния извод:
В ЗБГ липсва идентитет между понятията „българин“ и „български гражданин“. Не всяко лице с българско гражданство е българин по произход, както и не всички лица с български произход, притежават българско гражданство.
Мотивите за този извод на съда са, че:
От приетото по-горе в мотивите, а именно, че смисълът на § 2, т. 1 от ДР на ЗБГ е, че лице от български произход, е това лице, на което поне единият родител е българин и предвидените в чл. 15, ал. 1 две различни хипотези – т. 1 и т. 3 за придобиване на българско гражданство, както заради българския произход на лицето, така и заради българското гражданство на един от родителите му, то следва, че в понятието „българин“, употребено в § 2, т. 1 ДР на ЗБГ, законодателят не е включил и българското гражданство на възходящия. А ко законодателят е имал предвид, че българин е и всяко лице с българско гражданство, то той не би предвидил като самостоятелна хипотезата на т. 3 от ал. 1 на чл. 15 от Закона за българското гражданство. Очевидна е разликата, която законодателят прави между българско гражданство и български произход, и от разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗБГ. Посоченият член се намира в глава четвърта, наименована „Възстановяване на българско гражданство“. Тълкуването на ал. 2 във връзка с ал. 1 на чл. 26 от Закона за българското гражданство, води до извода, че възстановяване на българско гражданство може да искат, както лица от български произход, които са били освободени от българско гражданство, така и такива, които нямат такъв и са били освободени от българско гражданство.

Определението VS Решението на Върховния административен съд
Макар да няма пряко противоречие в първоначалното определение на ВАС и последващото решение на другия състав, ние смятаме, че първоначалното определение е приоритетно. В по-късното решение, ВАС разсъждава какво е имал предвид законодателят, без да взима предвид дали гласуваните текстове противоречат на Конституцията. В края на краищата, дори законодателят да е имал предвид точно това, което твърди ВАС в решението си, то тези текстове биха били противоконституционни, поради мотивите от определението на ВАС, и не би трябвало да се прилагат въобще.
Отново за българския произход на Ана Огнянова и получаване на виза Д и разрешение за постоянно пребиваване
Да си припомним действащите законови разпоредби:
Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни може да бъде издадена на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България на едно от основанията, посочени в този закон.
чл. 15, ал. 1 (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) от ЗЧРБ
Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход.
чл. 25, ал. 1, т. 1 (изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) от ЗЧРБ
Извод
Във връзка с всичко написано, безспорният извод е, че Ана Огнянова е от български произход, по смисъла както на тогава действащото законодателство, така и съгласно дефиницията на сега действащите разпоредби. Съответно тя има право да получи постоянно пребиваване като лице от български произход, както и, ако пожелае, българско гражданство на същото основание.
Тя е родена като български поданик (гражданин) по произход (чл. 7, т. 1 от действащия към момента на раждането и Закон за българското поданство от 1940г.), от родители – български поданици (граждани) от небългарска народност (майка по народност рускиня и баща по народност поляк).

„Към настоящия момент Ана Огнянова е „лице от български произход“, тъй като е дете на „българи“ към момента на раждането си. Фактът, че тя и родителите и са изгубили българското си гражданство през 1956г. не променя произхода и, тъй като понятието произход се определя към момента на раждането на лицето и не може да бъде променен в последствие. Другото обстоятелство, че тя и родителите и са от небългарска народност, е също ирелевантно.“
Posolstvo.eu
4 коментара