Дългосрочно пребиваване в България – МОЛЯ?

Българските власти не разбират разликата между разрешение за дългосрочно и постоянно пребиваване, както и особеностите при членовете на семейство на български граждани

Многократно сме писали, че в Закона за чужденците в България се използват неясни понятия, които объркват администрацията ни. В частност, понятието „дългосрочно пребиваване“ често се бърка с „постоянно пребиваване“ или с „продължително пребиваване“. Така например, съгласно ЗЧРБ, чужденците пребивават краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно. За да получи обаче чужденецът разрешение за продължително пребиваване, той трябва да притежава виза за дългосрочно пребиваване. Тоест чужденецът получава виза за дългосрочно пребиваване, но не може да получи дългосрочно пребиваване, а само продължително например. А и опитайте да преведете на английски например на някой чужденец какво е дългосрочно и какво е продължително пребиваване.

Отдавна сме се убедили, че административните органи в България не познават добре нормите на имиграционното законодателство. И това е разбираемо – законите са сложни, много често неясно формулирани, а има и европейски директиви, които имат примат над националното законодателство. Да не споменаваме и многото наредби, правилници и други подобни подзаконови актове. Но дали не трябва да се желае повече и от българските съдилища…

Дългосрочното пребиваване не е задължително постоянно пребиваване. Чужденец – член на семейството на български гражданин има различни (повече) права от този, който не е член на семейство на български гражданин.

На 03.01.2023г. Административен Съд – София отхвърли жалбата на Акил, съпругът на Гергана (виж повече в раздела Войната на Гергана) срещу отказа да му бъде предоставено разрешение за постоянно пребиваване. Но разбра ли въобще Съдът за какво кандидатства Акил? И най-вече, че Акил не е просто пребивавал в България повече от 5 години, а е и член на семейството на български гражданин.

Попитали Радио Ереван: „Вярно ли е, че България е изнесла за Япония 500 компютъра?“. Радиото отговорило: „Има нещо вярно, само че не са били 500, а 500 хиляди, и не са били компютри, а компоти, и не са били за Япония, а за Германия, и не са били изнесени, а са били върнати.“

Какво смята Административния Съд по делото на Акил и Гергана

Без да се впускаме в правни детайли, които ще се обсъждат при обжалването на решението на съда, нека видим какво смята Административният Съд:

В действителност чл.25, ал.1 т.11 от ЗЧРБ визира „непрекъснато пребиваване през последните 5 години“, без да сочи какво следва да е то, но има дефиниция за непрекъснатостта в §.3 на ППЗЧРБ и тя се обвързва със законността на пребиваването.
Същата норма е и в унисон с Директива 2003/109. Видно от същата нейната цел е да се определят условията за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваващите легално чужденци в продължение на най-малко 5 години. Директивата се прилага от 23.01.2004г. и същата трябва да се въведе в националните законодателства до 23.01.2006г.. Нормите на тази директива, доколкото разписват конкретни правила – имат примат над националното законодателство и директно приложение при постановяването на съответните решения при прилагането на европейското право /два от основните принципи на Правото на ЕС /.

от мотивите към Решението на Съда

Само че господа Съдии, Акил кандидатства за постоянно пребиваване като член на семейството на български гражданин, а европейската директива регулира ДЪЛГОСРОЧНОТО пребиваване в по-общ смисъл. Но дори да приемем, че дългосрочното пребиваване следва да се приравни на постоянното такова, отново горното е ирелевантно за случая на Акил и Гергана. Акил е член на семейството на български гражданин, а не просто пребивавал в страната през последните 5 години. А и Директива 2003/109 е отдавна транспонирана ДОСЛОВНО в националното ни законодателство:

Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, които са пребивавали законно и без прекъсване на територията на Република България в рамките на последните 5 години преди подаване на заявлението за постоянно пребиваване и за този период не са отсъствали повече от 30 месеца, като в случаите по чл. 24в се отчита само половината от времето на пребиваване;

чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ

За всеки случай ще цитираме и друга разпоредба от ЗЧРБ:

Статут на дългосрочно пребиваване се предоставя на чужденец, който е пребивавал законно и без прекъсване на територията на Република България в рамките на 5 години преди подаване на заявлението за разрешаване на дългосрочно пребиваване. След придобиването му статутът на дългосрочно пребиваване е постоянен, доколкото не са възникнали основания за отнемането му по чл. 40.

чл. 24г от ЗЧРБ

Само че това е абсолютно ирелевантно към заявлението на Акил да получи постоянно пребиваване. Защото човекът кандидатства за постоянно като член на семейството на български гражданин! А изискването на евродирективата и за законно пребиваване не се прилага за случая на Акил, тъй като той е и член на семейството на български гражданин.

Поради всичко това за него се прилага съвсем друга хипотеза на закона, изцяло извън обхвата на Директива 2003/109:

Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците: членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години;

чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ

В горната разпоредба отсъства изискването за законно пребиваване, а хипотезата излиза извън рамките на Директива 2003/109, поради факта, че се отнася за член на семейството на български гражданин. Следва да отбележим, че горната разпоредба е обнародвана в ДВ със същия Указ, с който е и транспонирана Директива 2003/109 в ЗЧРБ.

А иначе всичко, което е написал Съдът е вярно. Само че то няма отношение към института на постоянното пребиваване на член на семейството на български гражданин в България.

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ….