Нарочно ли се гонят чуждестранните инвеститори от България?
Да припомним накратко. През 2021г., с безпрецедентен евроатлантически ентусиазъм, България измени програмата си за инвестиционно гражданство, а през 2022г. я прекрати напълно. Гражданството за инвестиции беше обругано като противоречащо на нашите ценности, а чужденците, вложили милиони в страната ни бяха излъгани. Като едно малко утешение за някои от измамените инвеститори, депутатите ни предвидиха една особена разпоредба в закона за българското гражданство, а именно:
Лице, което до влизането в сила на този закон е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за чужденците в Република България в съответствие с действащите към момента на вложението разпоредби на закона, има право да подаде молба за придобиване на българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и при условие, че направеното от него вложение е било поддържано за период, не по-малък от 5 години.
§ 14. (1) от Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО (ОБН. – ДВ, БР. 21 ОТ 2021 Г.)
Знаково становище на генералния адвокат на СЕС
Наскоро обаче, генералният адвокат на Съда на ЕС публикува официално становище относно делото на ЕК срещу Малта. Накратко, генералният адвокат на СЕС е на мнение, че гражданството за инвестиции не противоречи на принципите и правото на ЕС. Ако това му мнение се потвърди и в решението на СЕС по делото на Малта, какво ли ще имат да кажат политиците, които толкова убедено громяха българското гражданство за инвестиции…
Накратко казано, депутатите позволиха на излъганите инвеститори все пак да могат да получат българско гражданство без да полагат изпит по български език и без да се отказват от досегашното си гражданство. За съжаление обаче това парламентарно решение като че ли не се хареса на Министерството на правосъдието.
НАРЕДБА № 1 ОТ 19 ФЕВРУАРИ 1999 Г. ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ГЛАВА ПЕТА ОТ ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО
Това е наредбата, която регулира производствата свързани с българското гражданство, включително с придобиването му. Наредбата се издава от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, като разпоредбите на наредбата трябва да са изцяло съобразени със ЗБГ. Съответно, след решението на парламента, обективирано в § 14. (1) от ЗИДЗБГ, министерството на правосъдието трябваше да предвиди процедура в наредбата, по която излъганите инвеститори все пак да могат да получат българско гражданство по облекчен режим.
Промените в наредба № 1 след създаването на § 14. (1) в ЗБГ (ОБН. – ДВ, БР. 21 ОТ 2021 Г.)
Анализът на промените в текстовете на наредбата показва, че тези, които са приети след ДВ бг. 21 от 2021г. са публикувани в ДВ. бр.50 от 15 Юни 2021г., ДВ. бр.57, от 9 Юли 2021г. и ДВ. бр.10 от 4 Февруари 2022г.
Единствената разпоредба, която е релевантна към § 14. (1) от ЗБГ е обнародвана в ДВ. бр.10 от 4 Февруари 2022г:
Удостоверителните документи за инвестициите и съпътстващите ги документи и становища, послужили като основание за издаването им, които се представят в производството за придобиване на гражданство на основание § 14 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство (ДВ, бр. 21 от 2021 г.), следва да отговарят на изискванията на чл. 4а, ал. 2.
§ 2в. от ДР на Наредба 1 за прилагане на глава пета от ЗБГ
С други думи, това е техническа норма, която определя изискванията за представяните документи по специалната разпоредба. Нищо повече. В наредбата не са предвидени особени правила за кандидатстване за българско гражданство по § 14 от ПЗР на ЗБГ.
Кандидатстване като за обща натурализация по чл. 12 от ЗБГ
След като в наредбата липса специален ред за кандидатстване по § 14 от ПЗР на ЗБГ, то чужденецът следва да кандидатства по общият ред по чл. 12 от ЗБГ, като се позове на облекченията, предвидени в § 14 от ПЗР на ЗБГ. Точно това е направил и наш клиент, като е кандидатствал по чл. 12, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗБГ. Тоест с молбата си за придобиване на българско гражданство, клиентът ни съвсем правилно посочва основанието, на което кандидатства за гражданство, съобразено с облекченията по § 14 от ПЗР на ЗБГ.
Само че, както може би вече се досещате, българските власти си имат свой прочит на закона. Клиентът ни получава указания за „констатирани нередовности“, като основното е:
Не е представен документ за владеене на български език, съгласно изискването на чл. 12, ал. 1, т. 5 от ЗБГ, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1. Съгласно изискването на чл. 12, ал. 1, т. 5 от Закона за българското гражданство, владеенето на български език се установява по реда определен с Наредба № 5 от 03.09.1999 г. на министъра на образованието и науката.
Какво владеене на български език? Какъв чл. 12, ал. 1, т. 5 от ЗБГ? Клиентът, чуждестранен инвеститор, вложил милиони в българската икономика кандидатства по особените разпоредби по § 14 от ПЗР на ЗБГ във връзка с чл. 12 от ЗБГ, които изключват изискването за владеене на български език.
Борбата продължава
Какво можем да направим в този случай? Да се борим с всички законови средства. И да се надяваме, че един ден българските власти ще четат законите и ще ги прилагат правилно. Всъщност възможно е и ние да не сме прави в случая, но в крайна сметка това ще реши българският съд, в поредно дело, което очевидно ще трябва да заведем.