С оглед действащата нормативната уредба в Република България могат да се разграничат четири вида международна закрила. Някои от видовете международна закрила вече сме разглеждали подробно в други статии, поради това фокусът в настоящата статия ще бъде насочен към видовете международна закрила, които не сме разглеждали. Настоящата статия цели систематизация на видовете международна закрила.

Член 18 от Хартата за основните права на ЕС урежда — за пръв път на европейско равнище — правото на убежище. В съответствие с член 18 това е особено право: „правото на убежище се гарантира при пълно спазване на правилата на Женевската конвенция … и в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз ….“

Независимо от вида международна закрила, процедурата винаги започва с молба, а с подаването й, молителят придобива определени права като лице, търсещо закрила. Несъмнено едно от най-важните права е правото да остане на територията на страната, както и принципът на недопустимост на задържането не кандидата от който обаче съществуват и изключения. При постановяване на отказ по молбата обаче, молителят ще се превърне в Мигрант с нередовен статут.

Видове международна закрила

Статут на бежанец

Статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Вече подробно сме разгледали най-важните аспекти относно предоставяне на статут на Бежанец в България. В друга наша статия сме анализирали и правата на чужденец с предоставен статут на бежанец. От нея най-общо може да изведем, че бежанецът се ползва с повечето права, които имат българските граждани, включително и пътуване в чужбина по тях. Най-важното право, според нас, е че чужденецът има право да се събере с членовете на
семейството си, съгласно процедурата за Събиране на семейства на бежанец, която вече сме разгледали.

Хуманитарен статут

Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Вече в друга наша статия сме разгледали условията за Получаване на хуманитарен статут.

Временна закрила

Предпоставки за предоставяне на временна закрила

Временна закрила се предоставя не индивидуално, а на цели групи хора. Този статут се използва при масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и които не могат по тези причини да се завърнат там.

Решение за получаване на временна закрила

Политическото решение дали в дадена държава има война, обаче се взема от Съвета на Европейския съюз. Следователно министерския съвет, който е органът имащ право да предостави временна закрила, може да вземе такова решение само след решение на Съвета на ЕС, като дори срокът за предоставяне на статута не може да бъде решен самостоятелно от българска страна.

Права на чужденци с временна закрила

Чужденците, ползващи се от временна закрила, имат право:

1. да останат на територията на Република България;

2. на труд и професионално обучение;

3. на подходящо настаняване или на средства за настаняване при необходимост;

4. на социално подпомагане;

5. на медицинска помощ при спешни състояния;

6. свободно да се завръщат в държавата си по произход;

7. да събере семейството си.

Отнемане на временна закрила

Временна закрила се отнема на чужденеца:

1. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил деяние, което съгласно българските закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира и човечеството;

2. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България;

3. за когото има сериозни основания да се предполага, че извършва, подбужда, подпомага, участва в обучение или приготовление за извършване на действия, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации (ООН), уредени в Преамбюла и в чл. 1 и 2 от Хартата на ООН, както и в резолюциите и, относно мерките за борба с международния тероризъм;

4. за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява опасност за националната сигурност или за обществото.

Убежище

Убежище е категория на закрила, която се покрива напълно със статута на бежанец. Най-съществената разлика е, че този вид международна закрила не се обуславя от международни правни спогодби, а от Конституцията на Република България.

Предпоставки за предоставяне на убежище

Възможността за даване на убежище се полага на
чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Решение за предоставяне на убежище

Предоставянето на убежище е изключително правомощие на президента. Комисията по предоставяне на убежище е помощен орган към Вицепрезидента на Република България, на когото държавният глава е възложил осъществяването на функциите по чл. 98, т. 10 от Конституцията на Република България. По искане на президента на Република България или Комисията, председателят на Държавната агенция за бежанците дава мнение по подадена молба за убежище. За чужденците поискали убежище не текат административни процедури, които да им дават временни правомощия, докато получат отговор, тъй като няма
законоустановен срок за отговор на такава молба. Всъщност президентът и Комисията дори не са задължени да отговорят на молбата за предоставяне на убежище, нито да се обосноват, съответно решението или
отказа на решение за даване на убежище не подлежи на съдебен контрол.

Неформално въвеждането на този статут се счита, като правомощие, което се дава на държавния глава, с цел да го използва при единични случаи, когато става въпрос за известни личности или
казуси, които той по своя преценка сметне, че е полезно за страната да реши.

Права на чужденец с предоставено убежище

Чужденците в Република България с предоставено убежище имат равни права и задължения с лицата, на които е предоставен статут на бежанец. Повече за правата на Бежанец в България.

Отнемане на убежище

Президентът на Република България може да отнема убежище, когато прецени, че обстоятелствата за неговото предоставяне са се изменили или са отпаднали.

Нашето дружество е тясно специализирано във всички аспекти на международната закрила. При нужда – не се колебайте и се обърнете към нас!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.