Един разказ за една българка и за „войната“ и със „системата“. Една история за много несправедливост…

Синеморец лодка Гергана
Старата лодка „Гергана“ в с. Резово, само на метри от границата ни с Турция – сякаш там за да напомня, че границите ни все още убиват човешки съдби…

Референции:

  • Като от филм: Пакистанец и Гергана от Балчик в драматична битка да са семейство в България – Про Нюз Добрич

шевица

…И тънка в кръста, а полите и широки, като на кукла. И какъв кураж! Очите му заблещяха весело, наду го на смях. Но по-рано от него момата беше се разсмяла с глас. Лицето и светна, стана по-хубава и сега можеше да се види, че очите и са сини и зъбите бели. Шибил я гледаше учуден: какъв ще е тоя дявол?

Из „Шибил“ – Йордан Йовков

Коя е Гергана

Гергана е една българка, една хубава българка. Те всички българки са хубави, но Гергана е някак си „по-българка“. И проблемът и е именно, че е българка – не защото е хубава, а защото е българка!


Отвън Добрич не се различава много от който и да било по-голям провинциален град. Наблизо и на юг е пространният и равен хълм Яланджи баир. По него слиза шосето от Варна и оттук се открива пълната панорама на града. Всички здания са нови.

Из „Добрич“ – Йордан Йовков

Обаче ако беше Гергана не от Добрич, а от Дубровник, тази история въобще нямаше да я има. Защото в България, Гергана ги няма правата, дето щеше да ги има ако беше дошла от Европа(1). Ако беше Гергана от Дубровник, съпругът и нямаше да бъде „незаконно пребиваващ“, а щеше да е легален член на семейството на гражданин от ЕС. Обаче Гергана е българка… българка в България.

Гергана и Акил с момченцето си
Гергана със семейството си


Справедливост?

Несправедливо, нали? Не само ние мислим така, но и Генералния адвокат на Съда на Европейския съюз (СЕС) г-жа Eleanor Sharpston:

„Любопитно е защо държавите членки биха искали по този начин да третират по-неблагоприятно собствените си граждани от останалите граждани на ЕС … Факт е, че като отказва да предостави право на пребиваване, такава държава членка рискува фактически да „експулсира“ собствените си граждани, принуждавайки ги или да се преместят в друга държава членка, където правото на ЕС ще гарантира възможността им да пребивават с членовете на семействата си, или дори да напуснат Европейския съюз като цяло.“

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ Г‑ЖА Е. SHARPSTON – Дело C‑456/12
(1) виж Допустима ли е обратната дискриминация в България

Обратна дискриминация е налице, когато с цел да се „коригира“ съществувала дискриминация спрямо определени групи в миналото, понастоящем за тези групи се прилагат по-добри условия, отколкото за останалата част от населението. Например, ако в миналото в определена компания 90% от служителите са били мъже, то е възможно тази компания сега да прилага политика на наемане на повече жени. Налице е „обратна дискриминация“ спрямо мъжете, която е също толкова недопустима, колкото и предишната дискриминация спрямо жените.


Историята на Гергана

С Гергана се запознах преди няколко години в София. Тя беше със съпруга си Акил. Mладо момче от Пакистан. Имаха си вече и едно прекрасно момченце.

Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда.

Из „По жицата“ – Йордан Йовков

Историята им звучеше объркано. Очевидно имаха проблем със закона. Само че те никому не бяха сторили зло. Те бяха жертвите, жертви в ноктите на бюрокрацията, в лапите на несправедливостта и безразличието.

Действие първо – пристигане в България (от Норвегия, през Пакистан, Турция, Гърция…)

Гергана и Акил се бяха запознали в Норвегия, а след това след много перипетии, най-накрая успяват да се съберат в България.

От материалите по делото, което по-късно ще спечелим пред Административен Съд – Добрич (решението да не бъде „изгонен“ Акил от България ще бъде потвърдено и от ВАС):

„[Акил] се е запознал с бъдещата си съпруга, българска гражданка, в Норвегия, където получил отказ за закрила през 2013 г. и бил върнат в Пакистан. Там пристигнала и бъдещата му съпруга, с която сключил брак през 2015 г. и тя се завърнала в България. В България, в гр. Добрич, през август 2015 г. съпругата му – **** родила общото им дете, за което по настоящото дело е налице като доказателство удостоверение за раждане. (л. 18) Г – жа Димитрова изпращала покани два пъти, но му е била отказана виза за България. Притеснен за нея, тръгнал за България през Турция, като влязъл в Гърция нелегално, където след процедура по Регламент 604/ 2013 бил приет в страната. От Гърция е влязъл законно, с Пасаван, в България.“

…На ръце държеше едно дете, увито в скъсано чердже.

– Дай да минем, аго! Пусни ме! Бог да ти даде здраве, на тебе и на децата!

– Ти ли си, Илийце! Ах, гиди, гявурко… – Той я позна, понеже беше му готвила баница в Челòпек.

– Аз съм, хаджи Хасан ага. Пусни ме, за това дете.

….

Хаджи Хасан ага и другарят му се наместиха в ладията.

Ладиярят взе лопатата.

– Аго, за бога, направи това добро, помисли, че и ти имаш деца!… Ще се помолим и за тебе!

Турчинът помисли, па каза презрително:

– Хай влазяй, магарице!

Селянката чевръсто скочи в ладията и седна до ладияря. Той обърна ладията и тя заплува по мътния Искър…

Из „Една българка“ – Иван Вазов

Пакистан

Представих си го това момиче – любов, раздяла. И сетне на път… Никак не можех да го осмисля, там в Пакистан, сама. Колко ли жени биха дръзнали? Каква ли е била сватбата им? Сигурно всяко българско момиче си мечтае за такава… Замислих се. Ами ако ми беше сестра, щях ли да я пусна из азиатските чукари?

…една жена стоеше още на пътя, млада, хубава. И как беше пременена! Синя джанфезена рокля, елече от ален атлаз, пъстра божигробска престилка, сребърни пафти. А на шията и тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии. Къде беше тръгнала тъй натруфена, на сватба ли? Луд ли беше тоя баща, който беше я пуснал сама из тия планини?

Из „Шибил“ – Йордан Йовков

Една българка в един чужд и враждебен свят, свят който тя не познава. Спомних си за Иранската сага на майката от „Не без дъщеря ми„. И ме заболя, сякаш наистина ми беше сестра. Не американката в Иран, а Гергана – нашето момиче!

Защо българските власти полагат толкова усилия да не допуснат бащата на едно българско дете да живее в България

Заболя ме, най-вече защото всичките тези трудности бяха създадени от моята държава. Същата тази държава, в чиято Конституция е записано, че „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.“ (Чл. 14).

Гергана и Акил обаче вече бяха минали през ада на раздялата. Той бе прекосил половината земя, беше преминал през планини и гори за да бъде до Гергана и до детето си. И сега вече бяха заедно…

От материалите по делото, с което ВАС отменя решението на Административен съд – Добрич и отказва да предостави на Акил разрешение за продължително пребиваване в България

На [дата на раждане] се родил синът на жалбоподателя, Ф. Д., впоследствие Ф. Сарвар, според издаденото удостоверение за раждане № 0851 от 20.08.2015 г. на Община гр.Добрич.
Съпругата на жалбоподателя успяла отново да изпрати на А. Сарвар покана, на 24.11.2015 г. Българското представителство в [държава] отново отказало издаване на виза.
В началото на 2016 г. жалбоподателят напуснал [държава] и стигнал нелегално територията на Гърция, където бил задържан и за четири месеца бил в лагер от затворен тип. Въз основа на заявленията му, че семейството му живее в България, гръцките власти изпратили запитвания до българските власти, но получили отказ жалбоподателят да бъде изпратен в България. След обжалване на отказа и направен ДНК- тест за бащинство на 05.04.2017 г. жалбоподателят бил приет легално на територията на Република България посредством пасаван като заживял заедно със съпругата си, Г. Димитрова и сина си, Ф. Сарвар.

Проблемът на Гергана, Акил и тяхното момченце

Безмилостни откази за издаване на виза – „не“, „не“ и пак „не“

Никой обаче не се трогва от раждането на едно българско дете. Бащата Акил отново получава отказ да влезе в България. Отказ, който обаче на практика оставя и едно българче без баща.

Безсърдечно отношение към Акил, дори когато стига до Гърция и заявява, че има семейство и дете в България

Дори когато Акил стига до Гърция и заявява, че има семейство в България, българските власти отказват Акил да бъде изпратен в България. Защо? От материалите по делото става ясно, че му е направен ДНК тест за бащинство на 05.04.2017. Не знам дали това е така, но ми звучи страшно…

Да бях небе, разгонила бих вече за вас, деца, и облаци, и мраз.
Бих ширнала високо и далече заруменялата зора над вас.
Накарала бих слънцето отгоре да ви облива с пролетни лъчи,
та всякое от вас навън в простора сред въздуха затоплен да търчи.

„За вас, деца любими“ – Елисавета Багряна

Семеен Кодекс

Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.

Чл. 61, ал. 1 от Семейния Кодекс

Чак след последвалото обжалване, българските власти допускат Акил в страната.

Действие второ – изгонването на Акил

Акил е в България при семейството си, но проблемите му продължават. Той не получава статут на бежанец и след това, съгласно нормите на „Закона за чужденците в РБ“ (ЗЧРБ), той става „незаконно пребиваващ“. Само дето светът не се започва и не свършва само с разпоредбите на ЗЧРБ. За щастие има и други, по-хуманни актове – „Харта на основните права на Европейския Съюз“, „Конституция на РБ“, „Конвенция за защита правата на детето“, „Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи“. А има и практика на Съда на ЕС, която защитава правата на българското семейство на Акил, за разлика от ЗЧРБ.

Принудителна административна мярка (ПАМ)

В противоречие с международните и европейските правни норми, но за сметка на това в строго съответствие със ЗЧРБ, на Акил е наложена принудителна административна мярка – „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. И му се дават „великодушно“ 30 дена срок да напусне България. „Великодушно“, защото това е наистина най-дългият срок, който може да бъде даден на чужденеца да напусне страната ни, съгласно българското законодателство.

Отношението към Акил

Четем позицията на властите в протокол от 08.04.2019г., Административен съд – Добрич (по делото, с което обжалваме наложената на Акил мярка да напусне България):

„Всичко, което трябва да бъде направено от страна на органите на МВР – Добрич, е изпълнено и единствено лицето разчита на това, че може да обжалва до безкрайност и по този начин да бави процедурата. И знаете в какви времена живеем и не го знаем  какъв човек е, защото толкова много иска да остане в България.“

Аз не мога да гадая „в какви времена живеем„. Но затова пък мисля, че се досещам защо Акил „толкова много иска да остане в България„. Дали не е защото тук, в България, са неговата жена и малко дете. Струва ми се логично, и много човешко.

А иначе добре, че Акил поне може да обжалва. Защото принудителната административна мярка се оказва, че е незаконна. И това е потвърдено на всички съдебни инстанции, включително и от ВАС. Нека да видим какво казва Добричкият Съд по повод на въпросната ПАМ. И да видим доколко „Всичко, което трябва да бъде направено от страна на органите на МВР – Добрич, е изпълнено„.

Решение №185 от 02.05.2019 год. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ (влязло в сила):

„Заповедта е издадена обаче при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон и Европейското законодателство.“

„Предвид изложеното жалбата се явява основателна, като Заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна.“

„След като жалбоподателят вече се намира на територията на Република България, налагането на ПАМ представлява намеса, както в неговото право на личен и семеен живот, така и в правото на неговата съпруга и дете, поради което тази намеса чрез ПАМ следва да бъде оправдана от гледна точка на основанията по чл. 52, ал. 1 от Хартата и да е необходима за постигането на преследваната цел. В този смисъл основателно е възражението на жалбоподателя, че при издаване на оспорения акт е нарушен, уреденият в чл. 6 от АПК, принцип на съразмерност при упражняване на правомощията на административния орган.“

Тогава от отсрещната бяла къщичка излезе Аничка. Тя доде насам, каза нещо на стражарите, след туй извади изпод престилката си прясна пита хляб. Тя я разчупи и половината даде на Илия, половината на другаря му. Даде им и по една буца сирене. После разгъна един овехтял, изтъркан ямурлук, който носеше връз ръката си, и го подаде на Илия.
— На, Илия, да се наметнеш, че може да изстинеш — каза тя.
Стражарите бяха се качили на конете си, арестантите тръгнаха из калта пред тях.
— Сбогом, Илия — извика Аничка. — Господ здраве да ти дава!
Тя остана на мястото си и, подпряла леко глава на ръката си, замислена, доста време гледа след него. След туй, без да погледне наляво или надясно, макар да имаше още хора, тя се прибра в къщи.

Из „Женско Сърце“ – Йордан Йовков

Чудя се, така ли трябваше да напусне Акил родината на сина си? И подире му жена му и невръстното му дете да им мрат душите? Така ли? Да се върне в Пакистан (или в друга държава) и пак да чака да му дадат виза? Тая същата виза, дето толкова пъти му я отказват? А сега сигурно ще му я издадат, само че друг път…

Европейското законодателство

А европейското право, добре че го има, защитава правата на семейството на Акил. Четем решението на СЕС по делото Замбрано:

„Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, от една страна, да откаже на гражданин на трета държава, който поема издръжката на малките си деца, граждани на Съюза, правото на пребиваване в държавата членка, където последните пребивават и чиито граждани са, и от друга страна, да откаже да предостави на посочения гражданин на трета държава разрешително за работа, тъй като такива решения биха лишили споменатите деца от възможността действително да се ползват от най-съществената част от правата, свързани със статута им на граждани на Съюза.“

Какво получи Акил в България? А детето му?

