Защо българските консулства и посолства изискват предварително разрешение от МВнР

Не са редки случаите, когато чужденци, които вече се намират в България, желаят да получат разрешение за продължително пребиваване. В тези случаи обаче има един проблем. За получаване на разрешение за пребиваване, чужденецът най-напред трябва да получи виза Д. Тази виза, наричана също виза за дългосрочно пребиваване или виза по чл.15 от ЗЧРБ, логично, не може да бъде получена от България.

Вижте също
Дискриминация на украински граждани спрямо граждани на РФ и отказ за разрешение за кандидатстване за виза Д от Сърбия

Наредбата за визите

Съгласно Наредбата за условията и редът за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР):

(4) Заявлението за издаване на виза за дългосрочно пребиваване се подава само в дипломатическите и консулските представителства по постоянното местоживеене на кандидата или в тези представителства, които са акредитирани за държавата на постоянното местоживеене на кандидата.

(5) Кандидатите за виза, които пребивават на законно основание в трета държава, различна от държавата на постоянното им местоживеене, могат по изключение да подадат заявление в тази трета страна след обосноваване на причините за това и ако завръщането им в страната по постоянно местоживеене е гарантирано.

(6) В хуманитарни и нетърпящи отлагане случаи заявление за издаване на виза може да се подава и в държави извън предвидените в ал. 3 – 5.

чл. 11, ал. 4, 5, 6 от НУРИВОВР

Видно от разпоредбите, заявление за виза Д може да се подава във всяка държава, където България има дипломатически и консулски представителства, стига да са налице хуманитарни или нетърпящи отлагане случаи. Следва да се отбележи, че в ЗЧРБ съществува дефиниция на термина „Хуманитарни причини“. Понятието „нетърпящи отлагане случаи“ обаче не е дефинирано нито в ЗЧРБ, нито в НУРИВОВР. В контекста на дискутирания проблем обаче това е напълно ирелевантно.

Необходимо ли е предварително разрешение за кандидатстване за виза Д от трета страна

Въпросът, на който търсим отговор е законно ли е изискването за предварително получено одобрение от МВнР за кандидатстване от трета страна.

Според нас това изискване е незаконосъобразно. В нито един закон, правилник или наредба, доколкото ни е известно, не съществува изискване кандидатът за виза Д да подаде искане за предварително одобрение да кандидатства за виза Д от трета страна. Кандидатът следва, без никакви предварителни заявки или одобрения, да подаде документите си за виза Д. Посолството или консулството следва на място да прецени дали случаят е от хуманитарно естество или не търпи отлагане.

Нетърпящи отлагане случаи, но предварително разрешение от МВнР???

Самата дефиниция „нетърпящи отлагане случаи„, налага извода, че кандидатът трябва незабавно да може да подаде документите си за виза Д. А не, каквато практика е наложило МВнР, да иска предварително одобрение за това си действие. Такова одобрение изисква време, дни, дори седмици. За какви „нетърпящи отлагане случаи“ тогава можем да говорим?

Нашето официално запитване към МВнР относно казуса

Тъй като този казус затруднява много от чужденците да легализират престоя си в България, ние отправихме официално искане за информация към МВнР. Отговорът на министерството, меко казано не ни удовлетвори. В общи линии, отговорът съдържа цитати от законодателството, които обаче по никакъв начин не обосновават правната допустимост на изискването на МВнР.

Отговорът на МВнР

Отговорът на МВнР на запитването ни относно изискването за предварително разрешение за кандидатстване за виза Д от трета страна

Относно: приложение на чл. 11 от НУРИВОВР

В отговор на Вашето писмо под горния номер, бихме желали да Ви уведомим, че съгласно текста на чл. 11, ал.3 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/, заявлението за издаване на виза се подава в дипломатическото или консулското представителство в държавата, в която гражданинът на трета страна пребивава на законно основание. В ал. 4 на същата разпоредба е указано, че заявлението за издаване на виза за дългосрочно пребиваване се подава само в дипломатическите и консулските представителства по постоянното местоживеене на кандидата.

Следователно, гражданите на трета страна, за да подадат документи за виза следва да имат установено законно пребиваване, ако те пребивават на място различно от постоянното им местоживеене.

Изключенията от визираното правило са посочени в текста на чл. 11, ал. 5 и/или ал. 6. Те дават право на компетентния орган /оправомощени служители на дирекция „Консулски отношения“ на МВнР/, при наличие на конкретна, обективна обосновка, скрепена с доказателства за наличие на хуманитарни и не търпящи отлагане случаи, да даде право на заявителя за виза да подаде документи на място, различно от законоустановеното.

Определение за „Хуманитарни причини“ е дадено в т. 16 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.

Функционалната компетентност на дирекция „Консулски отношения“ на МВнР по визови въпроси произтича от възложените и функции с Устройствения правилник на МВнР, където е посочено че:

т. 6. Дирекция „Консулски отношения“ осъществява взаимодействие с компетентните ведомства и институции в страната за провеждане на единна политика по консулските въпроси, по-специално по прилагането на визовия режим, на граничния пропускателен контрол и за противодействие на нелегалната миграция и борбата с трансграничната престъпност;

т. 12. Дирекция „Консулски отношения“ изпълнява функциите на Национален визов център и ръководи взаимодействието му с консулските служби на Република България в чужбина.

Всеки отделен случай, с който се навеждат обстоятелства от хуманитарен характер и които претендират за прилагането на изключенията по чл. 11 от НУРИВОВР, се подлага на обстоен анализ. В случаите, при които има доказателства за непосредствена заплаха за живота и здравето на заявителя, се дава разрешение.

Надяваме се гореизложеното да дава отговор на поставените от вас въпроси, като оставаме на разположение за допълнителни дискусии.

Липсата, според нас, на каквито и да било реални правни аргументи, затвърдиха още повече мнението ни, че:

Изискването от страна на българските посолства и консулства към кандидатите за виза Д, които желаят да кандидатстват от трета страна, да предоставят предварително разрешение от МВнР е НЕЗАКОННО!

Въпреки нашето заключение по-горе, ние не претендираме за 100% обективност. Някои от читателите ни може да са на друго мнение. Ние, както и нашите приятели от МВнР, оставаме на разположение за допълнителни дискусии.

А за чужденците и техните български партньори, които имат нужда от съдействие за кандидатстване за виза Д от трета страна сме винаги на един клик разстояние.

виза документи отказ продължително пребиваване разрешение за пребиваване чужденци

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *