Решението на Върховния административен съд (ВАС)
На 01.03.2023г., ВАС постанови решение, което по същество означава, че:
Дете, родено в чужбина, от жена (небългарски гражданин), която има еднополов брак с друга жена (български гражданин), НЕ Е БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН.
Ние споделяме напълно извода на съда, но същевременно се опасяваме, че подобни казуси в бъдеще ще създават много неприятни прецеденти. Проблемът е, че българското законодателство в сферата на „джендър идеологиите“ все повече се отличава от това на редица други държави от ЕС.
Въпросът е кой ще е по-добрият вариант за българското общество. Да вие по вълчи или да не се събира с вълци. Защото занапред, проблемите с еднополовите бракове ще се задълбочават, в контекста на бързо еволюиращите (западно) европейски ценности.
Проблемът на детето с двете майки
Накратко казусът е следният:
Раждане на детето
През 2019, в Испания се ражда дете в семейството на две жени – българка1 и британка. Двете жени имат сключен еднополов брак в Испания, където законодателството признава тези бракове. В документа за раждане на детето, издаден в Испания, е записано, че то има две майки.
1 За краткост използваме терминът „българка“ като равнозначен на „български гражданин“, макар че това не е напълно точно от правна гледна точка (виж защо).
Гражданство на детето
Великобритания отказва издаването на паспорт на детето, с аргумента, че то не е британски гражданин. По информация на Euractiv, двете жени твърдят, че Испания не може да издаде гражданство на детето, защото те не са испанки.
Защо детето не е и български гражданин?
Съгласно решението на ВАС, най-общо казано, детето не е български гражданин, защото то не е физически родено от българка. Както написахме по-горе, биологичната майка на детето е другата жена – британка. Съдът, напълно правилно препраща към разпоредбите на Семейния кодекс, а именно:
Произходът от майката се определя от раждането. Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.
чл. 60, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс
Тъй като детето е родено от британската гражданка, то то не произхожда от българска майка. Детето не произхожда и от български баща (чл. 61 от СК), тъй като баща въобще „няма“. Последното само по себе си е правен абсурд, който няма да коментираме в тази статия.
Поради горните причини, ВАС решава, че няма основание детето да получи български акт за раждане, тъй като то не е български гражданин.
Гражданин на коя държава е детето?
Макар, че „майките“ твърдят, че Испания отказва да признае детето за испански гражданин, българският Съд прави извод, че то би трябвало да придобива испанско гражданство с раждането си. ВАС, напълно правилно посочва, че въпросът за испанското гражданство на детето е извън неговата компетенция, но цитира сериозни аргументи за твърдението си:
Испански граждани по произход са лицата, родени в Испания от родители, които са чужденци, ако поне единият от родителите е роден в Испания, с изключение на децата на акредитирани в Испания дипломатически или консулски служители, или ако и двамата родители са без гражданство, или националното законодателство на никой от тях не предоставя гражданство на детето.
чл. 17 от Испанския граждански кодекс от 24 юли 1889 г. (цитат от становището на Кралство Испания по дело С-490/20)
Тъй като детето не придобива нито българско нито британско гражданство, то съгласно испанското законодателство, то наистина би трябвало да придобие испанско гражданство. Все пак това най-вероятно не е толкова лесно, щом „майките“ твърдят, че такова им е било отказано.
Проблемът за българите
Според нас основният проблем при подобни ситуации занапред ще е хипотезата, в която детето е родено в държава, която няма правна разпоредба, като тази на Испания, по силата на която то би трябвало да може да придобие испанско гражданство. Тогава, на практика, детето ще остане без гражданство – апатрид. Още по-сложен ще е проблемът при деца от двама „бащи“.
Ние считаме, че България следва да се придържа изцяло към вече изградените обществени отношения, морални норми и традиции. А те са обективирани много точно и в нашата Конституция:
Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.
чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България
Същевременно обаче смятаме, че в бъдеще ще стане възможно да лишим български деца от правото им да бъдат българи, само защото „родителите“ им изповядват други „ценности“. А с това едва ли ще направим живота им по-хубав, особено като се има предвид, че ще бъдат възпитавани и от еднополови „родители“, по силата на новите „ценности“…