Поредна съдебна победа за Гергана, съпругът и Акил и тяхното дете

Вчера, с решение № 3644 от 19.03.2021 на Върховният административен съд на Република България беше отменено окончателно поредното (без)действие на Областна дирекция на МВР-Добрич. Със същото решение на ВАС, Областна дирекция на МВР-Добрич бе осъдена да заплати на А. Сарвар (съпругът на Гергана) направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Само че дали тези, които (без)действаха ще платят с техни собствени пари, или с нашите – парите на българските данъкоплатци?

До кога?

Искаме да попитаме, до кога? До кога ще се нарушават законите на България? До кога ще се обжалват „до дупка“ решенията на Административен съд Добрич с парите на данъкоплатеца? Не се ли осъзнава, че обжалванията са „безумни“ и няма как да се спечелят? А ако е ясно, защо се харчат народни пари на „вятъра“? Ако ли не, дали държавата ни няма нужда от по-компетентни кадри? Но най-вече, до кога ще се пречи на едно БЪЛГАРСКО семейство и българско дете да живеят нормално? До кога?

Някои моменти по случая от съдебното решение на ВАС (решението е окончателно)

От материалите по делото:

В съответствие със събраните доказателства е констатирано, че чужденецът е подал заявление № 538800-2053/01.09.2020 г. за предоставяне именно на еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване по смисъла на горепосочената норма, към което приложил копие от пакистански паспорт, удостоверение за сключен граждански брак с българска гражданка, извлечение от банкова сметка на името на съпругата му Г. Акил, свидетелство за съдимост, застраховка и декларация от съпругата, че бракът им не е фиктивен, както и че ще осигури на съпруга си подслон и издръжка за периода на пребиваването му в България.

С придружителното писмо, изпратено до директора на ОД на МВР-Добрич, чужденецът изрично пояснява, че подава искането си в качеството на член на семейството на български гражданин и при наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 24, ал. 7, във вр. § 1, т. 7 ДР ЗЧРБ, за каквито счита условията при обявена пандемия КОВИД-19, затрудняващи изключително много пътуванията извън страната, в т.ч. до родината му по произход или трета страна, с цел издаване на виза.

В предоставения му срок, А. Сарвар повторно заявява, че при наличието на извънредни обстоятелства за предоставянето на еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване на член на семейството на български гражданин, по чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ, не се изисква виза.

Quo vadis Добрич?

А какво стана в Добрич? Искаха му виза? А законите четат ли се? Защото по подаденото му заявление още на 01.09.2020, дори не се постанови отказ? Никой дори не си направи труда да се произнесе? Нямало нужда, бе казано пред Съда в Добрич, след като ние обжалвахме? И когато Съдът в Добрич постанови, че нужда има, какво стана? Хвърлиха се още народни пари за обжалване пред Върховен Съд? Но и там законът си каза думата? И сега, накъде? Пак ли ще му се откаже на Акил? Пак ли ще му се иска виза? Или нещо друго?

Днес е първа пролет, а Акил още чака (от 1ви Септември 2020) да му се издаде разрешение за пребиваване. Това са 6 месеца и 20 дни. Супер!

А дали някой сега ще седне да прочете закона та да свърши тази сага най-накрая. Та да си отдъхнем и ние, и Гергана, и Акил, и малкото им детенце, и съдилищата, че и държавният бюджет да спре да плаща за това как се прилагат законите ни.

Слава Богу, в България окончателно решава Съдът. Лошото е, че докато го реши Съдът, нечии действия бъркат в джоба на Суверена…. и в здравето и нервите на едно българско семейство и дете!