Акил, съпругът на Гергана, най-накрая получи право на пребиваване в България

Няма по-голямо щастие за нас от това, когато наши клиенти приятели получат правото да имат нормален живот в България. Гергана и Акил нямаха това право почти 5 години! Почти 5 години – съдебни дела и ходене по мъките! За да докажем на нашата държава, на Българската бюрокрация, че законите трябва да се зачитат. Най-накрая – победихме!

Победителите са Гергана и прекрасното и семейство

Обаче не ние сме победителите. Победителите са Гергана, Акил и прекрасното им момченце. Защото през цялото това време ние, въпреки че ги защитавахме, имахме нормален живот. Ние можехме да работим, да пътуваме, да почиваме, да ходим спокойни по улицата. Акил нямаше такива права. А покрай него и съпругата му и детенцето им. С какво заслужиха това? С това, че едни хора са написали едни драконови закони, които всеки чиновник може да тълкува както си иска. И да съсипва живота на едни прекрасни млади хора!

Ако Акил се беше оженил например за Португалка, той щеше отдавна вече да е получил гражданство. Не просто право на пребиваване, а гражданство – португалски паспорт. Хубаво, че в Португалия, а и никъде другаде, такива момичета като нашата Гергана – няма! Но в България ние сме по-католици и от Папата – цялата държавна машина се впряга в това да не би един баща на българче, съпруг на българка, да не получи някакви права. А то какви права? Да работи и да плаща данъци. А да, и да не бъде арестуван на улицата от полицейския патрул.

Нашите момичета

Искаме да изразим специална благодарност към Нели Минкова и Петя Петрова – Казакова. В крайна сметка те успяха, с правни аргументи, да докажат правотата на Акил.

Нашата награда

Нашата награда е щастието на семейството на Гергана. Наградата ни е да знаем, че един първокласник тази есен ще може да се разхожда с баща си – свободно. Нашата награда е писмото на Гергана до нас, което публикуваме по-долу. В него всичко е казано.

Писмото на Гергана:

Искам да благодаря на моите адвокати първо, че преди големи професионалисти са хора с големи сърца. Те приеха моето семейство и нашите проблеми като техни, стояха плътно зад гърба ни и ни браниха от хилядите нечестни атаки срещу нас, които имаха за цел да разделят нашето семейство.

С години наред живяхме в страх, заплахи несправедливост и несигурност за утрешния ден. Всеки ден се молих един ден да се събудя и това да е свършило или да не се е случвало. Бях обвинявана от нашите институции ,че аз съм си избрала този живот и убеждавана, че нашето място не е тук. Много пъти сме оставали без сили, но нашите адвокати правеха така, че да имаме вяра. Да вярваме, че рано или късно закона ще надвие неправдата. Мечтата ни беше да живеем свободно и без страх. Да можем и ние да градим планове за бъдещето. Благодарна съм, че съдбата беше на наша страна и ни срещна с тях, защото знаем ,че без тях тази битка щеше да е отдавна изгубена. Бориха се до край, направиха невъзможното, а за нас едно чудо . Да, до сега живота ни беше една голяма борба, борба да спасим семейството си.

Не можехме да се радваме на дните помрачени от постоянния страх да не бъдем разделени. След поредната победа в съда най-накрая получихме разрешение за пребиваване и още не можем да повярваме, че мъката свърши. Вече сме нормални хора с права като всички останали, и имаме право да живеем спокойно без страх. Толкова невероятно ни изглежда, че се питам как ще живеем без постоянен страх… С години наред това беше нашето ежедневие страх, страх, страх. Това спокойствие, което усещам сега не може да се сравни с нищо друго. Лягаш и знаеш, че утре няма да дойде някоя заповед за извеждане от страната и да ти разбие живота и семейството.

Благодаря на господ, че има адвокати като нашите, които приемат болката и проблемите на своите клиенти като техни. Борят се докрай за справедливост и не може да ги огъне нищо. С внимание, опит, много познания и усилия се бориха за нас . Накараха ни да повярваме, че колкото и да е трудно накрая ще успеем и справедливостта ще възтържествува. И този така очакван момент дойде. Успяхме , те успяха! Успяха за нас! Майка, баща, дете-семейство! Каквото и да напиша за тях, ще е малко, покланям им се!

Какво следва оттук нататък

След няколко месеца предстои кандидатстване и получаване на постоянно пребиваване за Акил. Далеч сме от илюзиите, че миграционните служби ще се дадат „без бой“. Но това вече не е толкова важно. Ние пак ще победим! Защото и законът и красотата и любовта, и справедливостта са с нас. А те заедно винаги ще победят всеки.

Александър Добринов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.