Исторически погледнато, страната ни, още с първата си Конституция, приетата на 16 април 1879 година, гарантира правото на свобода и закрила на всяко човешко същество. Първата Конституция на Република България била една от най-демократичните за времето си. Години по-късно действащия основен закон гарантира, че страната ни „дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи“.

Кога един чужденец може да бъде определен като лице, търсещо закрила?

Един чужденец се определя като лице, търсещо закрила, когато подаде молба за предоставяне на закрила. С това действие започва и процедурата по получаване на закрила. Съгласно европейското право, на всички, които подават молба за закрила следва в срок от три дни да бъде даден документ, удостоверяващ техният статус като търсещи закрила или че им е разрешено да останат докато молбата за
закрила е в процес на разглеждане.

Какви са правата на чужденец като лице търсещо закрила?

  1. право да остане в Република България;
  2.  да се движи в рамките на определената зона на територията на Република България;
  3. на подслон и храна;
  4. на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани;
  5. на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани;
  6. на психологическа помощ;
  7. да получи регистрационна карта;
  8. на преводач или тълковник.

Може ли да бъде задържано лице търсещо закрила?

Задържане на лице, търсещо закрила, може да стане само при наличие на изчерпателно изброени обстоятелства. Последните са разгледани в друга наша статия.

Незаконен престой на лице търсещо закрила?

Не! В съответствие с Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец, в държавите-членки, гражданин на трета страна, който е подал молба за убежище в държава-членка, не следва да бъде считан за лице, което е в незаконен престой на територията на държавата-членка, до влизането в сила на отрицателно решение относно молбата или на решение, прекратяващо правото му на престой като кандидат за убежище. От цитираната Директива може да се направи обосновано заключение, че с подаването на молбата за предоставяне на статут на бежанец молителя вече не следва да се счита за лице в незаконен престой на територията на Република България и по отношение на него, като лице, търсещо закрила, следва да бъдат прилагани разпоредбите на ЗУБ.  Както вече посочихме е налице правото на чужденеца по време на производството за закрила да остане на територията на Република България.

Правото на ЕС забранява отвеждането на лице, търсещо убежище, докато не бъде взето решение по молбата за убежище. Член 9,
алинея 1 от Процедурната директива (2013/32/ЕС) предвижда, че присъствието на лицето, търсещо убежище на територията на държава-членка на ЕС се счита законосъобразно. В него се посочва, че търсeщите убежище „могат да останат в държавата-членка“ за целите на процедурата, докато не бъде взето решение от
компетентния орган, макар да съществуват някои изключения, най-вече по отношение на последващите молби.

Принудителни административни мерки наложени на лице търсещо закрила?

В националното законодателство е предвидено, че принудителните административни мерки „отнемане правото на пребиваване“, „принудително отвеждане до границата“, „експулсиране“ и „забрана за влизане в страната“ не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение по молба за закрила. Предвид изложеното може да се направи заключение, че на лице, търсещо закрила не може да му бъде наложена принудителна административна мярка.

В случай, че е права Ви са нарушени – обърнете се към нас!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.