В други наши статии вече сме Ви запознавали с казуса „Войната на Гергана“. Той е един от онези правни и житейски казуси, които не могат да те оставят безразличен.

Как се запознахме с Гергана?

С Гергана и Акил се запознахме преди повече от две години. Когато дойде в офиса ни тя и семейството й вече бяха преживели много. Тя ни разказа, че със съпругът й се запознали в Норвегия. Решили да сключат брак в Пакистан, Гергана забременяла, но трябвало да се върне в България, защото визата й за Пакистан изтекла. Семейството избрали възможността да живеят заедно в България. За целта обаче Акил следвало да получи виза за България. Тогава те мислили, че това ще бъде лесно, тъй като имат сключен граждански брак, но скоро разбрали, че са сгрешили. Въпреки сключения граждански брак с Гергана, виза му била отказвана многократно. Мотивите за отказа, според нас за изключително смущаващи – същите се отнасят единствено до имотното състояние на Гергана. Като причина за отказите било изтъквано именно че тя няма собствено жилище. Междувременно Гергана родила, а Акил решил с цената на всичко да види съпругата си и детето си. Така той влязъл в Гърция, а след това оттам се сдибил с Пасаван и влязъл на легално основание в България. Подал молба за убежище до Държавна агенция за бежанците. Последвал отказ, а един от мотивите за отказа, бил че Акил може да уреди статута си по друг ред – по реда на ЗЧРБ, тъй като е член на семейство на български граждани.

Какво ги посъветвахме?

Нашият съвет тогава беше да подаде документи за получаване на продължително пребиваване като член на семейство на български граждани. В придружителна молба описахме, че Акил няма виза тип „Д“, но това е поради факта, че многократно му е била отказвана такава, поради липса на собствено жилище на неговата съпруга. В допълнителни молби описахме, че отказ би довел до накърняване на основни правни принципи – зачитане на вишия интерес на детето и правото на семеен живот.

Какъв беше резултата?

За съжаление, въпреки усилията ни получи отказ. Малко след това Директора на ОДМВР – Добрич издаде заповед, с която на Акил беше наложена ПАМ – Връщане в страна на произход. Двата акта представляват ИАА. Като такива същите подлежат на обжалване по съдебен ред. Нашите адвокати обжавлаха двата пред АС-Добрич. Спечелихме и двете дела. АС-Добрич прие, че както ПАМ, така и отказа водят до накърняване на основни правни принципи и същите са издадени в противоречие с Европейското законодателство. Решенията обаче бяха обжалвани пред ВАС. Последният потвърди решението, с което АС-Добрич, с което беше наложена ПАМ, но отмени Решението на АС-Добрич, с което беше отменен отказа за предоставяне на продължително пребиваване. Според ВАС, тъй като безспорно било установено, че Акил няма виза тип „Д“, същият не отговарял на условията за предоставяне на продължително пребиваване.

Какво последва?

След постановяване Решението на ВАС, нашият клиент се възползва от правото си да поиска обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди по реда на Закона за отговорност на държавата за вреди, поради достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Към настоящия момент е насрочено открито съдебно заседание на 18. 11.2020 г., от 13:50 ч. по това дело.

Успоредно с това сме подали ново заявление за продължително пребиваване, този път по извънредни причини. Избрахме да използваме тази възможност, тъй като в момента е невъзможно Акил да получи исканата виза от страната си на произход, предвид неработещото българско консулство в Пакистан. В законовоустановения срок за резглеждане получихме указания от решаващия орган, че следва да представим виза тип „Д“, тъй като такова е било решението на ВАС. След изтичане на законоустановения срок за произнасяне, обжалвахме Мълчаливия отказ, а делото е насрочено за 18.11.2020 г. от 15 ч.

Какво ще последва?

В случай, че не спечелим делото по реда на ЗОДОВ, ще се сезираме Европейският съд по правата на човека в Страсбург.

Правни абсурди в казуса?

Ако Гергана не беше българка, а беше напр. испанка – гражданка на държава членка на ЕС, която иска да се установи в България със съпруга си пакистанец. Тогава Акил щеше да бъде узаконен веднага и то само въз основа на свидетелството за сключен граждански брак, без да се изисква да прилага виза. Това е така, защото щеше да се приложи друг национален закон, а именно ЗАКОН ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА. С него се транспонира Директива 2004/38 ЕО В нашия случай обаче разпоредбите му са неприложими, защото този закон не се прилага за гражданите на трети страни, членове на семейства на български граждани. За последните се прилага друг закон – ЗЧРБ.

В случая Група Миграция и ВАС погазват справедливостта. Чрез отказа за издаване на виза, Държавата ни, чрез органите се рискува фактически да „експулсира“ собствените си граждани от страната си на произход. Държавата на практика „принуждава“ българските граждани – Гергана и малолетното дете на Гергана и Акил, да се преместят в друга държава членка, където се прилага единствено правото на ЕС, което от своя страна ще гарантира възможността те да пребивават с Акил. Последния ще има законната възможност да престира труд и така най-пълноценно да се грижи за семейството си.

Отделно от това отказа за продължително пребиваване противоречи на принципа на семеен живот, правната сигурност, пропорционалност, принципа на висшия интерес на детето, предвидени в Договора за фунциониране на ЕС, както и в Хартата на основните права на ЕС. Отказът противоречи на решения на СЕС напр на емблематичното решение Замбрано от 2009 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.