Дискриминация и обратна дискриминация в ЕС

Нерядко сме писали за абсурдите на националното ни законодателство и за различните форми на дискриминация в него. Най-недопустими обаче са случаите на обратна дискриминация, когато българските граждани имат по-малко права в България, отколкото граждани на други държави членки на ЕС.

Днес ще се спрем на друг феномен – обратната дискриминация в друга държава членка на ЕС. Ще обсъдим хипотеза, при която гражданин на друга европейска държава има по-ограничени права в собствената си държава, отколкото в България. Между другото, същото се отнася и за български граждани, които в друга държава от ЕС се ползват с повече права отколкото в България.

Ако вече се объркахте кой какви права има и защо са по-малки или по-големи, ще обсъдим следния реален казус. Някои факти са подменени в съответствие с европейските норми за защита на личните данни.

Случаят на Оскар – гражданин на Швеция

Оскар е професионален спортист и гражданин на Швеция. Той е женен за Зара – гражданка на страна извън ЕС. За да получи Зара право на пребиваване в Швеция, като съпруга на Оскар, преди една година тя е подала необходимите документи по шведското национално законодателство. За съжаление, процедурата е бавна и трае около 15-16 месеца (а често и повече). По такъв начин, Зара очаква да получи право на пребиваване в Швеция някъде през Декември 2022 – Януари 2023. Прави впечатление прекалено дългият срок за получаване на право на пребиваване в Швеция. Освен това, не са редки случаите и на откази за издаване на разрешение за пребиваване. Нас, като занимаващи се активно със съдействие за получаване на право на пребиваване, това не ни учудва. Причината е, че в Швеция Зара не е бенефициент и не черпи права от Директива 2004/38/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета.

Аналогична ситуация и при българските граждани

Следва да отбележим, че българските граждани, сключили брак с чужденци от страни извън ЕС, срещат също огромни проблеми и забавяне при получаване на разрешения за пребиваване за съпрузите си. Препоръчваме ви да прочетете за сагата на Гергана и пакистанският и съпруг Акил, които вече 5 години (успешно) се борят с българската бюрокрация за правото си да живеят в България.

Оскар и Зара в България

Ситуацията на Оскар – гражданин на ЕС (Швеция)

Наскоро Оскар сключва договор да се състезава за един от най-добрите спортни клубове в България. За целта той и съпругата му планират да се преместят (временно) да живеят в страната. Съгласно европейското законодателство, транспонирано в Закона за влизането, пребиваването и напускането на република България на гражданите на европейския съюз и членовете на техните семейства, Оскар има право да остане в страната ни до три месеца без никакви административни формалности. Ако планира по-дълъг престой, Оскар следва да получи разрешение за продължително пребиваване в България. Това разрешение се издава за максимален срок до пет години. В случай, че Оскар получи разрешение за продължително пребиваване, тогава той и семейството му, в случая Зара, ще черпят права от Директива 2004/38/ЕО. А тези права, както ще обясним по-долу са изключително важни.

Настоящата директива се прилага за всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава–членка, различна от тази, на която са граждани, и за членовете на техните семейства (така, както са определени в член 2, точка 2), които ги придружават или се присъединяват към тях.

чл. 3, т. 1 на Директива 2004/38/ЕО

Ситуацията на Зара – гражданка на трета държава (страна извън ЕС)

Докато Зара чака разрешението си за пребиваване в Швеция, вече повече от година, за нея се открива нова правна възможност. Поради преместването на съпруга и в България, нейния имиграционен статут вече попада в обхвата на Директива 2004/38/ЕО. Именно поради това, нейното разрешение за пребиваване в България ще се издаде в съответствие с разпоредбите на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, а не на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). А разликата в правата, които чужденците имат съгласно тези два закона, са като разликата в уменията на квартален баскетболист от Нови Хан и Майкъл Джордан.

В това именно се състои и проблемът на Зара в Швеция. Нейното заявление там се разглежда съгласно шведският аналог на българският ЗЧРБ, а не съгласно шведският закон, който транспонира Директива 2004/38/ЕО. Поради тази причина и Зара все още не е получила разрешение за пребиваване в Швеция, а не е и ясно кога и дали въобще ще го получи.

Още добри новини за Зара

Както надяваме се разбрахте от написаното по-горе, в България Зара има значително повече права относно имиграционния си статут, отколкото има в Швеция (нелогично нали?). Но добрите новини за Зара, свързани с България, не свършват до тук. Ако тя и Оскар получат разрешение за пребиваване в България, при завръщането си в Швеция Зара вече ще се ползва от правата по Директива 2004/38/ЕО, които са транспонирани в шведското национално законодателство. И съответно, тя няма да трябва да чака безумните 15-16 месеца за разрешение за пребиваване.

Ако вече отново се объркахте кой какво и къде трябва да получи, нека обясним какъв е легалният и най-лесен начин за Зара да узакони престоя си в ЕС.

Действията на Оскар и Зара за узаконяване на престоя на Зара в България и ЕС

Имайки предвид преместването на Оскар от Швеция В България, той и Зара е необходимо да предприемат следните стъпки за да получат право на пребиваване в България.

Пристигане в България

Тъй като Зара е гражданин на страна, която има сключен договор със страните от ЕС за безвизов достъп за срок до 3 месеца, тя може да влезе в България без виза. Но дори и Зара да се нуждаеше от виза за България, като съпруга на Оскар, такава щеше да и бъде издадена при изключително облекчен режим.

Получаване на продължително пребиваване в България за Оскар

След пристигането си в България, Оскар следва да подаде заявление за получаване на продължително пребиваване. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, той има право да му бъде издадено такова, тъй като той е:

  • работник или самостоятелно заето лице в Република България ИЛИ;
  • притежава здравна осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по пребиваването си и тези на членовете на семейството му, без да са в тежест на системата за социално подпомагане.

