Получаване на разрешение за пребиваване

Една от хипотезите при които чужденците могат да получат разрешение за продължително пребиваване в Република България е да притежават виза тип „Д“ и да:

  1. осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред,
  2. в резултат на тази дейност да са разкрити най-малко 10 работни места;
  3. в разултат на търговската дейност да са регистрирани трудови договори на пълно работно време;
  4. трудовите договори да бъдат сключени с български граждани;
  5. разкритите работни места следва да са поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

Имайте предвид, че кандидатстването за продължително пребиваване следва да стане в определен законов срок. Моля да вземете предвид и че подаване на заявление в Миграция невинаги е лека задача.

За всички съдружници/чужденци следва да бъдат налице горните изисквания?

Да! Изискванията са валидни за всеки един съдружник поотделно. Същите условия се прилагат и за всеки управител поотделно.

Какви са последиците от неспазването на изискванията за трудовите договори?

Служителите на Дирекция „Миграция“ могат да отправят запитване по всяко време до ТД на НАП, в което да изискат актуална информация за регистрираните трудови договори, с работодател търговското дружество, в което чужденецът, който е получил пребиваване е съдружник/управител. Компетентните органи от Дирекция „Миграция“ могат да наложат принудителна административна мярка, в случай, че служителите на НАП отговорят на запитването им, по един от изброените начини, а именно, че:

  • няма данни за регистрирани трудови договори;
  • регистрираните договори са по-малко от 10;
  • трудови договори не са на пълно работно време;
  • трудовите договори не са сключени с български граждани.

Европейска рамка

В настоящата хипотеза, освен ЗЧРБ, приложение намира и Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директивата). Съгласно член 2, параграф 1 от Директивата, е определено, че тя директива се прилага само по отношение на незаконно пребиваващи на територията на държава членка граждани на трети страни. Член 3, точка 2 от Директивата за връщане определя понятието „незаконен престой“ като присъствие на територията на държава членка на гражданин на трета страна, който не отговаря или е престанал да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване в тази държава членка.  В настоящата хипотеза е налице предложение второ от цитираната разпоредба.

Каква принудителна мярка може да бъде наложена?

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато са отпаднали основанията поради които е предоставено.

Как можем да защитим права си?

В случай, че спрямо Вас е наложена мярка, с която Ви е отнето правото на пребиваване, можете да обжалвате Заповедта, с която същата е наложена. В хода на съдебното производство могат да бъдат направени доказателствени искания, да бъдат представени и писмени доказателства относно наличието на обстоятелства по чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България. Имайте предвид, че ако наложената Ви мярка бъде призната за незаконосъобразна и отменена от Съда, може да търсите и обезщетение за причинените Ви вреди по реда на ЗОДОВ.

Нашето Дружество е тясно специализирано по миграционните въпроси. Нашите адвокати могат да Ви окажат пълно съдействие във връзка с цялостната процедура по получаване на Виза „Д“ и продължително пребиваване. Могат да съдействат при обжалване на отказ или заповед за налагане на принудителна административна мярка. Обърнете се към нас – нашият богат опит гарантира Вашите права!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.