Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, разрешение за постоянно пребиваване в Република България, могат да получат чужденците които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават и не са напускали територията на Република България или са родени на територията на Република България и не са признати за граждани на бившите съветски републики. За тази категория лица не се прилага изискването за притежаване на виза тип „Д“.
В практиката ни, най-често от тази законова възможност се възползват граждани с арменски произход. Любопитен факт, е че свидетелства за заселване на арменци по българските земи има още от V в. Общоизвестен факт е, че Армения е бивша съветска република. Към настоящия момент арменците в България са една от малките, но с ярко присъствие етнически общности в страната.
Как започва процедурата?
Процедурата по издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец, започва с подаване на заявление пред Дирекция „Миграция“ за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в страната. За съжаление имайте предвид че обикновено е трудно да се подаде заявление за пребиваване в Миграция. Повече за това какво може да се обърка при подаване на заявлението ТУК. Заедно със заявлението се представят и изискуемите от ЗЧРБ и правилника за неговото приложение документи.
Павел Богдасарович Луспекян – в легенадарната си роля на Верещагин във филма „Бялото слънце на пустинята“
На какви условия следва да отговаря чужденецът?
Безспорно е, че за да се възползва от възможността за получаване на постоянно пребиваване, чужденецът следва да:
- Да е влязъл на територията на Република България преди 27.12.1998 г.,
- Да не е признат за гражданин на бивша съветска република.
Как се доказва, че чужденецът не е гражданин на бивша съветска република?
Това става по служебен път. Най-често Дирекция „Миграция“ отправя искане за информация до съответното посолство на държавата на произход на заявителя. Посолството от своя страна прави проверка в съответния регистър на населението и регистъра на полицията. Така посолството се сдобива с информация дали на лицето е издаван паспорт от държавата му на произход, дали има такова гражданство и регистриран адрес. След резултатите от проверката, изпраща писмо с информация до Дирекция „Миграция“.
Какво следва да съобрази компетентния орган при решението си?
Компетентния орган в решението си следва да анализира въздействието, което би имал постановеният акт върху семейния и личния живот на заявителя, установените връзки и положение в обществото, както и дали наложената мярка е пропорционална на преследваната от закона цел. В случай, че последното не е направено, то това може да се определи като нарушение на процесуалния закон, което е напълно достатъчно основание за отмяна на административния акт. Органът е длъжен да извърши съвкупна преценка на множество факти, които в своята цялост могат да обосноват пропорционалността и съразмерността на конкретната мярка. Ако органът не извърши необходимата преценка, това само по себе си прави оспорената заповед незаконосъобразна. Неотчитането на тези обстоятелства при постановяване на заповедта, води до несправедливо и несъразмерно прилагане на административна принуда, която до последиците си се доближава до санкция, отразяваща се неблагоприятно не само на адресата, но и свързаните с него лица.
Имам постановен отказ, какви действия да предприема?
За съжаление в повечето случаи, компетентните органи постановяват откази за предоставяне на постоянно пребиваване. Имайте предвид, че такъв отказ има белезите на индивидуален административен акт, а като такъв, подлежи на обжалване по реда на АПК пред компетентния съд. Имайте предвид, че срокът за обжалване е 14-дневен и започва да тече от връчването на акта. В случай на отказ, обърнете се към нас.
В какво се състои съдебния контрол?
Имайте предвид и че съдебният контрол върху административния акт включва и проверка за съответствието му с един от основните принципи на административното право, установен в чл. 6 от АПК, а именно – принципа на съразмерност при упражняване на правомощията на административните органи. При формалното наличие на законовите предпоставки за издаване на отказ, прилагането на принципа на съразмерност изисква изследване на въпроса дали с акта и неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК), дали тази цел може да се осъществи единствено чрез прилагането на мярката, както и дали целеният от мярката ефект би могъл да се постигне с други по-благоприятни за лицето правни средства.
Имайте предвид, че ако спрямо Вас бъде постановен отказ за издаване исканото разрешение и същия е обявен за незаконосъобразен, а от последното са произтекли вреди, това може да бъде основание за ангажиране на отговорността на държавата за вреди.