За целта Оскар трябва да подаде следните документи:

  • валидна лична карта или валиден паспорт;
  • документи, които удостоверяват, че Оскар е работник, самостоятелно заето лице или притежава здравна осигуровка и финансови средства;
  • документ за платена държавна такса;
  • документ за собственост или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота, в който Оскар ще пребивава (за да получи разрешение за пребиваване на картов носител) ИЛИ;
    • декларация от собственика за предоставен адрес на пребиваване; в случай че декларацията не е подадена лично от собственика или от упълномощено от него лице, тя следва да бъде с нотариална заверка на подписа;

Удостоверението за продължително пребиваване на Оскар се издава в деня на подаване на заявлението!

Получаване на продължително пребиваване в България за Зара

Зара е гражданка на страна извън ЕС. И тук идва един малък проблем, свързан с българското законодателство. Ние считаме, че българският законодател е транспонирал неправилно и Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. (и Директива 2004/38/ЕО) при прилагането му в чл. 9а и чл. 10 на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. Нашето мнение се подържа и от решение № 3402 на Административен Съд София, първо отделение, 19 състав, съдия Доброслав Руков от 15.05.2015г. Ето какво казва Съдът:

Настоящият съдебен състав намира, че Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. не е транспониран правилно чрез разпоредбата на чл. 9а от Закона. Съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г., същият не се прилага за граждани на трети страни, които са членове на семействата на граждани на Европейския съюз, които упражняват правото си на свободно движение. „Гражданин на трета страна“, съгласно чл. 1, т. 2, б. „б“ от регламента означава лице, което не е гражданин на Европейския съюз по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора.
Анализът на визираните разпоредби от визирания акт на вторичното право на ЕС, налага извода, че от регулацията на същия са изключени отношенията, свързани с издаването на документи за пребиваване на територията на ЕС на членовете на семействата на гражданите на ЕС, които не са граждани на съюза. Тези отношения са регламентирани в чл. 10 на Директива 2004/38 ЕО, съгласно чиято т. 1, правото на пребиваване на членове на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава–членка, се доказва чрез издаването на документ, наричан „Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“, не по-късно от шест месеца от датата на внасяне на молбата. Удостоверение за това, че лицето е подало молба за карта за пребиваване се издава незабавно. Директивата не поставя никакви допълнителни изисквания за това дали лицето е упражнило правото си на свободно движение или дали се придружава или се присъединява към гражданин на Европейския съюз, така както е записано в чл. 9а и чл. 12 от Закона. Неслучайно в чл. 1 от Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. е използвано понятието „разрешение за пребиваване“, а в Директива 2004/38 „Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“. Смисълът вложен в двата вида документи от европейския законодател е съвсем различен. „Разрешение за пребиваване“ означава всяко разрешение, което е издадено от органите на държава-членка и позволява на гражданин на трета страна да пребивава на нейната територия. Същото може да се издаде за упражняване на трудова дейност, за обучение, за лечение и т.н., докато „Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се издава само при едно единствено условие – лицето-заявител да не е гражданин на ЕС, но да е член на семейството на гражданин на Съюза.

от мотивите към решението на съда

Във връзка с всичко написано, ние считаме, че Зара следва да подаде заявление за получаване на продължително пребиваване по чл. 10 от Закона, а не по чл. 9а. Това е така, защото чл. 5 от Регламент 1030/2002 постановява, че:

Настоящият регламент не се прилага за граждани на трети страни, които са членове на семействата на граждани на Европейския съюз, които упражняват правото си на свободно движение

Ние считаме, че Зара, при подаването на заявлението си за продължително пребиваване в България вече упражнява правото си на свободно движение. По този начин, считаме че законодателят ни не е трябвало да създава чл. 9а от закона, който в момента неправилно транспонира чл. 5 от Регламент 1030/2002. Според нас законодателят неправилно е възприел времевата форма на глагола „упражнява (в момента и занапред)“, като „упражнява (в миналото и до до момента)“.

Добрата новина за Зара е, че ако заявлението бъде подадено надлежно, на нея незабавно ще и бъде издадено временно удостоверение. По този начин:

На Зара, съпругата на Оскар, няма да и се налага да напуска България и да бъде разделена от Оскар, въпреки че 3-месечния срок за безвизово посещение на ЕС/България ще бъде изтекъл

Към заявлението си Зара трябва да приложи и следните документи:

  • валиден национален паспорт;
  • документ, който удостоверява, че тя е съпруга на Оскар;
  • удостоверение за продължително пребиваване на Оскар;
  • документ за платена държавна такса.

Разрешението за продължително пребиваване ще бъде издадено на Зара в срок от три месеца, но тя незабавно ще получи временно удостоверение.

Получаване на продължително пребиваване в Швеция

Ние считаме, че сегашното заявление на Зара за получаване на право на пребиваване в Швеция може да не бъде подържано по нататък. Това е така, защото след завръщането и в Швеция от България в бъдеще, тя ще бъде бенефициент по Директива 2004/38/ЕО. По този начин на нея ще и бъде издадено (и то ако въобще и е необходимо след получаване на българско разрешение) шведско разрешение за пребиваване по друг, значително по-благоприятен за нея закон в Швеция.

Правото на пребиваване на членове на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава–членка, се доказва чрез издаването на документ, наричан „Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“, не по-късно от шест месеца от датата на внасяне на молбата. Удостоверение за това, че лицето е подало молба за карта за пребиваване се издава незабавно.

чл. 10, т. 1 от Директива 2004/38/ЕО

За повече информация относно казуса, моля да се свържете с нас.

автор: Александър Добринов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *