Още предложения за промени в Закона за българското гражданство през 2023г.?

Неотдавна писахме за предложените промени от Костадин Костадинов и други народни представители в Закона за българското гражданство (ЗБГ). Днес ще анализираме и другите предложения за изменение и допълнение на ЗБГ, а именно законопроектите на:

  • Николай Алгафари и други народни представители, номер 49-354-01-58 / 31.05.2023г., и;
  • Радомир Чолаков и други народни представители, номер 49-354-01-64 / 09.06.2023г.

Предложените промени са в значително по-малък обем от тези на Костадин Костадинов и други народни представители, но все пак те също заслужават внимателен анализ.

Александър Добринов
автор: Александър Добринов

Няма да се изисква отказ от предишно гражданство, ако такъв е „невъзможен“

Не одобряваме!

Законодателят предлага да се въведе следният текст в допълнителните разпоредби на ЗБГ:

Лицето се е освободило от досегашното си гражданство, когато е подало молба, но не е възможно да се освободи от досегашното си гражданство по независещи от него причини.

предложение за промяна на §2, т.3 от ДР (подчертаният текст)

С други думи, предложението е да не се изисква отказ от досегашното им гражданство за тези кандидати за български паспорт, които не могат да се откажат от досегашното си гражданство по независещи от тях причини. Ние виждаме ред проблеми в това предложение. В мотивите на вносителите е посочено следното:

Настоящите промени са за да поправят несправедливост и дискриминационно отношение към живеещи в Република България чуждестранни жители.

При подаване на молба за гражданство се изисква свидетелство за съдимост от страната, чието гражданство имат, а те не са напускали страната ни в продължение на десетки години.

Има страни в които не е достатъчно волеизявлението на гражданина им за отказ и е невъзможно придобиването на такова, което е условие за придобиване на българско.

Има случаи в които, деца с едни родители но родени едното дете в България, а другото в друга страна, едното да получи гражданство, а другото не.

Семействата, не могат да пътуват извън страната ни в пълен състав, защото някой от семейството, не може да се откаже от първото си гражданство.

мотивите на вносителите на законопроекта

Проблемите, които приемането на подобно предложение би породило

„Независещи от него причини“

Най-напред, всеки законодателен текст трябва да може да се прилага правилно и точно в България. Както българската администрация, така и българските съдилища не познават законодателството на около 200 държави по света. Всяка от тези държави със своите особени правила относно процедурите по отказ от гражданство. Не би било възможно, дори и при най-добро желание, да се прецени дали кандидатът за българско гражданство действително не може да се освободи от досегашното си гражданство по независещи от него причини. Ако например за освобождаване от гражданство се изисква липса на публични задължения, невъзможността на чужденецът да се издължи към държавата си по произход, независещи от него причини ли са?

Ами ако да речем руски гражданин, за да се откаже от гражданството си, трябва да отбие военната си служба на фронта в Украйна, а той не желае да убива хора или сам да бъде убит, това как ще се тълкува? Като зависещи или независещи от него причини?

Дискриминация

Ако предложеният текст бъде приет, това ще означава, че гражданите на държави, в които освобождаването от гражданство е възможно ще бъдат дискриминирани. А тези, които живеят в държави с по-„строго“ законодателство ще бъдат привилегировани. Първите ще трябва да се откажат от предишните си паспорти, а вторите – не.

Несъстоятелност на мотивите на вносителите на законопроекта

Мотивите на вносителите на законопроекта са според нас не само правно необосновани, но в тях липсва дори чисто човешка логика и здрав разум.

Свидетелство за съдимост?

Най-напред, пишат депутатите, чужденци, които живеят дълго в България не можели да набавят свидетелство за съдимост от държавата си на произход. Да, това е така. Но какво общо има тази пречка с (не)освобождаването им от предишното им гражданство? Тези чужденци, дори да се освободят от задължението си да се освободят от гражданството си, отново ще трябва да представят свидетелство за съдимост от държавата си на произход. Още повече, че за разлика от сега, те ще продължават да бъдат граждани на тази държава. Та какво общо има свидетелството за съдимост? За съжаление, според нас, тук прозира едно непознаване на законодателството относно института на българското гражданство, което е за нас, доста смущаващо.

Едностранно волеизявление за отказ от гражданство

След това, мотивират законопроекта вносителите, имало държави, където само волеизявление не е достатъчно за освобождаване от гражданство. Разбира се, че има такива държави, като смеем да твърдим, че те представляват огромното болшинство. Достатъчно е да видим какви са процедурите в България за отказ от гражданство за да разберем, че отказът от гражданство трудно може да бъде едно формално едностранно волеизявление. Това ни каза и Конституционния Съд след като един канадски гражданин счете, че вече не е канадски гражданин след като изяви волята си да се откаже от канадското си гражданство.

След това вносителите на законопроекта съвсем поставят на изпитание интелекта ни, като пишат, че имало случаи на деца, едното от които родено в България, а другото в чужбина. Така едното получавало българско гражданство, а другото не. Какво общо има това с направеното предложение за промени в закона? Ние все още се чудим, но ако някой ден разберем, обещаваме да напишем отделна статия по темата.

И най-накрая, за да се затвърди чувството на „изгубеност“, вносителите на законопроекта разсъждават, че семейства не можели да пътува в чужбина, защото някой не можел да се откаже от гражданството си. Предполагаме, че знаем какво са имали предвид депутатите, но от уважение към читателите ни, ще им спестим анализа на този абзац.


Указите на Президента стават публични

Одобряваме!

Следващите предложени промени се отнасят до това, че Указите на Президента стават публични. Предвидено е Указът да влиза в сила не след подписването от Президента, а от деня на публикуването му в Държавен вестник (чл. 36 от ЗБГ). В чл. 38 се предлага регистрите по т. 2, 3 и 4 да са публични.

В мотивите към законопроекта се казва, че:

Вносителите са на мнение, че актът на придобиване на българско гражданство е изключително значим, както за съответното лице, така и за цялото общество. От една страна обществото трябва да бъде информирано, че към нацията се присъединява нов член и този факт трябва да бъде съобщен по надлежния начин, а именно чрез обнародването в Държавен вестник на издаваните от Президента на Републиката укази, както, разбира се и за указите, с които гражданството се възстановява или отнема.

от мотивите към ЗИД

Ние смятаме тези предложени промени за напълно уместни. Българското гражданство не следва да е тайна за обществото. Понастоящем, българите (неправилно) смятат, че българско гражданство се дава на всеки, който го е поискал и си е „платил“. Това е не само невярно, но и създава обратен ефект, при който държавните органи се страхуват да одобрят молби за придобиване на гражданство, поради страх да не бъдат обвинени в неправомерни действия под натиска на общественото мнение. Една публичност на президентските укази се надяваме, че ще разсее съмненията в обществото. А това ще облекчи процедурите за много кандидати, имащи право да получат българско гражданство.


Връчването на акта за натурализация (придобиване на българско гражданство) става на тържествена церемония

Одобряваме това предложение, което е дори много закъсняло!

Вносителите на законопроекта предлагат процесът на натурализация да стане тържествен. Ние напълно подкрепяме тази идея. Тържествеността на процедурата по придобиване на гражданство отдавна е предвидена в правната уредба на много държави, като САЩ и др. В законопроекта е предложено създаването на нова алинея 3 към чл. 37:

Удостоверенията по ал. 1 се връчват на лицата в тържествена обстановка в министерство на правосъдието или в българските дипломатически и консулски представителства.

предложение за чл. 37, ал 3 от ЗБГ

Единствено се притесняваме за осъществимостта на тази добра идея. В момента, както много от читателите и клиентите ни знаят, дори записването за интервю за българско гражданство е… проблематично. Ако администрацията трябва да предприеме и допълнителни ангажименти за организиране на тържествена церемония, няма ли това да ги забави за други, далеч по-важни техни задължения.

За въпроси относно предложените промени

Нашето мнение относно предложените промени е субективно. Ако имате въпроси, моля да се свържете с нас.

2 коментара

  1. добьр ден.ас сьм українски гражданин и в бг сьм од 2011 година женен сьм и имаме 2 деца . имам статус за постоянно пребиваване. искам да си направя бьлгарско гражданство за да как моите деца .кажете ми какво требва да направя зада стана бьлгарски гражданин.Благодаря.

    1. Author

      Най-добре е да се свържете с офисите ни за да си запишете час за консултация. Получаването на българско гражданство съвсем не е лесен процес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *