В случай, че едно лице, гражданин на трета страна се намира във фактическо съжителство с гражданин на ЕС, първото лице получава редица права като производни такива на правата на гражданина на ЕС. Едно от тях е правото на свободно движение.

Фактическото съжителство, според българското законодателство

В българското законодателство не се съдържа пълно легално определение на понятието „фактическо съжителство“. Въпреки това, в различни закони и в различна степен са дадени дефиниции на това понятие. Така например в разпоредбата на §1, т.10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за чужденците в Република България, „фактическо извънбрачно съжителство“ е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала. На следващо място, в §1, т.2 от ДР на Закона за социалните помощи, законодателят е дал легално определение на понятието „съжителстващи лица“ – съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес, а съгласно нормите на §1, ал.2 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и §1 от ДР на Наредба №РД-07-5 от 16 май 2008 г. съжителстващите на семейни начала се подпомагат като семейство, т.е. законът употребява съвместно понятията „съжителстващи“ и „семейни начала“.

В тази връзка е и  §1, т.1, б.а. от ДР на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членове на техните семейства, в която разпоредба лицето, което има фактическо съжителство с гражданин на Европейския съюз е приравнено на член на семейството на гражданин на Европейския съюз.

Какво е фактическото съжителство според нашия анализ и съобразно закона?

С оглед законовите разпоредби съдържащи в непълна степен определение на понятието „фактическо съжителство“ може да се тълкува като съжителството на лица, които имат лични отношения като съпрузи – взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, да живеят съвместно, да полагат съвместни грижи за семейството – чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.

Фактическо съжителство между гражданин на ЕС и гражданин на трета държава

Съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, право на влизане, пребиваване и напускане на Република България по реда на този закон има и лицето, с което гражданинът на Европейския съюз има удостоверено фактическо съжителство. В същия закон е регламентирано, че член на семейството на гражданин на Европейския съюз“ е и лице, с което гражданинът на Европейския съюз е сключил брак или има фактическо съжителство, удостоверено с официален документ, издаден от друга държава – членка на Европейския съюз, или други документи, удостоверяващи обстоятелствата относно фактическото им съжителство, с изключение на писмено изявление от лицето. Според нас, удостовереното фактическо съжителство е именно такова, което е удостоверено с официален документ или други документи, които могат да бъдат напр. договор за наем на недвижим имот, документи, доказващи наличието на обща банкова сметка и др.

Фактическото съжителство следва да може да бъде доказано

Във всеки случай обаче фактическото съжителство следва да бъде удостоверено такова. В случай, че нямате достатъчно доказателства за фактическото си съжителство, дори да се намирате в такова, това ще доведе до невъзможност да се възползвате от правата по закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, право на влизане, пребиваване и напускане на Република България, а именно правото на влизане и пребивава в Република България.на гражданин на трета страна, който се намира във фактическо съжителство с гражданин на ЕС.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.