Наред с Отговорността на държавата за вреди, за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица и отговорността за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, съществува още една специална отговорност на Държавата. Последната се отнася до отговорността на държава членка за неизпълнение на задължения, породени от Договорите на ЕС. Именно тази възможност ще разгледаме в настоящата статия.
Отговорност на държавите членки за неизпълнение на задълженията им, породени Договорите на ЕС
Принципът за отговорност на държавите членки е универсален, това означава, че той се прилага по отношение на всяко неизпълнение на задълженията на държава членка, произтичащи от Договорите, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението.
Срещу кого се подава искът за вреди?
Искът се предявява срещу органа на държавна власт, който е причинил вредата. Възможно е увреждането да е в резултат от съпричиняване от различни органи на държавна власт. В тази хипотеза всеки един от ответниците за да бъдат конституиран като такъв, следва да бъде допринесъл за неизпълнението.
Как отговарят повече двама или повече ответници?
Съобразно националното право на Република България, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно (чл.53 от ЗЗД).
Условия за ангажиране на отговорността
Условията за ангажиране на отговорността на Държавата за вреди от неизпълнение на задълженията на държава членка, произтичащи от Договорите, са хармонизирани на ниво ЕС в юриспруденцията на Съда на ЕС. Съгласно общностното право, материалноправните условия за ангажиране на отговорността на Държавата се свеждат до три кумулативни условия:
- нарушена норма от правото на ЕС, която да предоставя права на частноправни субекти,
- нарушението да е достатъчно съществено и наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението;
- настъпилите вреди.
Как най-често може да се допусне нарушение, което да води до разглежданата отговорност?
- В случай, че български съд приложи национална разпоредба, въпреки че същата противоречи на задължителен акт на Европейския парламент и на Съвета (напр. Регламент*);
- В случай, че Народното събрание не предприемане на законодателна отмяна на норма, която противоречи на задължителен акт на Европейския парламент и на Съвета.
*съгласно чл.288, ал.2 ДФЕС регламентът е „задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки“.
Какво обезщетение може да бъде присъдено?
Размерът на обезщетението се определя съгласно националното право, като се спазват принципите на равностойност и ефективност. Обезщетението за вреди, причинени на граждани от нарушение на правото на ЕС, трябва да бъде равностойно на претърпяната вреда, така, че да осигури ефективна защита на правата им. Към момента най-голямата присъдена сума е 400 000 лв.