В ЗЧРБ е регламентирана възможността да бъде издадена Заповед на директора на компетентната областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, с която да се наложени принудителна административна мярка (ПАМ) – „отнемане на правото да пребивава в Република България“ на чужденец, който е извършел престъпление. В случай, че правото на пребиваване бъде отнето, лицето, на което същото е било предоставено ще се превърне в Мигрант с нередовен статут.
Какво престъпление може да бъде повод за отнемане на статут?
Разрешение за пребиваване на чужденец може да бъде отнето, в случай, че той е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. Законовата разпоредба не прави разлика дали чужденецът е осъден съобразно присъда или споразумение. Съгласно закона, няма разлика дали чужденецът е осъден ефективно или наказанието му е отложено съгласно чл. 66, ал. 1 НК (условна присъда).
Във всички случаи ли при наличие на извършено престъпление се отнема предоставения статут?
Неприложимост при живот неразривно свързан с България
Отговорът е НЕ! Решаващият орган следва да съобрази, че при налагане на принудителни административни мерки, че следва да се отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Такива обстоятелства могат да бъдат например брак с български гражданин, родено дете – български гражданин, наличие на факти, че животът на чужденеца е неразривно свързван с България, където са неговите най-близки.
Неприложимост при нарушен принцип на съразмерност
Всеки конкретен случай следва да се преценява и с принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК.
Неприложимост при засягане на семейния живот
Не се засяга правото на семеен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПОЧС). КЗПОЧС е ратифицирана със закон, приет на 31.07.1992 година (ДВ бр. 66/1992 година, в сила от 07.09.1992 година), и е част от националното ни законодателство. Същата представлява приложимо право, което има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат, съобразно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ). В част I – „Права и свободи“ от КЗПЧОС е регламентирано правото на зачитане на личния и семейния живот (чл. 8, ал. 1), чието ограничаване е допустимо от страна на държавните власти само в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите (чл. 8, ал. 2).
В случай, че спрямо Вас има наложена принудителна административна мярка – обърнете се към нас. Наш адвокат ще Ви съдейства в цялостната процедура по обжалване на заповедта. Имайте предвид, че ако наложената Ви мярка бъде призната за незаконосъобразна и отменена от Съда, може да търсите и обезщетение за причинените Ви вреди по реда на ЗОДОВ.
2 коментара