В предходни наши статии вече сме анализирали проблема относно дискриминацията, която е допуснал българския законодател относно гражданите на трети държави, членове на семейство на български граждани, спрямо същите, членове на семейство на граждани на ЕС, които желаят да се установят в Република България.

В какво се изразява дискриминацията?

За да се установи в България едно лице, гражданин на трета държава, член на семейство на български гражданин, то следва да отговаря на редица условия и да представи множество документи, изчерпателно изброени в ЗЧРБ включително, но не само, виза тип „Д“, свидетелство за съдимост, издадени от страната на произход, документи, удостоверяващи наличие на средства и др.

Обратното, ако лице (без значение гражданството му), гражданин на трета държава, иска да се установи в България и е член на семейство на граждани на ЕС (но не и български граждани), ще се прилага друг закон, а именно ЗАКОН ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА. Необходимите документи за продължително пребиваване, са единствено: валидна лична карта или валиден паспорт; документ, който удостоверява, че е член на семейството на гражданина на Европейския съюз; документ за платена държавна такса. Очевидно в, че няма изискване за каквато и да е виза, няма изискване за свидетелство за съдимост от страна на произход и т.н.

Как се е стигнало до проявената дискриминация?

В разпоредбите на ЗВПНРБГЕСЧТС са транспонирани изискванията на  Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки (Директивата). Българският законодател е съобразил изискванията на Директивата относно документите, които са необходими на гражданите на трети държави, членове на семейство на граждани на ЕС, които са необходими да узаконят престоя си в съответната държава членка. Разпоредбите на Директивата се отнасят само за членове на семейства на граждани на ЕС, които са упражнили правото на свободно движение. Затова относно членовете на семейство на български граждани, граждани на трети страни, остава да действа ЗЧРБ, а с това и по-строгите изисквания посочени вече по-горе.

Нашата позиция

Безспорно е налице  неравно третиране, което е произтекло от задължението да не бъде прилагана националната правна норма поради действието на правото на ЕС за част от субектите, които попадат в приложното ѝ поле, такава ситуация принципно не се изключва от националното право за българските граждани и е допустима само в определени изрично позволени от Конституцията хипотези. Настоящата не е сред тях.

Съгласно даденото тълкуване на чл. 6 от Конституцията с Решение № 14 от 10 ноември 1992 г. по конституционно дело № 14/1992 г. на Конституционния съд: равенството на всички граждани пред закона по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Конституцията означава равенство пред всички нормативни актове; социалните признаци за недопускане ограничения на правата или предоставяне на привилегии са посочени в чл. 6, ал. 2 от Конституцията изчерпателно; привилегии, основани на посочените в чл. 6, ал. 2 от Конституцията социални признаци, са нарушения на принципа за равенство на всички граждани пред закона. Също според този съд всеки от тези признаци представлява за отделния гражданин равна възможност, предвидена и гарантирана в Конституцията, която не може съгласно чл. 6, ал. 2 да бъде основание за привилегировано отношение към него или за ограничаване на правата в качеството му на гражданин, равенството пред закона означава равнопоставеност на всички граждани пред закона и задължение за еднаквото им третиране от държавната власт.

Международните договори, по които България е страна, също регламентират равенството и изключват всякаква дискриминация въз основа на социални признаци – сред които, но не изчерпателно, са разпоредбите на чл. 2, т.1 и чл. 26 от Международния пакт за гражданските и политически права. Първата разпоредба задължава всяка държава, страна по пакта, да зачита и гарантира на всички лица, намиращи се на нейна територия и под нейна юрисдикция, признатите им от този пакт права, а втората разпоредба установява правото на равенство на всички лица пред закона и правото на тези лица на еднаква законна закрила без всякаква дискриминация. Този международен договор, обн. ДВ бр. 43/76 г., е част от вътрешното право, по силата на чл. 5, ал.4 от Конституцията и нормите му имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които му противоречат.

Кой следва да предотврати наличието на дискриминация?

Органът, който може да установи дискриминация е Комисията за защита от дискриминация. Тя е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Горди сме, че към момента нашето консултантско дружество е първото, което е сигнализирало за тази проявена дискриминация.

Очаквайте продължение при наличие на движение по преписката при Комисията за защита от дискриминация…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.