Абсурдите на Закона за българското гражданство (ЗБГ)
Прословутият чл. 19 от Закона за българското гражданство (ЗБГ)
автор: Александър Добринов
Може би най-ужасният „край“ за всеки един кандидат за получаване на българско гражданство е прилагането на чл. 19 от ЗБГ:
Молбата на лице, което отговаря на условията за придобиване на българско гражданство по натурализация, се отхвърля, ако с оглед на поведението му съществуват сериозни причини да се смята, че молителят представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност.
чл. 19 от ЗБГ
Но какво на практика означава това? И как следва да се приложи нормата на чл. 19? И най-вече, наистина ли това е „краят“ за молбата за получаване на българско гражданство?
Получаване на българско гражданство по натурализация ако кандидатът е заплаха за националната сигурност
Глава втора на ЗБГ
В ЗБГ, редът за придобиване на българско гражданство по натурализация е регламентиран в Глава втора, Раздел III, чл. 12-19. Както упоменахме вече по-горе, чл. 19 постановява, че молбата се отхвърля ако кандидатът представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност. Следва да се отбележи, че нормата на закона е императивна.
Глава пета на ЗБГ
Процедурите по производството за придобиване на българско гражданство за регламентирани в Глава пета. В ЗБГ за предвидени следващите задължителни етапи за получаване на българско гражданство:
- Лично подаване на молба в Министерството на правосъдието или в българското консулство или посолство (чл. 29, ал. 1 от ЗБГ);
- Провеждане на интервю с кандидата за гражданство при подаване на молбата (чл. 29, ал. 3);
- Производството се прекратява ако кандидатът кандидатства за българско гражданство по произход и не предостави необходимите документи за това (чл. 29, ал. 5);
- Консултативният съвет се произнася с мотивирано положително или отрицателно становище в двумесечен срок (чл. 29, ал. 6), което се отправя до министъра на правосъдието (чл. 32, ал. 1). Това становище се отнася до това дали кандидатът за гражданство е от български произход;
- Съветът по гражданството дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на МВР и ДАНС (чл. 33, ал. 3). Съветът по гражданство може да изисква и допълнителни документи от молителя, както и да възлага проверки (чл. 33, ал. 4);
- Министърът на правосъдието, въз основа на мнението на Съвета по гражданството, прави предложение до Президента за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване на гражданство (чл. 34);
- И най-накрая, придобиването на българско гражданство по натурализация се извършва с указ на Президента (чл. 36).
Абсурдите на ЗБГ
Съветът по гражданство дава мнение, може да изисква информация и да възлага проверки – нищо повече!
Съгласно ЗБГ, Съветът по гражданство дава мнение по молбите и предложенията (чл. 33, ал. 3). Следователно Съветът по гражданство няма правомощия да прекратява производства, да (не)уважава молби и т.н. Съветът по гражданство също така може да изисква допълнителни документи от кандидата или да възложи проверки (чл. 33, ал. 4). С това, правомощията на Съвета по гражданството, съгласно ЗБГ, се изчерпват.
Същевременно, от наши клиенти често получаваме информация, че молбите им за гражданство не са уважени от Съвета по гражданство. На какво законово основание обаче, Съветът по гражданство не уважава молби, за нас е неясно…
Какво се случва с мнението на Консултативния съвет?
Консултативният съвет, съгласно чл. 29, ал. 6 от ЗБГ, се произнася с мотивирано положително или отрицателно становище до Министъра на правосъдието (в случай на кандидатстване на основание български произход). Само че съгласно чл. 34, Министърът прави предложение до Президента въз основа на мнението на Съвета по гражданството, а не на Консултативния съвет. А какво се случва тогава със становището на Консултативния съвет до Министъра на правосъдието?
Някой би могъл да твърди, че становището на Консултативния съвет се взема предвид от Съвета по гражданство, макар то да се отправя до Министъра. Това обаче е невярно, защото съгласно чл. 33, ал . 3, Съветът по гражданство „дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция Национална сигурност„, а не след становището на Консултативния съвет.
Разлика между заплаха за националната сигурност и отрицателно становище на МВР или ДАНС
И най-накрая, нека се върнем на основния казус в този материал, а именно как следва да се приложи чл. 19 от ЗБГ. Или с други думи, при какви обстоятелства молбата на кандидата за придобиване на българско гражданство следва да не бъде одобрена?
Разпоредбата на чл. 19 и становищата на ДАНС и МВР по чл. 33, ал. 3 – две напълно различни хипотези
Както упоменахме вече по-горе, разпоредбата на чл. 19 от ЗБГ е императивна. Кандидат, за който с оглед на поведението му съществуват сериозни причини да се смята, че представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност, не може да бъде натурализиран и съответно да придобие българско гражданство. Но как следва да се удостовери това обстоятелство?
Българската администрация действа „както си знае“
Властите в България са го „измислили“. Стандартният „отказ“ изглежда по следния начин:
Съветът по гражданство не е уважил молбата съгласно писмо номер xxx. ДАНС възразява молбата да бъде удовлетворена на основание чл. 19 от ЗБГ, поради причини засягащи националната сигурност.
Нека да видим какви са правните пороци в този „отказ“.
Липса на правомощия на Съвета по гражданството да не уважи молбата
За начало, както вече обяснихме по-горе, Съветът по гражданство няма правомощия да уважава или да не уважава молбата на кандидата. Съветът по гражданство има строго регламентирани правомощия по чл. 33 от ЗБГ и тези правомощия се ограничават до даване на мнение по молбата, изискване на допълнителни документи от молителя и възлагане на проверки.
Съветът по гражданството въобще не е адресат на молбата за придобиване на гражданство
Допълнително, молбата за придобиване на българско гражданство се отправя до Министъра на правосъдието (чл. 32, ал. 1 от ЗБГ), а не до Съвета по гражданство. Съответно, евентуален отказ молбата да бъде уважена, по каквато и да било причина, би трябвало да бъде обективиран в индивидуален административен акт на Министъра на правосъдието, като адресат на молбата.
Правомощията на ДАНС – какви са те според разпоредбите на ЗБГ?
Съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗБГ, ДАНС и МВР предоставят на Съвета по гражданство писмени становища по молбите за придобиване на българско гражданство. На базата на тези становища, Съветът по гражданство дава мнение до Министъра на правосъдието, който от своя страна прави предложение до Президента за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване на гражданство (чл. 34 от ЗБГ). Президентът, на свой ред, има право както да се съобрази, така и да не се съобрази с предложението на Министъра на правосъдието. Това му право произхожда от Конституцията на Р България.
Видно от разпоредбите, становището на ДАНС по чл. 33, ал. 3 има само препоръчителен характер. Освен това, това становище, дори да е отрицателно, в никакъв случай не означава, че кандидатът изпълва някоя от забранителните хипотези, предвидени в чл. 19 от ЗБГ. Дори ДАНС да е „против“ молителят да получи българско гражданство, означава ли това, че той например непременно представлява заплаха за обществения ред? Разбира се, че не. ДАНС може да има ред други основания да се противопостави на това кандидатът да бъде натурализиран, без тези основания непременно да са от изброените в чл. 19. Именно затова и становището на ДАНС няма императивен характер.
И все пак, какво става ако се приложи чл. 19 от ЗБГ?
Но може ли ДАНС да се позове на чл. 19 от ЗБГ и по този начин молбата на кандидата да не бъде уважена? Да, може, но при следните условия:
- Кандидатът трябва действително да попада в хипотезите на чл. 19 от ЗБГ, т.е. с оглед на поведението му да съществуват сериозни причини да се смята, че той представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност. Ако ДАНС е против натурализацията на кандидата, по каквито и да било други причини, то това ще е становище на ДАНС, което ще е само препоръчително;
- ДАНС би могъл да се позове на чл. 19 от ЗБГ в писменото си становище до Съвета по гражданство по чл. 33, ал. 3 от ЗБГ, но считаме, че чл. 19 няма да може да се приложи директно (посредством становището), което автоматично да доведе до неуважаване на молбата;
- ДАНС не може да се позове на чл. 19 от ЗБГ, с формулировката „поради причини засягащи националната сигурност„. Цитираната законова норма предполага конкретно молителят да представлява заплаха за националната сигурност.
Епилог
Ние считаме, че в ЗБГ съществува сериозен пропуск относно чл. 19. В закона би трябвало да е предвиден директен механизъм за прилагането на тази разпоредба. В момента, такъв механизъм липсва. Прилагането му посредством становище на ДАНС/МВР до Съвета по гражданство, според нас, е неправомерно. ЗБГ предвижда Министърът на правосъдието да направи предложение до Президента, който да има последната дума дали кандидатът да бъде натурализиран или не. Изключение от това право наистина съществува в чл. 19, но не и в хипотезите на чл. 33. Съветът по гражданство не притежава абсолютно никакви правомощия относно (не)уважаване на молбата за натурализация, независимо от становището на МВР и ДАНС.