Какво може да доведе до отказ за получаване на българско гражданство?

Общоизвестно е, че получаването на българско гражданство, независимо на какво основание, е предхождано от дълга и сложна процедура, която трябва да е изпълнена изрядно. За съжаление, обаче дори изрядно изпълнената процедура, в редки случаи, може да се доведе до отказ за получаване на българско гражданство. Законово регламентирано е, че българско гражданство се получава по молба на кандидата и по повод предложение от Министъра на правосъдието, въз основа на мнение на Съвета по гражданство до Вицепрезидента на Република България.

В редки случаи е възможно поради недостатъчно задълбочен анализ от страна на министъра, да се стигне до отрицателно предложение, а именно да се предложи на Вицепрезидента да не издава указ за молителя. Последните случаи, макар и редки са изключително обезпокоителни за нас, защото не винаги можем да ги обжалваме пред Съд, тъй като те нямат характер на акт, който подлежи на обжалване. В случай, че не бъдат обжалване, те ще породят правни последствия, а кандидата ще трябва да подаде молбата си отново.

Мога ли да обжалвам отказ за получаване на българско гражданство?

Еднозначен отговор няма! Всичко зависи от фактическата обстановка. Значение има дали е налице предложение до вицепрезидента да не се издава указ и последващ отказ на Вицепрезидента да издаде указ, предложение до Вицепрезидента да не се издава указ или прекратяване на процедурата от страна на министъра на правосъдието или Съвета по гражданството.

Предложение на министъра на правосъдието да не се издава указ за гражданство

На практика, за съжаление, едно неправилно предложение до Вицепрезидента, което влече отказ за издаване на указ от негова страна, не може да бъде отменено от Съда, тъй като няма процесуален ред за това. Последното е вярно тъй като, според най-новата практика на ВАС, предложението на министъра на правосъдието до Вицепрезидента, има характер на акт по чл. 21, ал.5 АПК, което означава, че то е подготвителен акт по отношение завършващия процедурата по ЗБГ, а именно указ на Вицепрезидента и по тази причина не може да се квалифицира като индивидуален административен акт. Разбира се има и практика в обратния смисъл и то на Върховен административен съд, а именно ТУК.

Отказ на Вицепрезидента за издаване на указ

Безспорно, че отказа на Вицепрезидента да издаде указ не подлежи на обжалване по АПК.

Прекратяване на процедурата от СГ или Министъра на правосъдието

Единственият акт, който подлежи на обжалване безпротиворечиво, е решението на Съвета по гражданство или на Министъра на правосъдието, с което отказват да образуват процедура и не се стига до каквото и да е предложение до Вицепрезидента, а просто прекратяват производството.

Практически проблеми

Най-големият проблем е, че процедурата по придобиване на българско гражданство е обвита в информационно затъмнение. Нито кандидатсващият, нито представителят му, получават каквато и да е писмена информация за хода на процедурата. В повечето случаи в информационната система се появява информация, че Министърът на правосъдието е изпратил предложение на Вицепрезидента да издаде указа,  а след това и че има издаден указ за придобиване на гражданство. В редки случаи обаче, когато Съвета по гражданство е приел, че някое от законовите изисквания не е спазено (понякога погрешно), в информационната система изписва лаконично, че Съвета по гражданство не е уважил молбата за гражданство. Това може да е предпоставка за съдебно обжалване както безспорно, в случай че Съвета по гражданство е прекратил процедурата, така и не до там безспорно, в случай, че е налице предложение за неиздаване на указ, който не от всички съдии се приема като акт, който подлежи на съдебен контрол.

Откази при кандидатстване за гражданство въз основа на направени инвестиции

В друга наша статия вече сме сигнализирали за проблем с Все повече откази за българско гражданство по натурализация. Същият проблем се породи и за двама от нашите клиенти, които кандидатстват за българско гражданство по повод направени инвестиции в ДЦК. Двамата се намираха в абсолютно идентична ситуация. При направена проверка в инфомационната система беше обявено, че молбата не е уважена от Съвета по гражданство, тъй като към датата на разглеждане на заявлението от Съвета по гражданство, нямало данни за поддържаната инвестиция.

Считаме, че последното има няколко порока, тъй като:

  1. Сред материалните предпоставки на закона липсва изискване инвестицията по чл. 25, т.6 ЗЧРБ да е налична към датата на мнението на Съвета по гражданство. Тя е изискване за получаване на разрешение за постоянно пребиваване, но не и за придобиване на гражданство. От своя страна – получаването на разрешение за постоянно пребиваване е предмет на друго производство от друг административен орган. Министърът на правосъдието или Съвета по гражданство в производството по ЗБГ нямат правомощие инцидентно да контролират наличието на предпостваките по чл. 25, т.6 ЗЧРБ. В техните правомощия е единствено да проверят наличието на валидно издадено разрешение за постоянно пребиваване, чиито правни последици го обвързват, респ. издаване на заповед за отнемането му. Що се отнася до проверката за наличие на предпоставки по чл. 25, т.6 ЗЧРБ същата е незаконосъобразна, доколкото представлява въвеждане на допълнително условие за основателност на молбата за гражданство;
  2. Нито Съвета по гражданство, нито Министъра на правосъдието имат компетентност да се произнасят по същество по молбата за гражданство;
  3. Липсва достатъчна информация за развитието на процедурата.

Нашата мисия и визия за решаване на проблемите

  • На първо място, веднага изискахме подробна писмена информация относно това какво точно е станало в конкретните случаи и защо се е стигнало до отказ. За съжаление, не получихме исканата подробна информация, а кратка и непълна такава;
  • Поискахме преразглеждане, както от Съвета по гражданство, така и от Министъра на правосъдието;
  • Обжалвахме отказа на Съвета по гражданство да образува процедурата. За съжаление обаче, едва в съдебното производство се представиха доказателства, че процедурата всъщност е била изпълнена в цялост и е завършила с отказ за издаване на указ от Вицепрезидента, а както знаем, този отказ не подлежи на съдебен контрол;
  • Сигнализирахме до Комисията по правните въпроси към НС;
  • Сигнализирахме до Омбудсмана;
  • Поискахме преразглеждане от Вицепрезидента.

За съжаление, в условията на действащото ни законодателство, дори да си безкрайно прав, може да бъдеш обвинен, че не си, а от това да произтекат за теб негативни последици – без да имаш възможност да докажеш правотата си се превръщаш във виновен без вина!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.