Както знаем, в България еднополовият брак нe e признат. По отношение на свободното движение и пребиваване обаче, съгласно практиката на ЕС, в понятието „съпрузи“ се включва съпруга/та на лица от същия пол. Това правило се отнася само за гражданин на ЕС, и съпругът му от същия пол, които са упражнили правото си на свободно движение.

Например ако испанка и индийка са сключили брак в Испания и желаят да се установят в България, административните органи в страната ни са длъжни да приемат този брак за такъв, но единствено за целите на свободното движение.

Узаконяване на престоя на съпруг/а от същия пол на гражданин на ЕС в България

Издаване на разрешение за продължително пребиваване

Имайте предвид, че това е начин за узаконяване престоя само на съпруг на гражданин на ЕС (НЕ И БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН!), от същия пол, в България.

Съгласно действащата теория и практика на чужденец, съпруг на гражданин на ЕС (сключили еднополов брак в държава-членка, която признава този тип бракове), следва да бъде предоставено право на пребиваване в Република България на основание чл. 9а Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членове на техните семейства (ЗВПНРБГЕСБГЧТС) поради това, че е член на семейството на гражданин на Европейския съюз.

За да узакони престоя си, чужденецът трябва:

Да представи копие от национален паспорт, доказателства за фактическо съжителство по смисъла на чл. 8, ал.2, т.2 ЗВПНРБГЕСБГЧТС, както и други изискуеми от закона документи.

Защо българските органи следва да признаят такова право на пребиваване?

По повод преюдициалното запитване на Конституционния съд на Румъния във връзка с което е образувано дело, се дава повод за първи път да се произнесе относно понятието „съпруг“ по смисъла на Директива 2004/38 във връзка с брак, сключен между лица от един и същи пол, като става въпрос за брака като правен институт, но само и единствено във връзка със свободното движение на гражданите на Европейския съюз.
Предпоставките за издаване на разрешение за пребиваване са посочени в чл. 9а ЗВПНРБГЕСЧТС, а именно: заявлението да е подадено от член на семейството на гражданин на Европейския съюз, заявителят да не е гражданин на Европейския съюз и да не е упражнил правото си на свободно движение. Релевантен акт за този национален закон е ДИРЕКТИВА 2004/38.

Разпоредбата на чл. 2, т. 2, б. „а” от Директива 2004/38 предвижда, че член на семейството по смисъла на Директивата означава и съпруг/съпруга. Посочената директива се прилага за всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава–членка, различна от тази, на която са граждани, и за членовете на техните семейства. Използваното в член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38 понятие „съпруг/съпруга“ обозначава лице, свързано с друго лице в брачен съюз . Колкото до въпроса дали това понятие включва гражданина на трета страна от същия пол като гражданина на Съюза, с когото е сключил брак в държава членка в съответствие с нейното право, следва да се има предвид, че понятието „съпруг/съпруга“ по смисъла на Директива 2004/38 е неутрално от гледна точка на пола и съответно може да обхваща съпруга от същия пол на съответния гражданин на Съюза.

Узаконяване на престоя на съпруг/а от същия пол на български гражданин в България

В случай, че българин и чужденец, от същия пол, сключат граждански брак в държава членка, законодателството на която позволява сключването на такъв, според вътрешното право, чужденецът няма да може да узакони престоя си в България.

Имайте предвид, че горната процедура е неприложима в тази хипотеза, тъй като ЗВПНРБГЕСБГЧТС не се прилага за българските граждани, а само за другите граждани на ЕС.

В такива случаи, решаващите органи често постановяват откази, тъй като съблюдават правилата единствено на вътрешното право. Те приемат, че следва да откажат процедурата, разрешение би било в разрез с чл. 46, ал.1, изр. първо от Конституцията на Република България и чл. 5 във вр. с чл. 2, т. 2 от Семейния кодекс (СК).
В съответствие с чл. 46, ал.1, изр. първо от Конституцията на Република България, бракът е доброволен съюз между мъж и жена, като съгласно чл. 5 СК, бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние, а чл. 2, т. 2 СК предвижда, че семейните отношения се уреждат съобразно принципа за равенство на мъжа и жената.

НАШАТА ПОЗИЦИЯ

Считаме, че подобно решение би довело до дискриминация на българските граждани. В случая не става въпрос за семейното положение на лицата, съгласно българското законодателство, а за издаване на разрешение за пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС.

На практика административният орган не следва да може да се позове на българското законодателство и да не признава документ за сключен граждански брак съгласно законодателството на държава – членка на ЕС, в нарушение на относимите правни норми.

Безспорно правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за брака, са от компетентността на държавите членки, а правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност (вж. в този смисъл решения от 2 октомври 2003 г., Garcia Avello, C-148/02, EU:C:2003:539, т. 25, от 1 април 2008 г., Maruko, C-267/06, EU:C:2008:179, т. 59 и от 14 октомври 2008 г., Grunkin и Paul, C-353/06, EU:C:2008:559, т. 16). В този смисъл държавите членки разполагат със свободата да предвидят или да не предвидят брак между лица от един и същи пол (решение от 24 ноември 2016 г., Parris, C-443/15, EU:C:2016:897, т. 59), но не могат да не признаят такъв за целите на пребиваването.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.