В извънредната обстановка, в която се намираме, все по-често нашите клиенти се сблъскват с различни проблеми. Някои от тях не могат да извадят свидетелство за съдимост от страната си на произход, други не могат да се сдобият с документ, които да удостоверят факта, че нямат сключен брак в страната си на произход (този документ се изисква, когато гражданите на трети страни искат да сключат брак в България). Въпреки че тези затруднения трябва да бъдат общоизвестен факт за служителите на Дирекция „Миграция“, последните стриктно изискват всички законоустановени документи за различните процедури.
Какво се случва на практика?
Много от нашите клиенти, които живеят като семейство с български граждани в България, но поради една или друга причина не могат да сключат граждански брак, биват разделяни един от друг от органите на „Миграция“ по повод административни актове. Дори такива да не им бъдат наложени, те не могат да узаконят престоя си. Последното е изключително неправилно. Това съставлява неправомерна намеса в личния живот на гражданите.
Какво е фактическо съжителство?
„Фактическо извънбрачно съжителство“ е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала. Според §.1, ал.2 от ДР на ППЗСП съжителстващите на семейни начала се подпомагат като семейство, без да се дава определение кои са тези хора. Все пак съгласно цитираната разпоредба от ДР на ЗСП, за да е налице съвместно съжителство е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки:
1.живеещи съвместно лица;
2.те да обитават едно жилище;
3.да са регистрирани на един адрес.
Член на семейство ли е лицето, с което българин е във фактическо съжителство?
Според ЗЧРБ – НЕ! Според правото на ЕС – ДА!
Понятието „семейство“ по смисъла на чл. 8 КЗПЧОС не се ограничава само до отношенията, основаващи се на формален брак и може да обхваща и други фактически „семейни“ връзки, при които страните живеят заедно, без брак, т.к. чл. 8 от КЗПЧОС урежда две самостоятелни права – на брак и на семейство, като второто може да се реализира и чрез фактическо съжителство. Безспорно с оглед тази дефиниция фактическото съжителство следва да бъде под закрила, а българския закон стеснително тълкува същото понятие.
Може ли да се узакони престоя на чужденец, който живее фактически с български гражданин?
Границата между позитивните и негативни задължения на държавата по чл. 8 не са точно дефинирани, но въпреки това приложимите принципи са сходни, като и в двата случая трябва да се държи сметка за справедливия баланс, който следва да се поддържа между конкуриращите се интереси на индивида и на обществото като цяло.
Нашето мнение е „ДА“!
Разбира се, без да се абсолютизира. Държавата, в частност контролиращите органи имат свобода на преценка в определени граници. На първо место следва да се отчете, дали намесата е била „предвидена в закона“, т.е. дали е част от вътрешното ни право. Безспорно е, че такава намеса е предвидена в българското право с разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.6, във вр. с чл. 39а, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. На второ място отказ за пребиваване, засягащ гарантирани от чл. 8, т.1 от КЗПЧОС права, може да бъде счетен „за необходима в едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност или на икономическото благосъстояние на страната“, ако е предприет в отговор на належаща обществена нужда(относно предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите членове на обществото) и ако използваните средства са пропорционални на преследваните цели.