А дадено ли му бе на Акил „право на пребиваване“? А „разрешително за работа“ предостави ли му се? Та да може да си храни детето. Не, на Акил му бе връчена „заповед № 357з – 323/ 07.02.2019 г., с която на А. Сарвар, [гражданство], е наложена принудителна административна мярка – връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна„. Добре, че ВСИЧКИ съдилища на страната, включително и Върховният административен съд я отмениха тая заповед.

Лошото обаче е, Акил и към момента няма нито „право на пребиваване“ нито „разрешително за работа“. Той и към момента е „незаконно пребиваващ“ съгласно българското законодателство. А иначе нека да видим какво пише в „Наръчника по европейско право„:

Наръчникът е предназначен за адвокати, съдии, прокурори, гранични служби, имиграционни служители и други държавни органи, а така също и неправителствени организации и други институции и формирования, които са изправени пред разрешаването на различни правни въпроси в някоя от областите, обхванати от наръчника

стр. 3 от Наръчника

Съгласно правото на ЕС и в съответствие с Директивата за връщането (2008/115/ЕО; вж. Приложение 1 за държавите-членки на ЕС, обвързани от директивата) нередовно пребиваващите граждани на трети страни не следва повече да бъдат оставяни без правно решение на тяхната ситуация. Държавите-членки на ЕС, участващи в директивата, трябва или да узаконят престоя им или да издадат решение за връщане.

стр. 56 от Наръчника

Следователно, Акил не следва да бъде оставен без правно решение. След като според българския Съд „решението за връщане“ е окончателно отменено, той трябва да бъде узаконен. Това е съгласно Наръчника, който се позовава на правото на ЕС и с Директивата за връщането. Какво повече?

Действие трето – защитата на правата на семейството на Гергана и Акил

Какво следва след отмяната на принудителната административна мярка, с която Акил трябваше бъде изгонен от България? Или узаконяване или отново на съд. Просто е. Защото не може така един баща на българче да не може да го храни. Не може един съпруг на българка да не знае утре с коя заповед ще го подхванат отново. Не може едно малко дете да има баща без права. Просто не е честно. И слава Богу не е и законно.

И сега накъде? ЗОДОВ, ЕСПЧ…

След него вървяха хайдутите, гледаха в земята и мълчаха. Черен гарван прелетя над тях и заграка — лош знак! Шибил не забеляза, но хайдутите се събраха накуп и си зашушнаха нещо. Жена беше се изпречила на пътя им, хубава жена, а всичко това не предвещаваше нищо добро.

Из „Шибил“ – Йордан Йовков

Практиката на СЕС

Четем отново делото Замбрано:

Именно до това (т.е. до лишаване на гражданите на Съюза от възможността действително да се ползват от най-съществената част от правата, които статутът им на граждани на Съюза им предоставя) биха довели обаче отказът да се предостави право на пребиваване на лице, което е гражданин на трета държава, в държавата членка, където пребивават неговите малки деца, които са граждани на посочената държава членка и на които то поема издръжката, както и отказът да се предостави на това лице разрешително за работа….

Всъщност трябва да се приеме, че вследствие на такъв отказ да се предостави право на пребиваване споменатите деца, граждани на Съюза, би трябвало да напуснат територията на Съюза, за да придружат родителите си….

При такива условия споменатите граждани на Съюза фактически няма да имат възможност да упражняват най-съществената част от правата, които статутът им на граждани на Съюза им предоставя.

Дело C‑34/09 Gerardo Ruiz Zambrano

Последващи дела

Гергана няма избор. Нито Акил. Нито малкото им дете. Ще обжалват до край. А зад тях ще сме ние. Защото Гергана вече е „нашата Гергана“. И защото ние смятаме, че тя е права. И не, тя не води „война“, а „войната“ се води срещу нея и нейното семейство. Срещу това те да имат нормален живот. Такъв, какъвто те все още нямат. Все още има едно малко детенце, българче, на което татко му не носи вечер пари у дома. Не му носи сладолед и бонбони. Не го води на кино. Защото татко му не може да работи. Защото татко му няма права. Татко му дори не може да ни плаща данъци. Да ги плаща на нас – българите.

Следващото дело е насрочено в Добрич, по ЗОДОВ. Но и то няма да е последното. В края на краищата, както е тръгнало, ако не побратимим Акил с държавата на детето му, поне ще побратимим Добрич със Страсбург.


Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. „Бяла лястовичка — мислеше си той. — Има ли я!“ Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика:
— Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.

Из „По жицата“ – Йордан Йовков

Четете още:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *