Проблеми при кандидатстване за международна закрила за украинци, ползващи се от временна закрила
Днес ще обсъдим един много наболял проблем, с който се сблъскват много украински граждани. Това е невъзможността те да получат международна закрила в България. Проблемът се състои в това, че българските власти въобще не желаят да приемат молбите за международна закрила, подадени от украински граждани. Обяснението е, че украинците вече се ползват от временна закрила и затова те нямат право да кандидатстват за международна закрила. „Правното“ основание на властите е издадената заповед РД05-263 от 08.04.2022г. от Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. Но правилно ли е това? Законосъобразни ли са действията на българските власти? И най-вече какво може да се направи в тези случаи?
Правна рамка
Режимът за предоставяне на международна и временна закрила е регламентиран в Закона за убежището и бежанците. Другият важен акт е Директива 2001/55/ЕО на Съвета относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.
Съгласно европейската Директива:
Лицата, които се ползват с временна закрила, трябва да имат възможност да подадат молба за предоставяне на убежище по всяко време.
чл. 17 от Директива 2001/55/ЕО
От цитираната разпоредба следва, че украинските граждани, ползващи се от временна закрила в България, би трябвало да могат по всяко време да подадат молба за предоставяне на убежище, респективно международна закрила. Все пак, в европейската Директива има и определени допълнителни уговорки:
чл. 19 от Директива 2001/55/ЕО
- Държавите-членки могат да предвидят, че статутът на ползващия се с временна закрила не би могъл да се съчетава едновременно с този на кандидатстващия за статут на бежанец, докато трае разглеждането на молбата.
- Когато, след като бъде разгледана молбата за предоставяне на убежище, на лице, имащо право на или ползващо се с временна закрила, не бъде предоставен бежански статут или каквато и да е друга форма на закрила, държавата-членка, независимо от разпоредбата на член 28, предоставя на това лице временна закрила или възможност да продължи да се ползва от режима на временна закрила за оставащия срок от време.
От този член на Директивата става ясно, че българското законодателство може да предвиди възможност за прекратяване на статута на временна закрила, докато се разглежда молбата за бежанец. В случай, че бежанският статут не бъде предоставен, то статутът на временна закрила се възобновява.
Идеята на Директивата е абсолютно ясна. За съжаление обаче, според мен по политически причини, в България тя на практика не се прилага.
Законна ли е заповед РД05-263 от 08.04.2022г.?
След като видяхме какво гласят релевантните разпоредби на Директива 2001/55/ЕО, нека сега видим каква заповед са издали от ДАБ:
Да се преустанови незабавно регистрирането и образуването на производства по предоставяне на международна закрила по молби, подадени от разселени лица от Украйна, като вместо това същите да бъдат регистрирани като чужденци, на които е предоставена временна закрила като им се издава регистрационната карта по чл. 41, ал. 1, т. 5 от Закона за убежището и бежанците.
т. 1 от Заповед РД05-263 от 08.04.2022г. на ДАБ
Очевидно е, че т. 1 от Заповед РД05-263 директно противоречи на чл. 17 от Директива 2001/55/ЕО. Но защо тогава тази точка от заповедта на ДАБ все още не е отменена?
Какво казва българският съд относно Заповед РД05-263
Цитираната заповед на ДАБ е атакувана за незаконосъобразност пред българския съд. С решение 7901 от 21.12.2022г. на Административен съд – София, обаче съдът ОТКАЗВА да разглежда иска за отмяна на т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9 и 10 от Заповед № РД05-263/08.04.2022 г. Мотивите на съда са напълно правилни според мен, а именно, че тези точки от заповедта представляват вътрешноведомствен акт и не накърняват директно интересите на гражданите. Ето какво казва съдът:
В случая заповедта /извън т. 4, 5/ не подлежи на обжалване по реда на АПК, тъй като по своята правна същност съставлява вътрешноведомствен акт, насочен спрямо органи, подчинени на издателя на акта, без по непосредствен начин да засяга права и законни интереси.
Това решение на съда е потвърдено в последствие и от Върховният административен съд.
Всичко това означава, че към момента, заповед № РД05-263/08.04.2022 г. е законосъобразна, тъй като не е отменена от български съд. Това обаче в никакъв случай не означава, че актовете на държавните органи, които се основават на тази заповед са също законосъобразни.
Какво да правят украинците с временна защита, които искат да получат международна защита?
Задачата им ще е изключително трудна. Най-вероятно молбата им за получаване на международна защита няма да бъде приета въобще, на основание на заповед № РД05-263. Неприемането на молбата обаче представлява индивидуален административен акт и може да бъде обжалвано по реда на АПК.
Ако все пак сте решили да се борите за справедливост и желаете да получите международна защита в България, можете да се свържете с нас за съдействие.