Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, разрешение за постоянно пребиваване в Република България, могат да получат чужденците които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават и не са напускали територията на Република България или са родени на територията на Република България и не са признати за граждани на бившите съветски републики. За тази категория лица не се прилага изискването за притежаване на виза тип „Д“.
В практиката ни, най-често от тази законова възможност се възползват граждани с арменски произход. Любопитен факт, е че свидетелства за заселване на арменци по българските земи има още от V в. Общоизвестен факт е, че Армения е бивша съветска република. Към настоящия момент арменците в България са една от малките, но с ярко присъствие етнически общности в страната.
Как започва процедурата?
Процедурата по издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец, започва с подаване на заявление пред Дирекция „Миграция“ за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в страната. За съжаление имайте предвид че обикновено е трудно да се подаде заявление за пребиваване в Миграция. Повече за това какво може да се обърка при подаване на заявлението ТУК. Заедно със заявлението се представят и изискуемите от ЗЧРБ и правилника за неговото приложение документи.
На какви условия следва да отговаря чужденецът?
Безспорно е, че за да се възползва от възможността за получаване на постоянно пребиваване, чужденецът следва да:
- Да е влязъл на територията на Република България преди 27.12.1998 г.,
- Да не е признат за гражданин на бивша съветска република.
Как се доказва, че чужденецът не е гражданин на бивша съветска република?
Това става по служебен път. Най-често Дирекция „Миграция“ отправя искане за информация до съответното посолство на държавата на произход на заявителя. Посолството от своя страна прави проверка в съответния регистър на населението и регистъра на полицията. Така посолството се сдобива с информация дали на лицето е издаван паспорт от държавата му на произход, дали има такова гражданство и регистриран адрес. След резултатите от проверката, изпраща писмо с информация до Дирекция „Миграция“.
Какво следва да съобрази компетентния орган при решението си?
Компетентния орган в решението си следва да анализира въздействието, което би имал постановеният акт върху семейния и личния живот на заявителя, установените връзки и положение в обществото, както и дали наложената мярка е пропорционална на преследваната от закона цел. В случай, че последното не е направено, то това може да се определи като нарушение на процесуалния закон, което е напълно достатъчно основание за отмяна на административния акт. Органът е длъжен да извърши съвкупна преценка на множество факти, които в своята цялост могат да обосноват пропорционалността и съразмерността на конкретната мярка. Ако органът не извърши необходимата преценка, това само по себе си прави оспорената заповед незаконосъобразна. Неотчитането на тези обстоятелства при постановяване на заповедта, води до несправедливо и несъразмерно прилагане на административна принуда, която до последиците си се доближава до санкция, отразяваща се неблагоприятно не само на адресата, но и свързаните с него лица.
Имам постановен отказ, какви действия да предприема?
За съжаление в повечето случаи, компетентните органи постановяват откази за предоставяне на постоянно пребиваване. Имайте предвид, че такъв отказ има белезите на индивидуален административен акт, а като такъв, подлежи на обжалване по реда на АПК пред компетентния съд. Имайте предвид, че срокът за обжалване е 14-дневен и започва да тече от връчването на акта. В случай на отказ, обърнете се към нас.
В какво се състои съдебния контрол?
Имайте предвид и че съдебният контрол върху административния акт включва и проверка за съответствието му с един от основните принципи на административното право, установен в чл. 6 от АПК, а именно – принципа на съразмерност при упражняване на правомощията на административните органи. При формалното наличие на законовите предпоставки за издаване на отказ, прилагането на принципа на съразмерност изисква изследване на въпроса дали с акта и неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК), дали тази цел може да се осъществи единствено чрез прилагането на мярката, както и дали целеният от мярката ефект би могъл да се постигне с други по-благоприятни за лицето правни средства.
Имайте предвид, че ако спрямо Вас бъде постановен отказ за издаване исканото разрешение и същия е обявен за незаконосъобразен, а от последното са произтекли вреди, това може да бъде основание за ангажиране на отговорността на държавата за вреди.