Iustitia civitatis (regnorum) fundamentum“ или в превод „Справедливостта е основа на Държавата“. Именно за защита на справедливостта е въведена отговорността на Държавата за вреди.

Според чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица. По-конкретно и съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В определени случаи Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда. Последната хипотеза няма да бъде предмет на настоящата статия

Фактически състав

Фактическият състав на отговорността за вреди включва в кумулативна даденост:

Административен акт, действие или бездействие

Наличие на административен акт, издаден от длъжностно лице или орган – такъв акт може да бъде Индивидуален административен акт, като напр. отказ за издаване на виза тип „Д“, отказ за предоставяне на пребиваване, налагане на принудителна административна мярка, отказ за предоставяне статут на бежанец, отнемане на право на пребиваване и много други. Освен наличие на административен акт искът може да се предяви и по повод действие или бездействие на държавен орган.

Незаконосъобразност

Административният акт/действието/бездействието следва да бъдат незаконосъобразни. Тази незаконосъобразност следва да бъде прогласена от Съда. В определени случаи такъв иск може да се води, дори когато актът е оттеглен от самия орган, който го е издал. Искът може да се съедини и с иска за оспораване на административения акт и така веднага след отмяната на акта Съда ще разгледа иска за обезщетяване на вредите. 

Вреда

Oт незаконосъобразния акт/действие/бездействие на орган, следва да в произлязла вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/.

Причинна връзка

Следва да е налице и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;

Размер на вредите

Като елемент от фактическия състав за отговорността на държавата за вреди, може да се изведе и размера на причинените вреди.

Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.

Кои вреди подлежат на обезщетяване?

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Меродавен за оценката на претърпените вреди е моментът на увреждането.

Кой следва да докаже фактите?

Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.

Ако мислите, че имате основание да претендирате обезщетение за вреди, причинени от Държавата – обърнете се към нас!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *