Принудително настаняване на чужденец в специален дом

Съгласно чл.44 ал.6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци, с цел организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените почл. 44, ал. 5 ЗЧРБ обезпечителни мерки.

Kъде се намират домовете за принудително настаняване на чужденци?

Съществуват две обособени места за настаняване на чужденци, а именно „Специален дом за временно настаняване на чужденци – София” и „Специален дом за временно настаняване на чужденци – Любимец”

Как мога принудително да бъда настанен в специализиран дом за временно настаняване?

Принудителното настаняване може да се осъществи само въз основа на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка на компетентния административен орган. Със заповедта следва да бъде разпоредено принудително настаняването в Специален дом за временно настаняване на чужденци при съответната дирекция Миграция на МВР, до отпадане на обстоятелствата по чл.44 ал.6 от ЗЧРБ от Закона за чужденците в Република България, но не повече от шест месеца.

Какво следва да включва Заповедта за настаняване в специализиран дом за временно настаняване?

В обстоятелствената част на заповедта следва да бъде посочено, че същата се издава във връзка с друга заповед на административен орган. При изготвяне на заповед за принудително временно настаняване на чужденец в специализиран дом следва да са взети предвид обстоятелствата, дали е налице опасност от укриване.

В какви случаи настаняването в специализирания дом може да бъде продължено?

Разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ, посочена като правно основание за издаване на акта, урежда възможност, при изключителни случаи (предвид използвания израз „по изключение“) да бъде продължен срокът на принудителното настаняване с допълнителни 12 месеца. Според законовия текст това може да стане само когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок.

Докога продължава задържането според Европейската практика?

Съгласно Европейската практика и по-конкретно Директива 2008/115/ЕО задържането продължава, докато съществуват посочените в параграф 1 условия, а именно:

• за да се подготви връщането и/или;
• да се извърши процеса на извеждане, и по-специално, когато е налице опасност от укриване или засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането, и задържането е необходимо, за да се гарантира успешно извеждане.

Кога отпада необходимостта от принудително настаняване?

Съгласно чл. 15, пар. 4 от Директива 2008/115/ЕО необходимостта от принудително настаняване в специализиран дом отпада, когато стане ясно, не съществува разумна възможност за извеждане по правни или други съображения или че вече не съществуват посочените в параграф 1 от Директивата условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно.

Следва да се има предвид и задължителното тълкуване, дадено в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 05.06.2014 г. по дело C-146/14 PPU „М. „. Съгласно т. 40 от мотивите му: решенията съгласно Директива 2008/115/ЕО следва да се вземат индивидуално и въз основа на обективни критерии, което означава, че незаконният престой не следва да е единственото обстоятелство, което трябва да се вземе предвид. Второто изискване по член 15, параграф 4 от Директива 2008/115 предполага да се провери отново дали са налице материалноправните условия по член 15, параграф 1 от тази директива, въз основа на които е взето първоначалното решение за задържане на съответния гражданин на трета страна.

Какво следва да съобрази решаващия орган при продължане на настаняването?

Във всеки случай органът, който се произнася за евентуалното продължаване на задържането на този гражданин или за евентуалното му освобождаване, трябва да определи, първо, дали в конкретния случай могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки от задържането принудителни мерки, второ, дали е налице опасност гражданинът на трета страна да се укрие и трето, дали същият избягва или възпрепятства подготовката на връщането или операцията по извеждането (т. 61 от мотивите на цитираното решение на СЕС).

В случаите, когато извеждането му продължава или е продължило по-дълго от предвиденото поради друга причина, не може да се установи наличие на причинно-следствена връзка между поведението на съответния гражданин и продължителността на операцията, а следователно не може да се установи и липса на съдействие от негова страна (т. 82).

Също така член 15, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО изисква съответният орган, преди да провери дали е налице липса на съдействие от гражданина на трета страна, да е в състояние да докаже, че операцията по извеждане продължава по-дълго от предвиденото независимо от положените разумни усилия, което в разглеждания в главното производство случай изисква въпросната държава членка да е полагала и все още активно да полага усилия, за да осигури издаването на документи за самоличност на този гражданин (т. 83).

Т. е. административният орган следва да удостовери активно поведение по издаване на документи за самоличност (в този смисъл е определение № 1201 от 26.01.2018 г. по адм. д. № 13952/2017 г., VІІ отд. на ВАС).

Задължително уведомяване на чужденеца

Съгласно разпоредбите на чл. 26 и чл. 34 АПК, чужденецът следва да бъде уведомен за образуваното административно производство за продължаване на срока за настаняване и за възможността в него да представи нови факти и обстоятелства по случая си.

Какви са правата ако съм настанен принудителното в специализиран дом или ми е продължено настаняването?

И в двата случая може да подадете жалба. Заповедта, с която административният орган нарежда принудително настаняване или го продължава подлежи на обжалване. Същата представлява индивидуален административен акт. Жалбата следва да се подаде в 14-дневен срок от връчването на заповедта. Производството е двуинстанционно. Имайте предвид, че ако наложената Ви мярка бъде отменена от Съда, може да търсите и обезщетение за причинените Ви вреди по реда на ЗОДОВ.

Нашето Дружество осъществява правна помощ и съдействие във връзка с оспорване на Заповед за принудително настаняване в специализиран дом или продължаване на това принудително настаняване.

В случай, че се нуждаете от правна защита, не се колебайте и се свържете с нас!